И така – остатъците от българска държава, разнищени морално, потънали в политическо безсилие, нелеп реваншизъм и геополитическа мъгла, официално записаха още един позор върху своето име. Старият легионер Дянко Марков получи почетен знак на Министерството на отбраната навръх своя 96-ти рожден ден. С което можем да кажем, че пълзящата реабилитация на фашизма у нас, политическият тумор, който трови целия български преход, окончателно доуби здравия разум и триумфира възторжено. Няма да ви цитирам лигавата патетика на заглавията по темата. Моят „любим“ сайт „Фактор“ пък реши да блесне с откровението: „Наградиха политически затворник за заслуги към отбраната на страната“.
Интересно защо ли са избрали това определение „политически затворник“? Можеха да напишат – наградиха отявлен антисемит и дописката пак щеше да е вярна. Защото дори и да оставим настрани фашисткото минало на Марков (апологетите му днес яростно го отричат, но тирадите им приличат на комедийни монолози), то легионерът се записа и в т.нар. „демократична“ история на страната с едно свое откровение. През 2000 година, като депутат в 38-ото Народно събрание, Марков се изцепи от парламентарната трибуна: „Депортацията на враждебно население не е престъпление“. Разбирай, че няма нищо престъпно в изселването на евреите от Беломорска Тракия и Македония. Нека да пренебрегнем болезнената мизантропия на това откровение. Но то със сигурност попада в категорията „расизъм“. За Марков всички евреи по дефиниция са враждебни. Това е патологията на легионера. За него евреите са чужд и враждебен елемент и заради това си позволява такава етническа типизация, характерна за всички антесемити от Розенберг насам. Между другото, подобно мислене не е монопол на Дянков. Има една госпожа Лиляна Друмева, която ГЕРБ вадят от нафталина, за да я използват, когато се отдадат на парламентарни антикомунистически гюбеци. Същата е несменяем експерт в МОН, но някой друг път ще говорим по подробно за това. Та през 2015 година Друмева обяви, че цялата еврейска общност у нас има комунистически генезис. Всеки евреин значи е комунист. Теорията за юдоболшевизма е любим инструмент на нацистите, а у нас това вече е ежедневие. Марков получава почетен знак от МО, Друмева е мастит държавен служител. Ето това е днес България.
Между другото – буквално дни след изявлението за "враждебното население", управляващата тогава партия СДС бърза да се разграничи от Марков. Пред медиите старият легионер пък демонстрира обида и огорчение – той не бил казал нищо лошо, а пък колегите му веднага тръгнали да бягат от него. Всъщност точно това е проблемът с антисемитизма. Марков бързо се усети, че в новите жалки и подли времена на България може да скрие своя фашизъм под маската на истеричен антикомунизъм и това ще му послужи като индулгенция за всички исторически грехове и прегрешения. Само че това е идеология токсична и разяждаща, тя не може да стои мирна, кипва в душата и излиза на бял свят под формата на мракобесни изпарения и аромат, напомняш атмосферата в газова камера.
Поради тази причина преди няколко дни написах едно кратко и ядосано мнение по повода. Срам и позор за всяка държава е да отличава човек като Марков и да му кади тамян. Тук дори не говорим за идеология. Говорим за нормално човешко отношение към миналото.
Мнението ми обаче предизвика неочаквана възбуда сред младите консерваторчета. Създания, които според моите подозрения вдишват и издишват по квадратно-гнездовия способ и представляват неидентифициран досега подвит офисен планктон. На сайта на това движение? кръжок? секта? (никой не знае с точност) се появи почти нечетивно моралистично есе в жанра на мелодраматичните въздишки, озаглавено „Два свята – на достойните и на Александър Симов“ с автор Станислав Станев, име, което не ми говори нищо, а подозирам, че още от утре ще съм забравил. Но не мога да не се похваля – забележете, че съм изрисуван като главатар на недостойните, председател на легиона от тъмните сили, които не припадат от възхищение пред Дянко Марков, биг бос на грозните, гузните и жестоките (прилагателните взимам директно от текста).
Но стига толкова с шегичките, дори ще си позволя да повече не се закачам с нападките към мене, въпреки че ще дам на авторите на антикомунистически съчинения един съвет – време е да си разнообразите репертоара, това със сърповете и чуковете в главата е досадно като книга на Айн Ранд. Баналността на сравненията е първата стъпка към политическата кончина.
Консерваторчето обаче си позволява да нарича Дянко Марков „достоен български демократ и хуманист“. Това е все едно да говориш за Йозеф Менгеле и да пишеш страстно колко добър лекар е бил. Което не означава, че сравнявам Марков и Менгеле. Историческото развитие на България не позволи първият да се превърне във втория. За което благодаря на съдбата всеки ден.
Консерваторчето умилително кипва в статията: „не знам какъв фашизъм ви кънти в главата…“. Ето това е проблемът на съвремието. Офисният планктон пет пари не дава за историята. Фашизмът е ясно заявен в официалния устав на организацията, приет през 1933 година. Още от първите дни на възникването си организацията осъществява контакти с „Хитлерюгенд“, които прерастват в истинско приятелство и сътрудничество. В българските архиви има запазени писма на първия лидер на Легионите Иван Дочев до Адолф Хитлер, които са пълни с преклонение и обожание. Днес понякога е трудно да се хване този контекст, защото патетиката на легионерството е пълна с яростен шовинизъм, но именно това е една от основополагащите черти на нацизма.
Още една опашата лъжа. Авторчето обяснява как много евреи застанали зад Дянко Марков. Единствената организация, която открих да го подкрепя, се е самонарекла Българо-еврейски научен институт. Порових повече за нея. Това е някакво дружество-фантом. То си няма сайт, страница във фейсбук или нещо, от което можем да научим повече. Дори е трудно да открием кои са хората, които стоят зад него. Заради това е съвсем нормално да приемем този „институт“ с пренебрежение и присмех.
Виж – най-големите еврейски организации като „Шалом“ и „Б’ней Б’рит“ реагираха с остри декларации и протест срещу удостояването на легионера с почетен знак. Препоръчвам ви да прочетете позициите им. Те много добре припомнят, че Легионите се обявяват срещу разселването на евреите в провинцията. Защото искат те да бъдат изселени „извън границите на отечеството“. Което означава – да бъдат пратени в концлагерите. Но пък ако следваме „хуманизма“ и „демократичността“ на Марков – това е враждебно население и депортацията му не е престъпление. Очевидно философия, която консерваторчетата напълно споделят и одобряват.
България спаси своите евреи, но трябва ясно да осъзнаваме, че те имат късмет. Ако легионерите бяха на власт, днес вместо техни потомци щяхме да имаме паметни плочи на жертви. И това не е историческа спекулация, а тъжен факт.
Целият този консервативен фашизъм ме накара да се замисля за нещо. Сами знаете как антикомунизмът шества с пълна сила из медиите, а разни млади костюмарчета правят кариера като заучават клишетата наизуст и ги повтарят до втръсване. И въпреки това обаче, антикомунистите предизвикват по-скоро присмех, отколкото уважение. Те са се превърнали в повод за добри шеги, а не в морален стожер на нацията. Приличат на хилави гмо-та, които изглеждат странно и говорят побъркано. И това е, защото те не могат да осъзнаят една важна морална разлика. Единственият автентичен антикомунизъм може да съществува на антифашистка основа. Всичко останало те вписва в легионите на мракобесите. Защото е повече от тъпо да лееш сълзи и сополи за жертвите на комунизма, а да мляскаш радостно пред жертвите на фашизма и да аплодираш нацистките бронтозаври. На никого не бих забранил да мрази комунистите, но когато същите екземпляри оргазмично припадат пред „хуманизма“ на легионерите, това е морално престъпление и завинаги ще остане такова. Заради това смея да кажа, че в България антикомунизъм просто няма. Никога не е имало. Това е фашизъм, който просто си намери нова джендър-рокля. „По-добре фашист, отколкото комунист“, изсъска преди време Спас Гърневски в българския парламент.
Човекът сам си го каза.
Консерваторчетата също.
