Борбата с корупцията започва от най-крехка възраст - България се готви да въведе обучение срещу корупцията в детските градини и в училищата. Дали по този начин наистина ще може да се пребори с хроничния си проблем?

България има хроничен проблем с корупцията, както сочат всички досегашни доклади на Европейската комисия за напредъка на страната. Ефективните присъди срещу действащи висши представители на властта, засега остават мираж, независимо от всички законодателни промени и нови антикорупционни органи.

Затова най-корумпираната страна в ЕС (според доклада на "Трансперънси интернешънъл" за 2017 г.) предприема нов подход – тя въвежда антикорупционно обучение в детските градини и училищата.

Тази идея е записана в Националната стратегия за борба с корупцията 2015 – 2020. Наред с мерки като комуникационни кампании и парични награди за разследващи журналисти, българските управляващи се надяват постепенно да изкоренят корупционните нагласи в обществото. И докато първите два варианта за поощряване на гражданите да съдействат за разкриването на подкупни чиновници остават само на хартия, по темата с образованието се демонстрира желание за конкретни действия.

Според Пламен Георгиев, ръководител на т.нар. комисия "Антикорупция", повечето корумпирани представители на властта са публично известни. Но обществото проявява търпимост към тях. Наказателното им преследване няма да доведе до трайни резултати, каквито биха се постигнали с промяна на нагласите още от ранна детска възраст.

Подобно е схващането и на образователния министър Красимир Вълчев, който заедно с Георгиев участва миналата седмица в конференция по темата в София. Идеята на управляващите е не просто да въведат антикорупционен предмет в гимназиалните класове, а да започнат с представянето на темата чрез игри и занимания още сред най-малките деца. "Залагаме на възпитателната функция на училището. Предизвикателство е да променим обществото, възпитавайки от деца към родители, а не обратното", изтъква Вълчев.

Интегриран подход

Така разсъждава и Борис Ячев, председател на антикорупционната комисия в парламента: "Традиционните мерки за противодействие на корупцията обикновено не дават бърз и ефективен резултат, не само в България, а и навсякъде по света. Затова усилено се търсят нови варианти на антикорупционни подходи и образованието е един от тях."

Засега обаче не е ясно как точно ще се случи тази нова образователна програма. От Министерството на образованието и науката (МОН) говорят за интегриран подход – антикорупционната тема да се засяга в множество дисциплини между 5-и и 12-и клас. Идеята е при по-малките това да се случи първоначално в т.нар. Час на класа, а в по-горните класове – в предмети като Философия и Гражданско образование.

"Защото в различните предмети е възможно не толкова да се акцентира какви са правилата, колкото да се види и резултатът. И когато се осмисли резултатът, много по-трайно ще бъде знанието", обяснява зам.-министърката на образованието Таня Михайлова. Тя признава, че правителството все още не разполага с конкретни учебни материали и програми, но разчита много на ролята на учителите и училищните ръководства в тази посока.

"Използването на интегрирания подход се базира на учителите, които са специалисти по съответния предмет. Не е необходимо обаче да имаме само специално подготвени учители, нито пък тези, които ще минат специално обучение, ще са само класните ръководители. Всеки един от тях трябва да има умения, за да може да направи тази интегративна връзка."

Часовете на класа биха могли да се използват за ангажиране на по-малките ученици. "Часовете тук обикновено се водят от класния ръководител, но предвиждаме възможност да могат да влизат и специалисти. Чисто педагогически това има много по-добро въздействие и по-силно влияние върху учениците", допълва Михайлова.

"Мисията е възможна"

Вече се търсят конкретни идеи от учителите, но темата все още не е поставяна на национално ниво. Това буди и известно недоверие сред някои преподаватели. "Идеята за експерти по антикорупционни въпроси е добра. Това предполага умело "гъделичкане" на съзнанието на учениците, въпроси с отложен отговор, интригуващ диалог и дискусия, а не просто лекция. При недостиг на хиляди учители, как ли ще се намерят специалисти за училищата в цялата страна? И пак "параграф 22" – учителят ще бъде нагърбен. Сещам се за часовете по начално военно обучение (НВО), въведени преди няколко години. Филмчета, малко текст, 6 пъти в годината, при трима военизирани и един от запаса – само един запали интереса на десетокласниците, дори и на мен ми беше скучно", коментира Росица Василева, главен учител и преподавател по Биология и здравно образование във 2-ро СУ "Акад. Емилиян Станев" в София.

Според нея подобно обучение действително трябва да залегне още в предучилищните занимания, за да се формират елементарни навици за нетолериране на корупцията.

"Звучи като промиване на мозъци, но това е факт и от психологията – навикът е механизирана привичка, като условния рефлекс. Разработването на стратегия обаче трябва да се случи с участието на действащи психолози, а не само с университетски преподаватели, обличащи материала в сложни дефиниции материала. Една добра идея, която би се развила и би дала успех, но само ако не бъде изопачена с излишни политически фанфари, а стигне до съзнанието на младежите с много търпение, упоритост и последователност. Мисията е възможна."