Едни момчета с прякори, една застрахователна компания, един сринат регистър - през последния месец се разиграха три сюжета, които съвсем нагледно показват защо България прилича на разграден двор.

Примерният български гражданин трябва да разбира от финансов надзор и да го упражнява в свободното си време. Трябва да е вещ във финансовото разузнаване и да си разузнава финансово по малко всеки ден. Трябва да е специалист по международна организирана престъпност и да се ориентира безпогрешно сред гущерите с не съвсем отрязани опашки, като не е излишно от време на време да си сваля всички публични регистри, че кой знае дали утре ще има достъп до тях. Това са само част от задълженията, които властта вменява на българите - ако съдим от реакциите по три случая от последния месец.

Поне 200 хиляди души изведнъж научиха, че остават без задължителната за собствениците на автомобили застраховка „Гражданска отговорност". Близо 400 хиляди фирми пък останаха за две (засега) седмици без активен Търговски регистър и без възможността да удостоверяват актуалното си състояние или да вписват промени. На фона на тези случки ошашавената публика започна да забравя за нашумялата покрай ареста на Митьо Очите охранителна фирма от Бургас, която се свързва и с други „звезди" от бившата групировка ВИС-2. И вече никой не притеснява МВР с въпроса защо изобщо такава фирма може да има лиценз.

Общото между тези истории не е само календарът - и трите дават нагледен пример какво означава разграден двор, какво означава институциите да не изпълняват задълженията, за които им плащат данъкоплатците, и как в резултат същите тези данъкоплатци накрая получават поне двойна сметка.

Изненадани институции

Регистрираната в Кипър и работеща основно на българския пазар застрахователна компания „Олимпик" тръгва по пътя на фалита през месец май. Тогава лицензът ѝ там е отнет, а българската Комисия за финансов надзор (КФН) веднага забранява сключването на нови договори. С това регулаторът формално си е свършил работата. А над 200 хиляди потребители вероятно са били длъжни да следят бюлетините за дейността на КФН, да четат специализирани издания, да се консултират редовно със застрахователни експерти, за да научат какво им се случва. Повечето не са били толкова примерни граждани. Чак в началото на месеца те научават, че застраховките им няма да важат след 17 август и трябва веднага да си купят нови. Законът казва, че българският гаранционен фонд не покрива такива случаи, защото фирмата е кипърска и работи свободно в България според правилата на ЕС.

Държавата наистина не може (а и би било несправедливо спрямо останалите потребители) да обезщети клиентите на „Олимпик". Но тя не е свършила друга своя работа, за да избегне тази ситуация. Официално застрахователната компания е регистрирана в Кипър, но работи предимно в България. Собственост е на фирма от Люксембург, собственост на испанец, който пък няма чисто досие във финансовия сектор в своята страна. Според одиторите в Кипър, липсват едни 210 милиона евро, а по улиците на София от години се коментира дали действителните собственици не са едни познати български момчета с прякори от силовите групировки. Нито един от тези детайли не е направил впечатление на българските служби - финансовото разузнаване е част от ДАНС и по нищо не личи някой там да е изпълнил задълженията си.

На какво прилича това?

Това прилича на искрената изненада на управляващите, че в техническата поддръжка на Търговския регистър са допуснати безобразия, като тази работа от години се изпълнява от една и съща фирма. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов дори допусна умишлен саботаж и заговори как тази фирма е работила и с МВР след политически натиск. И този път реакцията на управляващите е като на чужденци, които само минават оттук през лятото. Въпросната фирма отдавна е наричана „властелинът на секретните поръчки" - тя работи с почти всички държавни ведомства и изпълнява огромна част от специалните поръчки, свързани с националната сигурност и контролирани от ДАНС. Това го знае много добре и г-н Цветанов, който бе и силов вицепремиер, и вътрешен министър. Държавата сама е допуснала да бъде силно зависима от една фирма, свързвана със спорни и могъщи фигури от миналото.

Същата тази държава знае много добре кои момчета с прякори какви охранителни фирми са регистрирали. Знае, че повечето са управлявани от подставени лица. Знае, че дейността на служителите им не винаги е в рамките на закона и че легалната охранителна дейност е в опасна близост с нощните наказателни бригади. МВР обаче е издало лиценз на такива фирми. И се прави, че не забелязва поводите, които самите момчета дават за отнемане на лиценза.

Същият разграден двор допусна „аферата на века" с фалита на КТБ. Резултатът от всичко това: данъкоплатците веднъж плащат на бездействащите институции и втори път плащат сметката от тяхното бездействие. Но очевидно нито институциите, нито данъкоплатците не са си научили урока.