Всеки ден по българските пътища умират хора, а след катастрофи като тази край Своге държавата на мига се хвърля да решава проблема. Но така го решава, че всичко си остава постарому

От началото на годината до 28 август по българските пътища са загинали 393 души. Статистика, която гарантира на България неизменното челно място в Европейския съюз по брой на жертвите спрямо броя на населението. И която изобщо няма да се уплаши от поредното чиновническо безсилие, материализирало се този път в идеята за „нов държавен орган за надзор над пътната безопасност". Какъв ще е този орган? Засега нямаме точен отговор на този въпрос.

Само от началото на мандата на това правителство, премиерът поне три пъти е събирал при себе си ключови фигури от управлението по темата за жертвите на пътя. И всеки път идеите са грандиозни. След тях обаче всичко си продължава постарому. Така ще е и този път. Не, това не е черногледство, а бегло съпоставяне между политическите заявки и реалния живот.

"Пощада няма да има за никого"

"Пощада няма да има за никого. Много ясно са отрегулирани процесите в държавата", зарече се премиерът Бойко Борисов след катастрофата край Своге, при която загинаха 17 души. Процесите обаче не са много ясно отрегулирани. Според регионалния министър Николай Нанков, в асфалта имало „недопустими" съставки, които правели пътя некачествен, тоест - хлъзгав. Пътят обаче има всички необходими документи за качество, надзор и приемане на строителството. Същият министър обясни това с „евентуално фалшифициране". За капак се оказа, че част от задължителните тестове са извършени в лаборатория, която е собственост на фирмата строител. А проблемите по този път били забелязани и документирани няколко пъти, но отговорните институции не предприели мерки той да бъде поправен. Кое точно тук е отрегулирано?

Темата за некачествения път е важна, но засега не се знае дали е пряко свързана с инцидента. Докато продължава разследването, властта ще създава „новия държавен орган" и няма да си спомня предишните си обещания. Миналия ноември отново имаше тежка катастрофа с автобус - тогава край ловешкото село Микре загинаха 9 души, а правителството заговори за „видеорегистратори в автобусите" и за задължение на всички автобуси да сложат колани на седалките. В момента законът казва, че пътниците и шофьорите „използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани". Тоест, когато автобусът няма колани, няма и задължение. Месеците минаваха, но законът не се променяше и така колани не се появяваха. Стана април, когато автобус се обърна на магистрала „Тракия" и загинаха шест души. И тогава властта се закани да реши проблема с коланите. Но пак не го реши. Дойде август, когато 17 души намериха смъртта си в пропастта край Своге. Отново без колани и отново властта се зарече, че още „тази есен" вкарва в парламента законопроекта за задължителните колани в автобусите. В имитацията на дейност се включи и прокуратурата, която през юни обяви, че била разпоредила проверка „за спазване на задължението за ползване на обезопасителни колани".

Своге: кадър от протест на мястото на катастрофата

Защо изобщо?

По-добре институциите изобщо да не правят нищо, отколкото да произвеждат подобни нелепици. Имитацията на дейност е първата причина за нерешаването на проблема. Ако искаш да не решиш един въпрос, създай комисия - едва ли сме си представяли по-крещяща илюстрация на старата поговорка за бюрокрацията. Втората причина е нежеланието да се погледнат конкретните фактори за всяка една трагедия. Автобусът е излетял в пропастта, скъсвайки като хартиена лента мантинелата. Как на никого не му мина през главата, че е добре пътищата над пропасти да бъдат по-сериозно обезопасявани - с по-здрави мантинели или огради. А когато статистиката казва, че най-много жертви има при челни удари и дори показва местата с най-чести катастрофи, защо никой не се сеща да раздели насрещните платна с физическа преграда, за да нямат възможност автомобилите да се срещнат челно?

Третата причина е най-сериозна - корупцията. Тя е при строителството на пътища и липсата на ефективен контрол на качеството. Корупцията е и при спазването на правилата за движение, защото банкнотите решават всеки спор, а мутрите могат необезпокоявано да превишават скоростта и да създават опасни ситуации. Корупцията е също при издаването на документи - фалшиви шофьорски книжки и разрешителни за транспорт, дори когато автобусът не отговаря на редица изисквания. Точно заради тази корупция Николай Колев-Босия гладува вече трети месец, а управляващите не проявяват никакъв интерес към неговите твърдения. Това е достатъчен знак, че никой не иска да реши проблема. И че оставаме в омагьосания кръг на предизвестените трагедии.

Но има и още един знак на чиновническото безсилие - сега ще създават „нов държавен орган", защото очевидно са забравили, че преди 15 години държавата вече си е измила ръцете по този начин и такъв орган отдавна има - Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата. Някой да е чувал за нея?