“Ветеринарният лекар, какъвто съм и аз, в следването си е дал клетва да помага на животните. Да ги спасява. И тези действия са с такава цел – да се унищожат някакъв % животни, но да се запази голямото количество животни в страната“, обясни Д-р Михаил Бащавелов.

По думите му така се процедира навсякъде.

„Появи се публикация в пресата, че поради друго заболяване в Австралия в момента се унищожават 150 хил. говеда. Никой не роптае срещу това. Имам колеги, които работят във Великобритания и Шотландия. Там е пуснато уведомление до всички ветеринарни лекари, че в България е влязло заболяването. Това са заболявания, с които шега не трябва да има“, отбеляза той.

Колегата д-р Бащавелов е прав, разбира се.

Но само в случаите, когато:

1. Заболяването е доказано, верифицирано и потвърдено.
Както от няколко източника (ветеринарни клинично-диагностични лаборатории), така и от ежедневните проби в огнището и в съседните райони.
В нашия случай това обаче изобщо не е така.

2. Мерките за локализиране и потушаване на огнището го изискват и други мерки не са ефективни. 
В случая обаче у нас това е най-малкото което е съмнително.

3. Избиването е съпроводено с отлична организация по безопасна утилизация на труповете. 
Безопасна означава незабавно извозване със специализиран транспорт до екарисажите, където след съответната механична и термична обработка труповете стават на месо-костно брашно (в най-добрия случай) или на пепел (при особено опасно заразните случаи).

В нашия случай няма нищо подобно. Има плитки ями, където извличането на животните от хора, животни, хищници и други подобни да стане максимално лесно, а трупното гниене в юлско-августовските жеги да бъде “благоприятствано”. Съответно и да е нямало зарази преди това, вече ще има. Просто заради антисанитарията и хигиенните безумия.

4. За локализирането на огнището са предприети ограничителни мерки за движението на хора, животни, и продукти от животински произход от и към огнището. 
И в нашия случай няма нищо подобно. Там щъкат кой както където си иска. И очевидно нито местната, нито централната външно-управляма власт не може, не знае, не иска, или няма ресурса да го осигури.

5. Целият пояс от 3-10 км според терена, заболяването и инструкциите се серумира с хипер-имунен серум, ваксинира се и се мониторира чрез ежедневно вземане и изпращане на проби към няколко лаборатории.
И това в нашия случай изобщо не е направено. Животните не се ваксинират отдавна именно по нареждане от ЕС и резултатът е налице.

6. Стопаните са овъзмездени количествено и качествено така, че в най-кратки срокове след ликвидиране на огнището да могат без загуби да възстановят предмета си на дейност. 
И това в нашия случай не е така: на хората обещаха отначало 140 лв за убито животно. После казаха 190 лв. А чак вчера Цветанов каза (но не се знае – дали ще се изпълни) за 327 лв средно за животно.
За сравнение: застрахователите в ЕС дават по 550 евро в такива случаи.

7. Количественото възстановяване на стадата. Парите се дават само при условие, че ги използваш за закупуване на нови аналогични животни, и за развитие на същия предмет на дейност. 
В нашия случай хората, на които им избиха кравите заради (уж) нодуларния дерматит през 2016, си купиха с парите коли и се изселиха от селата, и от България. Само в моя роден край двама от производителите с по над 30 убити крави се изселиха с парите с целите си семейства в Англия и не искат да чуят повече за България.

Накратко, избиването на животните е мярка, която, ако се прилага разумно, с цел ограничаване и възстановяване и според правилата на ветеринарната наука, няма да навреди, а ще спаси и възстанови.

В случая с “потомствените безпросветници” – външно-управляеми при това, “видимите им резултати” наистина са налице. В своята най-плачевна и даже плачеща форма.

Единствената цел, която би обяснила това, което се прави в Странджа (за пореден път) и в България, е етническо прочистване (прокуждане) на титулния народ чрез отнемане на поминъка. Избиват копитните овце, за да прогонят търпеливите двуноги “овце”.
Нищо лично, чист колониализъм.