Смъртта и катастрофите. Емоционалният български рекет, който триумфира през медиите при всяка лична трагедия, набивана през новините като общонационална, придобива патологични размери и отдавна се е превърнал в системен тормоз.
Мечтая за времето когато тези неща четяхме в кратък бюлетин по БНР в 12+3 по “Хоризонт”, без подробности и с инициали, когато ставаше дума за криминални престъпления. Катастрофите на пътя биваха отразявани само когато бяха големи, както е сегашната, но без придихания и емоционална истерия. Само суха, кратка информация. И това беше по-разумно. Сега през тези новини, поводи за които винаги е имало и ще има, което в голяма степен не ги прави новини, се набавя и адреналин. Те са “истински екшън” риалити. Киното умря! Друсането със смъртта на живо по телевизията вече е по-истинско. По-живо дори от секса по телевизията. А още по-добре на живо и без телевизия. Борис Виан имаше пророчески прозрения в това. Отвратителна потребителска зомби култура, която избуява за сметка на чужди трагедии. Живите се друсат от смъртта на мъртвите. Ако не кажат по новините, че някой е умрял няма да разбереш, че си жив. Чувстат живота само когато други го загубят. Живите мъртви не е фентъзи, а реализъм. Отврат ми е това емоционално изнудване. Навират ми в очите чужда трагедия, за да убедят себе си и мен, че сме големи щастливци, защото сме оцелели да гледаме по новините как другите умират. Показват всяка вечер като ексклузивно преживяване новина, която всъщност е единственият сигурен факт от началото на човечеството до неговия край – смъртта. Не, за да я помним като неизбежна и да не се страхуваме от нея, каквото е християнското благовестие, а за да не спираме да я преживяваме като шок, незаслуженост, извънредност, кошмар и краят на всичко. Най-дълбоката лъжа за смъртта е скрита в последното – внушението, че е край, а другите, по- малки лъжи от изнудваческо-сантименталния слой са уморителни и досадни атрибути на по-глобалната търговия за човешката душа. Въртят ги всяка вечер по новините, за да се даде контекст на голямата лъжа. Не го правят с умисъл, а от глупост и повърхностност. Мислят, че публиката желае точно това, но са прави само наполовина. Хората са родени с безсмъртна душа и колкото и да са забравили това то си стои, запечатано в тях. Такава една патетика срещу официозната, която си е жив терор.
