Уважаемите читатели вероятно ще се съгласят, че едва ли има някаква полза да се възпроизвежда в опит за коментар официалното съобщение за медиите от българска страна за посещението на премиера Бойко Борисов в Обединените арабски емирства. Поради липса на повече информация не остава друго, освен да приемем на вяра, че неговият домакин шейх Мохамед бин Зайед ан Нахаян сам е поискал да посети България и се вълнувал (!) от европредседателството ни.
Познавайки малко арабския манталитет и изповядваната от арабите култура на ориенталската любезност все пак ще се позволя да предположа, че едва ли един арабски владетел, който разполага с несметни богатства в сравнение с бедния посетител, сам ще постави въпроса да гостува в България. Етикетът в арабския свят, пък било то и в отношенията между най-обикновени хора, изисква многократно да откажеш покана за гостуване (обяд, вечеря, пиене на кафе ) и да изтъкнеш, че не искаш да безпокоиш канещата страна, докато накрая, след около 7-8 настоявания каненият приема най-сетне поканата със съответните благодарности и “ин шаала” (“ако е рекъл аллах”). Противното се смята за самопоканване.
Но какво разбирам аз от такива тънкости при положение, че съм работил като преводач с арабски език само около година. Друго си е да си Бойко Борисов и да разнообразяваш репликите си на български при ръкуването си с официалните лица от правителството на емирството в диапазона от “здравейте” и “добър ден”, до “здраве желаем” и “добре заварили”. Човек остава с впечатление че отговаря на арабските поздрави в зависимост от нюансите, реагирайки адекватно – например с “добре заварили” на съответното “добре дошли”.
Някой тук ще рече: а какво да им каже, “конграчулейшънс” ли , т.е. да ги поздрави, че се ръкуват с него? Така е. Не върви. Тази дума, която по собствените му думи му стига в общуването със световните лидери, този път не върши работа. Макар да няма съмнение, че има в лицето на посрещачите си хора, завършили престижни колежи и университети, поради което говорят свободно английски почти като роден език. Не случайно в антуража на Борисов, видно от видеоматериалите, разпространени лично от него, се вижда и преводачката му от английски Илияна – същата, с която коментираше в сградата на ООН дали му се е получила добре снимката на ръкостискането с президента на САЩ Доналд Тръмп секунди преди от протокола да го подканят да напусне територията пред Тръмп, на която се беше появил с внезапна маневра на фен, желаещ автограф от вип персона.
По-вълнуващо е да научим (от правителствената ни служба ), че шейх Нахаян се е вълнувал от европредседателството ни. Излиза, че е поискал да узнае нещо повече лично от Борисов за славното му минало на международен фактор, което няма да се повтори в близките две десетилетия и половина в рамките на ротацията между 26-те държави от ЕС. Дали преводачката от арабски Мая е превела за арабска консумация с точната дума твърдението на българските гости, че той е бил развълнуван по повод тази минала работа в София?
Ще ми се да вярвам, че България се радва на интерес в ОАЕ по – голям от онзи, (не)проявен при злощастно пребиваване на Борисов в съседен Катар преди 6 години. То също беше обявено за историческо, но се запомни с факта, че презентацията на българските икономически възможности на практика беше бойкотирана от частния бизнес. Контрата тогава остана в министър Трайчо Трайков, грозно набеден след това от Борисов за виновен. Бил се бил пекъл на плажа в съответния хотел вместо да дирижира срещата с местните мултимилионери.
Самият Трайков, вече след като беше наклепан от бившия си началник, коригира разсея около причината за оставката, която подаде по принуда в средата на април 2012 г., с поправката, че истината за нея не е заровена на катарските пясъци, а в сибирския сняг.
Ако трябва да разшифровам бегло инцидента от Катар, то Трайков беше кост в гърлото на руските енергийни монополисти на българския пазар като водеща фигура в тогавашния кабинет на Борисов по отношение на съпротивата срещу изграждането на АЕЦ “Белене. Освен това в Катар замириса на газ, а специалистите по диверсиите от Газпром, доказано способни да вдигнат на бунт десетки български граждани и да прогонят в крайна сметка американската конкуренция от “Шеврон”, никак не обичат някой да им пречи в България. Или в Катар.
Днес Борисов няма такива проблеми. Изчистил си е обкръжението от такива “дисиденти” точно както препоръча генералът от резерва на КГБ Леонид Решетников през лятото на 2016-та . Поради което искрено вярвам, че атмосферата на неговото посещение в Абу Даби наистина е много топла и безоблачна.
Има все пак една интрига, която може да се добави като висящ въпрос в рамките на визитата на Борисов в Абу Даби. Градът е на един час път с кола от Дубай, където, според неопроверганите слухове, пребивава доста често самият български депутат Делян Пеевски. Нима този най-успял млад български бизнесмен би пропуснал да се присъедини към някое “мероприятие” в административната столица на ОАЕ, докато Борисов е на посещение там? Вярно е, че г-н Пеевски се слави със своята пословична скромност, като и Борисов със своята неподкупност, но бизнесът си е бизнес, нали.
От ivo.bg
