Рокфелер-младши прави едно от най-скъпите дарения за епохата след Втората световна война. През 1949г. той дарява сумата от 8,5 милиона долара за закупване на терените и изграждане по архитектурен проект на сградата на ООН в Ню Йорк. В документа, който се съхранява, Рокфелер завещава, че това го прави в пълно съзнание и „без всякакъв личен и фамилен интерес, воден от идеята за създаване на един свободен и проспериращ свят.“ „Дарението е за сграда на Човечеството и ще бъде единствено и само негова собственост“, слагайки изрична клауза - забрана за каквито и претенции от страна на семейството и наследници.
Всяка година от тогава до днес Човечеството - 193 държави вече, се събира в Ню Йорк, за да изложи своите кривини и да потърси решение, ако се налага.
Силно бях впечатлена от публикацията на снимката - „разговор на чистоту” между двамата световни великани-дипломати: 95-годишният, Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ и Сергей Лавров, руският външен министър в Ню Йорк по време на 73-та сесия на ОС на ООН. Това ме накара да се замисля, че колелото на световната политика отново се завъртва с много неизвестни, но се върти в името на мира и разбирателство с тежки думи в преговорите между двете супер сили, но ограничавайки военното си надмощие. Двамата асове в международните отношения си свериха часовника по световната дипломация и конфликти, както и по двустранните проблеми, които тегнат над отношенията им.
Ако прелистим дипломатическите анали на България, забравени на прашната лавица във Външно министерство, ще изскочат личности-дипломати, които са запечатали световни събития през годините, на които са били мълчаливи участници, било то в коридорите на Генералната асамблея на ООН или на “tête-à-tête”срещи. Българският дипломат не е лишен нито от усет към събития, нито от бърза и обмислена реакция. Личностите в тази деликатна материя, наречена дипломация, са хора с висок интелект и морал, скромни и дори често притеснителни. Дипломатите са хора на задълбочения анализ, вникване в подробностите на проблемите, за да извлекат най-уместното и обмислено решение, което да е в полза на България. Но тук идва проблемът с фактора ВРЕМЕ в дипломацията, а на България този фактор дълги години не й отреждаше голям шанс. Според някои международни наблюдатели в последните 10-15 години българската външна политика навлезе в епохата на хроничен провинциализъм. Провинциализмът е тежка стигма, защото обръща гръб на професионално подготвените кадри в дипломацията.
Дали факторът време работеше за България през 2016г.? Или правителство Борисов-2 се люшкаше без да напипа точната посока в световната игра? Две груби грешки допусна българският премиер спрямо ООН през 2016г., които остават да тегнат на България и днес. Затова, влизайки в сградата на Човечеството, навярно тръпки от яд пълзят по гърба на Борисов, въпреки напетия му вид.
1. Подмяната, която правителството направи с кандидатката на България за генерален секретар на ООН Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, едно от българските имена във висшата световна дипломация на финала на едногодишна кампания, селекция и публични изяви в ООН до последното сито – Съвета за сигурност на ООН, когато изведнъж кандидатурата правителството повери на еврокомисар Кристалина Георгиева. България загуби на финала състезанието за генерален секретар на ООН пред очите на 15-те посланици в Съвета за сигурност, които от десет години познаваха и работеха с Бокова в Организацията. България влезе с негатив в историята на световната дипломация - как една европейска държава, без война, може да се самозадраска. Българското правителство не съумя да разчете тънките дипломатическите ходове на Съвета за сигурност на ООН и подцени в дипломацията “професионалната солидарност”, която Съветът демонстрира. Новата кандидатка на България К.Георгиева втрещи опитните дипломати на изслушването й с нахални изявления /според „Гардиън“/, като това че: “за една седмица ще направя това, което другите дипломатки-кандидатки направиха за една година. Аз ще спечеля поста, аз ще бъда новият генерален секретар...“ К.Георгиева подцени кастата в световната дипломация. Това криво огледало показа за жалост пред света нивото на управлението в България. Дотам, че в „Сега“, 28.09.2016г. оприличи “българската дипломация вече прилича на дълбоко провинциална кръчма... имаме правителство от сервитьори на чужди маси.“
Октомври 2016г. Съветът за сигурност остави Бокова втора /без подкрепата на България/ и избра португалския политик Антонио Гутериш за генерален секретар от 1 януари 2017г. на ООН.
2. През декември 2016г. външният министър Даниел Митов отстъпи мандата на България за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2018-2019 в полза на Полша, под натиска на САЩ. България трябваше да се съпротиви и да отстоява на законното си право. България може да кандидатства за това място чак през 2038-2039г.
За България факторът време проработи все пак през 2018 г. От януари 2018 г. България започна на ротационен принцип шестмесечно председателство на Европейския съюз. Това даде шанс държавата ни да се чуе отчетливо като сериозен и действащ член на Европейското семейство и да покаже, че е надежден организатор на форуми и срещи на върха, третиращи европейски и световни проблеми и политики. България се показа и като инициатор за срещата на върха във Варна между турския президент Р. Ердоган и ръководителите на Евросъюза, на лидерската среща в София Европейски съюз - Западни Балкани, за които оценките към България не закъсняха. Затова и акцентът от изказването на премиера Бойко Борисов от трибуната на ООН беше именно - България в помощ на региона. Това влезе и в изказванията на някои евролидери пред ООН, както и на лидерите на Балканските страни като цяло, отчитайки приноса на България за региона.
За изказвания по време на Общия дебат още през юни 2018 г. са се записали 141 оратори. По протокол практиката на ООН е навреме да бъдат оповестени имената на лидерите, които участват в този отговорен дебат. Затова по време на Българското Европредседателството европейските държавници са определили своите оратори, ръководители на делегациите на ЕС. Да се впише България в тазгодишните анали на ООН означава, че е в световната политика. Въпросната реч, дали я чете президент, премиер или външен министър няма особено значение, защото има значение нейното съдържание, а не четецът, защото документът остава в архива като авторитетен документ на държавата България.
Силният акцент от речта на премиера Борисов - против “бели петна” на държави със забавено развитие: „Срещата на лидерите на държавите-членки и на Западните Балкани в София през май тази година бе първата от този тип след Срещата в Солун през 2003 г. /т.е. след 15 години/. В центъра на вниманието беше свързаността във всички нейни аспекти, както и съвместният отговор на младите и относително малки западни балкански държави на общите предизвикателства пред сигурността им като нелегалната миграция, организираната престъпност и тероризма, хибридните заплахи, киберсигурността и дезинформацията. Приетата „Софийска декларация“ на срещата, потвърди европейската перспектива на региона и я превърна в реална, постижима цел. Ние сме наясно, че това е само началото на един нов, обнадеждаващ, но нелек и не кратък път. Но залогът му е висок. Не само за гражданите на тези държави, не само за техните европейски съседи и приятели, но и за глобалните процеси на икономическо и политическо укрепване и развитие. Не можем да оставим на политическата карта на който и да е регион или континент „бели петна“ на държави със забавено развитие, слаба икономика и уязвимо пред глобалните заплахи население.“
Светът очакваше по време на тазгодишната есенна сесия директен сблъсък от трибуната на Обединените нации между Тръмп и Путин и между Тръмп и Си Цзинпин, но двамата лидери на двете Велики сили Русия и Китай и постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН отсъстваха от форума, а делегациите им се водеха от техните външни министри.
Общият дебат е уникална световна сцена, в която всеки лидер се опитва да изложи пред останалия свят каква е политиката на страната му и какво е постигнал за региона, в който живее. И тази година той започна по протокол. Генералният секретар Антонио Гутериш откри най-високия световен форум с „добре дошли“ към всичките лидери на 193 страни-членки. Новото в тазгодишната снимка е, че председател на Общото събрание е жена, Мария Фернанда Еспиноса, еквадорска поетеса и дипломат, което е за първи път в историята на Генералната асамблея на Обединените нации.
На тазгодишния дебат в ООН горещите теми в света не бяха забравени, нито подминати без внимание от високата трибуна от световните лидери: мирът и войната, сигурността и ядреното оръжие, военните конфликти в Близкия изток и Сирия, климатичните промени, проблемите в Иран, Палестина и Израел, проблемът Северна Корея, проблемите в Латинска Америка - Куба, Венецуела, Никарагуа, миграцията, устойчивото развитие по програмата 2030, мултилатерализма, глобализма, национализма, расизма и т.н. …
Френският външен министър Жан Ив льо Дриан очерта пред “Монд” позицията на Франция и донякъде тази на Европейския съюз на този висш световен форум: “Дипломацията преживява сериозна криза. Първият фундаментален принцип е да зачитаме нейната дума и нейния подпис. Вторият принцип е да се съгласуват фактите, да търсим и да намерим компромис, което напоследък е трудно, защото фактите са манипулирани. Трябва да намерим общата истина. Защото, ако няма повече обща истина, която да е споделена между всички държави, как ще водим диалог? Ето защо трябва да се намесим, да реагираме, за да възстановим диалога и да спасим тази съществена част от системата, която се установи в света след Втората световна война. Франция ще бъде първа сред инициаторите...”
Ще припомня някои „люти чушки“ и „прелитане на искри“ в изказвания на световни оратори от тази трибуна, които са останали в историята на Организацията, било то заради тяхната непремерена агресивност, дълги речи или за необичайни за този форум поведения: 2006г. Венецуелският президент Уго Чавес, известен със своята емоционалност, който в продължение на 14 години се изказва от тази трибуна, нарече президента на САЩ Дж. Буш “дявол”, оставил “мирис на сяра след себе си в залата”; 2009г. Либийският президент Муамар Кадафи се разположи в своя шатра до ООН и на дебата се разпростря до 96 минути; 1960 г. рекордът по най-дълга реч е на кубинския лидер Фидел Кастро, който говори цели 269 минути. 1960г.-Съветският лидер Никита Хрущов произнася нервно своята “емоционална” реч, останала в историята, че ползвал обувката си, за да удря по банката да наложи мнението си… 1974г. Палестинският лидер Ясер Арафат застава на банката пред Общото събрание и заявява: „Нося в едната ръка маслинова клонка, а в другата – пушка. Не позволявайте маслиновата клонка да падне!“ През 2012 г. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху пък влезе в историята на Общото събрание с „рисунка на бомба с червена линия“. Говорейки пред Асамблеята за предполагаема заплаха от Иран и червената линия на Израел, която не позволява да бъде прекосена, за аргументация Нетаняху донесъл рисунка, която влиза в комиксите на Интернет. /бомбата и червената линия/. На този дебат, през 2018 г. Б. Нетаняху не измени на своя стил. Той показа от трибуната безобидна наглед снимка на сграда и я обяви за ядрения склад на Иран в Техеран. Така той напомни на много от присъстващите за своята друга снимка - бомбата и червената линия. Реакцията към Натаняху бе светкавична от външния министър на Иран Мохамад Джавад Зариф, който я нарече “фалшива новина” и поясни: “Време е Израел да разкрие своята ядрена програма с международни инспектори...”
Президентът на САЩ Доналд Тръмп пред Общото събрание - акценти:
Доналд Тръмп през 2014г. влезе в реалната политика с лозунга в туитър:„Имаме нужда от Президент, който да не става за посмешище пред целия свят. Имаме нужда от наистина велик лидер, гений в стратегията и побеждаването. С уважение“.
В първия ден на Общия дебат президентът на САЩ и домакин на сесията, Доналд Тръмп, кокетирайки тържествено като на митинг, застана пред всички световни лидери, поздрави ги и започна направо речта си в негов стил. Сякаш Тръмп предполагаше, че както с речта си 2016 в щата Охайо, така и сега ще покори и света от тази трибуна. Но... речта и стилът му предизвикаха многозначителни изблици на смях и раздвижване в залата. А иначе речта му съдържаше набор от смислени думи в стил туитър за отбрана, национална сигурност, решението му да изолира Иран, остра критика към Китай, ЕС, Германия, Русия, към страните от Близкия Изток и Сирия, към режимите в Латинска Америка – Венецуела, Никарагуа и Куба.
Тръмп похвали само четири страни в света и защити специално тяхната политика: Индия, Саудитска Арабия, където бе преизбран принцът-престолонаследник Мохамед Бин Салман, Израел и Полша /единствената от Европейския съюз, което не бе случайно. Президентът на Полша А.Дуда преди дни бе в Белия дом във Вашингтон и поиска от Тръмп американска военна база на полска територия, предлагайки да носи името „Форт Тръмп“, която база да защити Полша от Русия./ Генералната Асамблея не се смя заедно с Тръмп, а вкупом се смя на Тръмп. Малка е разликата.. Защото тук в тази зала всичките 193 държави са с един глас и имат едно място.
На тази „МАГНА“ сцена речта на Тръмп сякаш се превърна в хумористичен монолог: „В по-малко от две години моето правителство постигна повече от всяко друго правителство в историята на Съединените щати“ - залата избухна в смях. „Да, истина е“ продължи Тръмп и последва още повече смях. „Не очаквах това, но нищо.“ реагира с усмивка. Речта му не бе лишена от лозунгите „Америка най-напред“, „Да направим велик САЩ още веднъж!“ и отново смях в залата.
Президентът Тръмп не забрави имигрантите - „да си останат у дома, за да направят велики своите страни...“ и се спря на трафик на малолетни, изнасилване на деца и т.н. Речта трая повече от 45 минути. Тръмп заяви, че САЩ вече ще предоставят помощ само на онези страни, които счита за приятелски, предава AFP. „Ще преценим кое работи и кое не работи и дали страните, които получават нашите долари и на нашата защита взимат присърце нашите интереси“, подчерта американският президент в рамките на речта си на 73-ото Общо събрание на ООН в Ню Йорк.
Тръмп насочи остри стрели и към съда в Хага. "Международният наказателен съд (МНС) в Хага няма никаква легитимност и нарушава „всички принципи на правосъдието“.
„Що се отнася до Америка, МНС няма юрисдикция, няма легитимност, няма власт... МНС претендира за почти универсална юрисдикция над гражданите на всички страни, нарушавайки принципите на правосъдието, справедливостта и честния процес. Никога няма да предадем суверенитета на Америка на неизбраната и безотчетна глобална бюрокрация“, увери Тръмп.
За военния конфликт в Сирия Тръмп отбеляза, че трябва да бъде постигнато политическо разрешение, отразяващо волята на сирийския народ“. Не пропусна да отправи благодарност към лидера на Северна Корея Ким Чен Ун за „куража“, проявен в усилията за постигане на трайно помирение на Корейския полуостров, но допълни, че санкциите срещу Пхенян ще останат в сила, тъй като предприетите до този момент стъпки за премахване на севернокорейската ядрена програма са недостатъчни. Ако на дебата миналата година пред Общото събрание Тръмп заплаши с „огън и разрушения Северна Корея като никой друг“, една година по-късно Тръмп вече говори за своя приятел Kim Jong Un като негов колега от цял живот.
Тръмп помоли държавите да се присъединят към изолация на Иран с мотивите“Иранските лидери сеят хаос, смърт и разруха, те не уважават съседите си и границите или пък суверенните права на нациите. Не можем да позволим на най-големия спонсор на тероризма в света да притежава най-опасните оръжия на планетата“.
Атаката към Венецуела и към президента Мадуро Тръмп мотивира с миграционната двумилионна вълна от граждани, които напускат Венецуела към съседните страни Колумбия, Бразилия и Еквадор. „Венецуелците напускат страната си, защото там, където социализмът търси властта, идва бедността.“ Прибързаната реакция и съждение на Тръмп дори можеше да засегне самия генерален секретар на ООН, Антонио Гутериш, известен дългогодишен португалски социлист-премиер и председател на Социалистическия интернационал, който седеше до него, а да не говоря за лидери и страни, които провеждат лява политика в света и са в ООН.
Цялата речт на американския президент може да бъде събрана в три изречения: „Отхвърлям глобализма, привърженик съм на патриотизма“. Но патриот ли е Доналд Тръмп? Или е патриот като този от „Борба“ на Христо Ботев? „Патриот е - душа дава...но не свойта душа, братя, а душата на народа!“ Патриотизъм или шовинизъм? Накратко - едното е любов към Отечеството, а другото – сляпо поддържане на своята страна и омраза към страни-съперници и към техните народи.
Френският посланик пък в ООН Франсоа Делатр отива по-далеч: „С Тръмп се ускори новият световен безпорядък, който започна през 90-те години на ХХв. и се задълбочи с военните интервенции през първото десетилетие на този век...“
Не закъсня и острата реакция на Меркел: "Организацията на обединените нации бе основана върху руините на Втората световна война и очевидно далеч не е съвършена. Но да бъде унищожено нещо, без да бъде създадено нещо ново, е изключително опасно и това може да унищожи сегашния ред, който гарантира мира, по-бързо, отколкото си мислим..."
Някои акценти от речите на лидерите:
Външният министър на Русия, Сергей Лавров: "Растежът на радикалния национализъм и неофашизма в Украйна, където за герои са обявени престъпници, които са се борили под знамето на СС – е един от основните фактори на продължителния вътрешен украинския конфликт. Единственият начин да бъде преодолян този конфликт е пълно и последователно прилагане на Минският пакет от мерки, който беше единодушно одобрен от Съвета за сигурност на ООН", каза Сергей Лавров пред Общото събрание на ООН.
Турският президент Р.Ердоган призова международната общност да сподели отговорността за сирийските бежанци. „В момента Турция осигурява подслон на 3,56 милиона сирийски бежанци. И докато ние тук се грижим за тези над 3 млн., ЕС е длъжен да ни подпомага. Ако тези бежанци потеглят към Европа, тя какво ще прави, ще се обърка. Сега не иска да приеме 100 или 500 души. Беше ни обещана помощ от 3 млрд. евро през юни и втори транш със същата сума, но нищо от това не е изпълнено... В Турция сме похарчили близо 27 млрд. долара, само разходът на държавата е в размер на 13 млрд. долара. Никоя друга държава не се е нагърбила с толкова голяма отговорност, както Турция направи в сирийската криза, започнала преди седем години".
Доналд Туск, председател на Европейския съвет в речта си на 27 септември заяви: „Желанието на Европейския съюз е в днешния нестабилен и непредвидим свят Евросъюзът да играе водещата роля в една по-ефективна ООН, изграждайки мостове в подкрепа на многостранното сътрудничество...“
Кубинският президент Мигер Диас-Канел успокои лидерите в дебюта си на световната сцена с фразата: „Аз ще бъда продължител на политиката на двамата Кастро“ и поиска край на ембаргото, наложено на Куба от САЩ. За новата конституция на Куба Канел съобщи, че няма промени свързани с държавното устройство на карибската държава и отправи критика към капитализма като обществен строй и съобщи, че той продължава кубинската революция. Държавникът осъди опитите на САЩ за интервенция и санкции срещу Венецуела, както и осъди агресивността към Иран.
Венецуелският президент Николас Мадуро пристигна в последния момент в Ню Йорк, малко преди речта си в ООН, за да защити венецуелския народ: „Венецуела е жертва на постоянна агресия и чужди интереси се опитват да задържат курса на един революционен процес, който се базира на социални справедливи искания и тази агресия идва от САЩ и правителството му, които наложиха крути санкции, бе за виждат кризите в Централна Америка, Африка и Европа – нито за мигрантите на мексиканската граница, нито за тези от Либия, Ирак, Сирия – разрушителната политика на САЩ. Аз съм предразположен за среща с президента Тръмп, чрез, а не чрез налагане на сила. За международна солидарност: Венецуела подкрепя Иран.“
Съветът за сигурност на Обединените нации.
Заседанието на 26 септември на Съвета за сигурност на 15-те бе ръководено от президента на САЩ Доналд Тръмп и вместо обичайните 15-посланици, присъстваха 15-те ръководители на делегациите в ООН. Уточнявам, че този месец септември САЩ председателства Съвета за сигурност. То се проведе в прочутия голям салон на Съвета за сигурност с великолепния стенопис, символизиращ „Обещание за бъдеще на мир и индивидуална свобода“ на Източната стена на залата, дело на прочутия норвежки художник Per Krohg. Заедно на общата маса седнаха всички 15 лидери на страните-членки на СС на ООН, заедно с генералния секретар на ООН, Антонио Гутериш.
Политиката на Иран и войната в Сирия, кризата във Венецуела са сред темите на днешното заседание на Съвета за сигурност на ООН. То привлече внимание, тъй като негов председател за първи път е американският президент Доналд Тръмп. Доналд Тръмп откри дискусията за предизвикателствата пред международната сигурност с припомняне за химическите атаки в Сирия: "Касапницата, която върши сирийският режим, е възможна благодарение на Русия и Иран. Иранският режим изнася насилие, тероризъм и вълнения. Той тайно развива програмата си за балистични ракети и ги разпространява из целия Близък Изток". Успоредно с нападките срещу Сирия, Иран и Русия, американският президент изрази готовност да подкрепи посредническите усилия на Турция за спасяването на стотици хиляди цивилни в сирийската област Идлиб. "Хванете терористите, но се надявам, че ще продължите да се сдържате! Светът ви наблюдава!“.
Изненадващо Тръмп предупреди Китай да не се меси в предстоящите междинни избори за Конгрес в Съединените щати. Китайският външен министър Wang Yi протестира: “Нито сме намесвали досега, нито ще се намесваме във вътрешните работи на някоя страна“.
Тръмп предупреди също, че за да има траен мир на Корейския полуостров и за да бъдат премахнати ядрените оръжия на Северна Корея трябва всички държави да спазват икономическите санкции срещу Пхенян: "Но най-важното е, че президентът Ким Чен Ун - мъж, който опознах и харесах - иска мир и просперитет за Северна Корея.“
Президентът на Боливия индианецът Ево Моралес това, което каза пред Генералната асамблея, го повтори и пред Тръмп в Съвета за сигурност на ООН. Боливия е непостоянен член на Съвета. Моралес изтъкна, че три са заплахите, надвиснали над Човечеството. Той каза, че като президент на Боливия от дълги години присъства и участва в есенните сесии на ООН и "всяка година ние сме тук в Генералната асамблея, където се изброяват множество проблеми и не се решават досега." Моралес изброи трите заплахи: 1. Климатичните проблеми; 2. Въоръжаването. Той критикува "културата на войната" и изтъкна: "Световните лидери, които имат най-много оръжие, идват тук и ни говорят най-много за мира, а след това търгуват и насърчават войните..." 3. Вмешателството на САЩ в политиките на други страни - и изброи Куба, Венецуела, Близкият изток, Йерусалим.
Кратко и агресивно бе изказването на премиера на Великобритания, Тереза Мей, която атакува Русия за случая Скрипал, хвърляйки обвиненията директно към външния министър на Русия, Сергей Лавров, който беше на същата маса с нея.
Когато министър Лавров взе думата, англичанката демонстративно напусна залата. Лавров отново призова Великобритания към конструктивен диалог и сътрудничество при разследването на делото за отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря, за да може да бъде установена истината. По този въпрос Лавров определи като високомерни обвиненията от страна на Тереза Мей, прозвучали на днешното заседание на Съвета за сигурност за използване на химическо оръжие от страна на Русия в Солсбъри: "Тереза Мей не за първи път прави такива обвинения и всеки път доста високомерно заявява, че те имат стопроцентови доказателства. Но те нищо на никого не представят, нарушавайки разпоредбите на минимум три или дори четири конвенции - двустранни и многостранни в рамките на Съвета на Европа за необходимостта в такъв род случаи да се встъпи направо в диалог и да се обсъжда създалата се ситуация", каза Лавров.
