Протестът пред парламента в неделя, 16 септември, беше съпроводен с подигравки из социалните мрежи и някои медии.
Като преди това най-отявлените рупори на Борисов като в. „24 часа” и сайтовете „Пик” и „Блиц” пишеха драматични заглавия, че се готви държавен преврат, а из социалните мрежи разпространяваха заплахи и предупреждения за кръвопролития и т. н. На страха очите са големи.
Властта се уплаши и поде кампания срещу протеста чрез обслужващите медии. Но никакъв преврат не стана, дори сблъсъци нямаше с полицията. По време на тройната коалиция през януари 2009 г. беше организиран „професионален” протест с пак толкова хора пред парламента, на който бяха докарани екстремистите от футболните агитки и имаше пребити полицаи.
Сега публикациите за преврати и кръвопролития със сигурност са отблъснали част от любопитните да отидат поне като зрители.
Затова на площада се събра скромно множество от не повече от 1000 души в най-оживените моменти. Протестът, натоварен с много очаквания и слухове за сваляне на властта, беше привлякъл дежурните протестиращи като Йоло Денев, тук-там някой с фланелка с надпис „Русия”, недоволни от едно или друго с плакати. Някой беше опънал транспарант върху паметника на цар Освободител с надпис против министър Кралев и за нов конгрес на футболния съюз. Всеки с дерта си.
Отпред пред стъпалата на парламента бяха издигнати някакви хоругви с икони, ораторите говореха по обикновен мегафон, от който нищо не се чуваше дори на 10 метра встрани. А площадът е виждал протести с мощни уредби. Яне Янев, като искаше да уволнява Борисов навремето правеше протести с агитки и хора, докарани с автобуси от страната. Нищо такова не се виждаше сега.
Основните организатори на протеста бяха един българин издател на сайта „Будилник” в Лондон Емил Русанов и един ентусиаст с политически проект, бивш служител на ДАНС, Росен Миленов, напуснал отвратен системата по времето на първия мандат на Борисов (виж тук политическия проект на Миленов, развит в специален сайт). Дни наред борисовите медии пишеха, че организаторите са едва ли не престъпници, свързваха ги със Слави Трифонов, Цветан Василев и т. н.
Всъщност организацията на протеста се оказа гол ентусиазъм, без никаква политическа сила зад него, само няколко маргинални организации се присъединиха и дежурни сеирджии по протестите от последните години. Дори остро опозиционно настроената БСП, която частично излезе от парламента, не се ангажира с този протест и не покани привържениците си да отидат там.
Снимки: e-vestnik
Т. нар. насипно дясно, което също се пише опозиция, посрещна този протест с погнуса. Тези полунови десни партии имат проблем с идентификацията, техният електорат отдавна е асимилиран от ГЕРБ на Борисов, социалната им база е свита до степен да не могат да влязат в парламента дори обединени в коалиция. Успехът им от 2015 г., когато влязоха с 8% и станаха патерица на Борисов едва ли ще се повтори. Обществото търси алтернатива, а такава още няма изявена.
„Заслужавате си, напълно си заслужавате какво ви се случва”, говореше си сам на висок глас възрастен мъж сред множеството пред парламента, явно разочарован от слабото присъствие на хора. Дали беше дошъл от чужбина, не личеше. Две възрастни жени коментираха: „Само Корнелия да не дойде на власт, че тя ще ни закопае”. „Да не дава Господ”, отвърна другата.
Освен пенсионери се виждаха и млади хора, момичета с изрисуван на бузите трикольор. Наоколо коли и хора на жандармерията и полицията чакаха, явно подготвени за голям метеж и бой. Настрани се виждаха и явно цивилни полицаи, които без много да се крият говореха с униформените си колеги.
Многолюдните протести от лятото на 2013 г. ще останат само спомен. Тогава, като се изключат първите 3-4 дни след назначението на Пеевски, който веднага се оттегли, нататък протестите бяха недоволство от изборните резултати. Бяха провокирани и от това, че Борисов демонстративно отказа мандата да прави кабинет. Грешката на БСП и ДПС беше, че вместо да поискат нови избори, се наеха да направят кабинет, без участието на победителя (макар и с малко) на изборите Борисов.
Както се изказа тогава Борисов за протеста „Като ги изтеглихме нашите хора, останаха 300 души”.
Сега на площада нямаше пърформанси, нямаше гримирани като банкера Цветан Василев, Доган, Волен Сидеров, нямаше голи цици и тъпани.
Борисов няма проблеми да си изкара пълния мандат. Само той може да поиска предсрочни избори, ако реши, че му е по-изгодно.
Една наивна идея разви един от организаторите на протеста Росен Миленов – парламентът да не се разпуска, а да излъчи правителство с посочени от протеста и народа хора. Нещо не е наред с такава демокрация – при действащ парламент улични комитети да управляват. Подобни искания имаше и през февруарските протести 2013 г., когато Борисов подаде оставка, а улицата искаше да управлява. Тогава бяха спонтанни неорганизирани бунтове, самозапалвания, избиване на недоволство след дълго потискани от властта на Борисов, която беше запушила медиите. Сега разликата е, че ги е овладяла напълно.
Ситуацията показва колко остра е нуждата от нова политическа сила, алтернатива на сегашната власт и опозиция. Властта и подчинените й медии обаче агресивно посрещат всеки опит за нова играч в политиката и яростно ще го очернят. Както се случи и със сегашния маргинален протест.
