Докато вниманието на ЕС е насочено към Унгария и Полша, една по-млада държава-членка действа в разрез с основните принципи на Съюза.
Демократичният разпад в Полша и Унгария доведе до безпрецедентен академичен и политически дебат относно ценностите на Европейския съюз. Междувременно, макар че в България има опасност за върховенството на закона, страната остава "под радара" на дискусията. За съжаление, откакто се присъедини към ЕС през 2007 г., България пое неочаквания път към автокрацията. Единадесет години изглежда по-близо до целта си от всякога: Фрийдъм Хаус наскоро понижи страната до полуконсолидирана демокрация (заедно с Унгария) в своя авторитетен доклад "Нации в транзит".
Много се написа за специфичните характеристики на съвременните автокрации, но все пак някои неща са ясни. Знаем, че в смутни времена гражданите са по-склонни да гласуват за популистки лидери, които дават нереалистични обещания. След като биват избрани, първата им задача е да концентрират властта в ръцете си и да заглушат критиците. Точно това се случи в България, която през последните десет години беше управлявана предимно от партията ГЕРБ на Бойко Борисов. Гражданите за европейското развитие на България водят страната в посока, която едва ли може да бъде описана като съответстваща на европейските ценности. В действителност, партията е хванала държавата в плен. Процесът беше улеснен от структурни слабости, институции с комунистическо наследство и култура на корупция. Последният индекс за корупцията на "Трансперънси интернешънъл", например, идентифицира България като по-корумпирана от Беларус, която не е член на ЕС.
Държава, управлявана от страх
Основната институция на авторитарния режим на България е прокуратурата, която не е реформирана от времето на комунизма. Използва се за справяне с неудобни опоненти, включително съдии, които отказват да се съобразяват с политически нареждания, журналисти, които критикуват правителствените политики, и бизнесмени, които не се поддават на корупцията. Властта има изцяло вертикална структура, където всички решения зависят от един човек - Главния прокурор - избран за седемгодишен мандат и с недосегаем статут съгласно Конституцията на Република България. По време на комунизма, тази служба беше гласът на режима. Бяха й предоставени прекомерни правомощия, които се прехвърлиха към съдилищата.
Председателят на Венецианската комисия, която консултира Съвета на Европа по конституционни въпроси, твърди: "Съветският модел на прокуратурата на България трябва решително да бъде отхвърлен, защото я превръща в източник на корупция и средство за изнудване и създава възможности за използването й за политически цели".
Съветът на Европа многократно е поискал България да реформира прокуратурата поради констатираните злоупотреби, установени от Европейския съд по правата на човека. Не само, че българското правителство няма намерение да модернизира институцията, но и се стреми да противодейства на поддръжниците на реформи, като приема закони ad hominem (от лат.* срещу човека), прилагащи се със задна дата.
Всъщност имаше реформи, но тези бяха в регресивна посока. През 2017 г. правителството преработи българския Наказателно-процесуален кодекс, за да увеличи вече непропорционалните правомощия на институцията. Единият резултат от това е, че дадено лице вече може да получи статута на обвиняем за неопределено време, без да има възможност да се защитава в съда. Докато има този статут, може да бъде задържан и лишен и от други основни права. Тези промени в голяма степен са базирани на прецеденти. България е водещ нарушител на Европейската конвенция за правата на човека в исторически план - страната е загубила над 80 дела, заведени в Европейския съд по правата на човека за нечовешко и унизително отношение и стотици дела, свързани с липсата на справедлив процес и изтезания. Тези числа са дори по-красноречиви, когато ги сравним с други бивши комунистически държави. Чехия например има по-голямо население от България, а е загубила само две дела за нечовешко и унизително отношение.
Медии без въздух
За съжаление, повечето от тези злоупотреби не се съобщават от националните медии. През 2018 г. реномираната френска НПО "Репортери без граници" (RSF) отреди на България 111-о място от 180 държави в класацията си за свободата на медиите. Страната има дълга история в малтретиране на журналисти, особено на тези, които разследват корупция и нарушения на закона. През 2008 г., когато страната вече беше член на ЕС, известен журналист бе пребит с чукове и по чудо оцеля - ужасяващ инцидент, за който дори Ню Йорк Таймс писа. През септември тази година двама журналисти, които правеха филм за изгаряне на класифицирани документи, доказващи случаи на корупция, бяха незаконно задържани от полицията. Случаят придоби международен отзвук и редица ключови организации, като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, изразиха възмущение. ОССЕ дори поиска обяснения от българското правителство.
Собствеността на печатните медии с най-голям тираж е неправомерно концентрирана. Според RSF 80% от печатните медии се контролират от Делян Пеевски. Неговите вестници публикуват проправителствена пропаганда, опетняващи критиците и журналистите, несправедливо обвинени в клевета. Фрийдъм Хаус заявява, че "поради структурата на българската съдебна система прокуратурата има монопол върху разследванията, което води до потенциални злоупотреби в комуникациите с медиите по важни дела”. През цялата 2017 г. говорителят на Прокуратурата е предоставял информация на обществеността на избирателен принцип. Реално хората биват осъдени още преди да започне съдебен процес. В свой доклад озаглавен, "Медийните олигарси отиват на пазар" Репортери без граници нарича тези издания "медийни бухалки", които се използват за уреждане на спорове чрез публикуване на обидни и унизителни статии за противниците. В едно цинично извращение на справедливостта, такива статии често се използват като фалшиви доказателства в наказателни дела срещу критиците на режима.
Неуспешна икономика и демографска криза
Ендемичната корупция на България и липсата на върховенство на закона доведе до провалена икономика и демографска криза. Още когато ГЕРБ дойде на власт през 2009 г., преките чуждестранни инвестиции намаляха. Известно е, че чуждестранните инвеститори са първите, които напускат, когато се наруши принципът на правовата държава, тъй като не смятат инвестициите си за сигурни. В момента има пет висящи дела срещу България пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, свързани с нарушаване на правата на инвеститорите и незаконно изземване.
Без чуждестранни инвестиции, икономиката се бори за оцеляване. България има най-ниския БВП на глава от население в ЕС, а българите имат най-ниските средни доходи в ЕС. В резултат на това, българите масово напускат страната за по-добри възможности в по-богати страни-членки на ЕС и дори отвъд Европа. Тези, които напускат, имат по-високо образование и квалификации. Според официални данни повече българи работят в чужбина, отколкото в България. 17% от учениците в гимназията избират да завършат висше образование в чужбина, а повечето не се завръщат. България е най-бързо намаляващата нация в света според прогнозите на ООН.
Обединяване на силите с други автократи
Българското правителство активно изгражда отношения с други правителства, които работят против демократичните ценности. През 2016 г. българските власти арестуваха седем турски опонента на премиера Ердоган в опит да преминат границата между България и Румъния. Бяха екстрадирани в Турция без съответната процедура в явно нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. През 2017 г. прокуратурата подписа споразумение за сътрудничество в областта на правата на човека с руската прокуратура, което е учудващо, като се има предвид историческите тенденции в Русия в тази област.
България предоставя безусловна подкрепа на унгарското и полското правителство в рамките на т. нар. "кризи на правовата държава". През септември 2018 г., когато Европейският парламент гласува за активирането на член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз срещу Унгария, депутатите от управляващата партия ГЕРБ подкрепиха Виктор Орбан. Петима гласуваха против мярката, а един се въздържа.
Основните медии в България и проправителствените тролове в социалните медии представиха Орбан като герой, който се бори срещу несправедливостта в Европа и защитава континента ни от фашизма.
Гласуването за временното изключване на Полския съдебен съвет от Европейската мрежа на съдебните съвети на 17 септември 2018 г. също е показателно. Когато Висшият съдебен съвет обсъди въпроса няколко дни по-рано, някои членове са попитали депутатите как ще гласуват. Това е неприемлива практика в грубо нарушение на принципа на разделение на властите. При гласуването, 100 представители гласуваха за временно изключване, 6 бяха против (делегацията на Полша) и 9 се въздържаха. Представителите на българската делегация бяха сред въздържалите се.
Широко затворени очи
Най-поразително от всичко е мълчанието на институциите на ЕС по отношение на "върховенството" на закона в България. Може да се твърди, че изтъкнати представители на Европейската народна партия (ЕНП), които подкрепиха ГЕРБ и Борисов, са съучастници на режима. Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер нарече Борисов "златно момче" във връзка с желанието му да приеме бежански квоти. Лидерът на ЕНП Жозеф Дол го нарече "най-добрият държавен глава в Европа". Комисар Франс Тимерманс, заместник-председател на ЕК, който отговаря за върховенството на закона, и комисарят по правосъдието Вера Йоурова избягват да обсъждат ситуацията в България. Захаросани са докладите по Механизма за сътрудничество и проверка, на който България е подложена. Въпреки че Механизмът трябва да следи независимостта на съдебната система и борбата с корупцията и да насърчава напредък, липсва дори смущаваща информация във връзка с процедурите по него.
В крайна сметка се оказва, че европейските институции прилагат двойни стандарти по отношение на европейските ценности, което е недопустимо съгласно Договора за Европейския съюз. Това отправя към българите послание, че са граждани „втора ръка” на ЕС, което на свой ред насърчава евроскептицизма. Крайно време е да действаме, за да спрем уронването на демократични ценности в България, преди да е станало твърде късно.
Д-р Радосвета Василева преподава право в University College London. Нейните изследователски интереси включват сравнително публично и частно право и право на ЕС. Личният й блог е посветен на върховенството на закона в България.
