Политическите скандали от последната седмица заглушиха един важен сюжет: президентът Румен Радев, избран всъщност като алтернатива на статуквото, очевидно си е намерил удобно място

в същата тази система.

Ето уликите:Румен Радев

Трагичната смърт на 17 души в катастрофата край Своге създаде безпрецедентна политическа криза за кабинета "Борисов". От една страна инцидентът онагледи отдавна ясната, но емпирично недоказана до този момент зависимост - корупцията убива. Съвсем буквално. От друга страна покрай тази катастрофа бяха разкрити някои особености на управлението. На първо място - ГЕРБ за първи път пое вина, туширайки скандала с три оставки. На второ стана ясно, че Борисов очевидно е изнудван от коалиционните си партньори. И на трето - че премиерът явно вече не е най-силната фигура в партията си и лесно може да бъде засенчен от Цветан Цветанов, който по ирония на съдбата се оказа защитник на парламентаризма, като напомни на министър-председателя, че България е парламентарна република. Става дума за оставките на тримата министри, които все още не са внесени в парламента, а публичните реплики от ГЕРБ много приличат на опит да се бламира волята на Борисов.

Думите на Радев

Всички тези събития и тяхната наситеност донякъде разбираемо засенчиха изявата на една друга политическа фигура - президента Румен Радев, който часове преди началото на новия политически сезон и в разгара на всички скандали направи обръщение към нацията.

В тази ситуация на разклатена управленска коалиция анонсът за изказването му породи очаквания, че държавният глава ще използва най-силния си инструмент - възможността да говори и най-вече възможността да бъде чут.

В своето триминутно слово президентът спомена добре известни истини: България е корумпирана държава, а населението ѝ е пасивно към безобразията, които се случват; страната се управлява повече през телевизиите, отколкото през институциите; скалъпени интриги подменят реалните проблеми, а оставките, на когото и да било, отдавна не са кой знае колко значими. Баналността на тези встъпителни думи лесно можеше да бъде простена. Но не - след увертюрата си държавният глава заключи, че "нов изборен цикъл в бъдеще няма да отвори нови перспективи". Затова управляващата коалиция трябвало да се фокусира върху най-острите проблеми на обществото.

Рамо за управляващите

Така избраният като алтернатива на статуквото Радев, който стана президент именно защото изглеждаше чужд на добре смазаната политическа машина, показа по особено красноречив начин, че е намерил удобно място в същата тази система. Място, от което може да "даде рамо" на управляващите. Или място, от което може да ги легитимира в замяна на влизане в безкрайната игра на приятелства. Игра, която може да изгори или реабилитира президента през случка като катастрофата на баща му в Харманли...

С този свой ход президентът де факто даде поредното доказателство, че системата в България не търпи външни елементи. Напротив - прави ги удобни, натъкмява ги към своите си мерки.

Не на последно място с иначе семплото си слово Румен Радев заяви и политически амбиции: намекна индиректно, че алтернатива на Борисов и компания няма да има дотогава, докато на терена на реалната игра не се появят Радев и компания. Ако държавният глава действително си прави подобни сметки, трябва да знае, че те имат огромна логическа празнина, която се появи именно след речта му тези дни.

Реална политическа алтернатива ще се появи едва тогава, когато в овластените институции влезе фигура, която наистина работи за осветяване на зависимостите. С думите си, че едни нови избори не биха произвели алтернатива, Радев се превърна в поредния български политик, влязъл в системата с идеята да я разобличава, но превърнал се в неин продукт.

Политическо самоубийство

Така първата заявка на Радев за дейно участие в реалната политика на практика се оказа политическо самоубийство. Че ще се стигне дотук, стана ясно още когато президентът поде уж безстрашна инициатива срещу връзките между премиера Борисов и скандалния депутат Делян Пеевски. Но тази "атака" срещу статуквото остана на ниво половинчати въпроси, а призивите на Радев за повече светлина окончателно угаснаха в момента, когато се разбра, че катастрофата, в която участие е имал баща му, е била потулена за известно време.

Дали този (или друг случай) вписа Радев в познатия сценарий на празнословни противопоставяния без никакви реални действия - на този етап това няма да се изясни. Кристално ясно обаче стана друго - държавният глава, избран като контрапункт на политическата класа в България, бързо се превърна в неин изявен представител, който само с няколко думи успя да компрометира и себе си, и авторитета на институцията, която представлява.