Оставките на трима министри са повече и по-важни дори от оставката на цялото правителство. Да отстреляш наведнъж трима наведнъж означава, че нещо много страшно те е заплашило, което ще те доведе не просто до политическото небитие, а ще ти стовари сериозни житейски грижи. Бойко Борисов се е обучил в „маньовъри” и понеже вярва, че държи положението вътре в партията в собствените си ръце, отново се решава на „маньовър”, за да спаси от потъване своя кораб.

Борисов не жертва тези свои пешки за атака, а защото е изпаднал в глуха защита, както и за да се опита да вкара мисленето на опонентите и общественото мнение в доста избледнялата легенда за неговата сила, справедливост, принципност и решителност. Проблемът не е в прословутия път, където стана жестоката катастрофа, а в оголени някъде другаде слабости и далавери, нуждаещи се от време, за да бъдат прикрити, излъскани и представени като пореден успех. А за това е необходимо време.

Трагедията край Своге е ужасяваща, но тя е резултат не от състоянието на държавата, а от пътно-транспортно произшествие. Катастрофи стават навсякъде и по всяко време. Ще е преувеличено да се твърди, че случаят е толкова важен, че да разклати държавата и оспори здравината на властта. Големите проблеми са в срива на Търговския регистър, фалита на застрахователната компания „Олимпик” и аферата с чумата по овцете в Странджа. В тях не са загинали хора, ала показват състоянието на държавата и зависимостите на нейните управници. Няма съмнение, че причините за тяхното пораждане са в най-високите етажи на властта. И то не поради някаква небрежност, недоглеждане и незнание. Борисов панически се мъчи да прикрие причините и да не се види кои точно са тези етажи. И май е убеден, че го е направил.

Но ние знаем, че няма как да го направи. Ние нямаме съмнение в това кой кой е в правителството, кой какво е направил в тези случаи, какво е направил и какво би следвало да получи за това. Тогава защо трябва да се спасява правителството, високопоставените функционери, властта?

Борисов обаче си мисли, че като си отидат тримата министри, може да му се размине.

Е, добре: ще му бъде ли позволено да го направи и този път? Ето въпросът, на който БСП е длъжна да отговори.

Ако БСП отново замълчи и угоднически се съгласи да слуша угодническите пелтечения и бръщолевенията на Борисов в парламента заедно с предложенията му за общи комисии и програми, може и да му се размине.

Борисов и ГЕРБ са в политическа агония. Сега те са готови на всичко само за една единствена глътка въздух. Защото за тях агонията, колкото и мъчителна да е, е за предпочитане пред политическата смърт. Но тази глътка не бива да им се дава. В политиката евтаназията не само е позволена и допустима, но е задължителна, тъй като е най-важното средство, с което опозицията взима властта. А нали БСП била по думите на нейните сегашни лидери „единствената опозиция”.

Ако наистина е такава опозиция, нека действа решително и смело, а не постоянно да се оправдава. С пресконференции и речи в парламента няма да стане. Сега е решителният момент и от това дали ръководството на БСП ще се възползва или ще го проспи, трябва да зависи неговото бъдеще.