В навечерието на 1-ви ноември страната ни за пореден път се разтресе от бездушното отношение на високопоставен политик. Но той е само върхът на айсберга от лицемерие, арогантност, безскрупулност, агресия и ниска култура, пропила се в българското общество. Държавата на духа, тази със славното си минало, тази, в която твориха Наум, Климент Охридски, Константин Преславски, тази която роди Яворов, Дебелянов, Вазов, тази, която обрече на безсмъртие Ботев, Левски...

Дами и господа, държавата България, за която учим в учебниците по история и тази, за която четем в дебелите трудове на професори, вече я няма. Да, тя наистина е част от миналото ни, останала обект само на научно изследване. Държавата не е само икономически разтеж, широки магистрали, китайски или арабски инвестиции, военни самолети или похвални слова на еврокомисари, тя преди всичко се отъждествява с народа си, с неговата история, дух и култура. Територия, институции, дори хора имаме днес, но не и човеци, но не и личности!

Задоволявайки собствените си нужди и борейки се всеки ден с живота, търсейки възможности за лично оцеляване, ние загубихме човешкия си образ. Отдавна държавата България се е преврънала в джунглата България, говореща на всякакви езици, но не и на родния си, чудейки се как българина да избяга от нея, сякаш е врящ котел, на технически грамотни, но културно бедни, на претенциозни палета, джавкащи срещу всичко и всички...

След няколко дни е един от най-светлите празници за нашата страна. След няколко дни ще изречем на глас десетина имена на будители, но за съжаление от нашето дълбоко минало. И е твърде естествено. Защо ли? Защото за последните 50 години ние не можем да назовем една фамилия на човек, който да ни накара да се чувстваме истински горди, а само такива на престъпници и псевдополитици или уродливи културтрегери, възприемани от младите като „икони”.

Спасение има, но този път не дебне отвсякъде. Отново перото и свещта ще спасят българина!

Четете книги и се молете за България!

Честит празник!