Думите на президента, посветени на единението, хем ме радват, хем силно ме смущават. Знам, че трябва да престанем да се ровим в миналото, за да можем да разговаряме за бъдещето. Знам, че трябва упорито да търсим това, което ни обединява. В същото време след като стана на крака, за да почета паметта на шестте Ястребинчета, няма как да стана на крака, за да почета паметта на техния убиец подпоручик Константин Йорданов.
Нито ще приема големите конфликти в българската история, отнели много животи и разбили много съдби, да бъдат сложени под знаменателя „РАЗКОЛ“. Септемврийското въстание не е махленска препирня на недозрели и вманиачени хора, които не разбират, че трябва да си подадат ръка, за да отстояват националния интерес ( А кой е той?).
Единението не се състои в това да наречем историческите сблъсъци на мирогледи и мечти за бъдещето „кавга и разкол“. Единението не е забрава на местата, на които слагаме цветя и скланяме глави, за да не подразним Другите, които слагат цветя на друго място. Единението е разбиране, че имаме И обща съдба днес и че децата ни ще имат И обща съдба утре. Единението е честно и страстно търсене на общото, без да е нужно да забравяме различното. Да имаш памет за СВОИТЕ жертви и техните убийци не е отказ от единение. Това е сплав от болка, памет и съвест, която не посича ръката, протегната за строежа на общ дом.
