Да поговорим за реклами. Напоследък се показахме особено старателни и загрижени за градската среда, разисквайки колко грозно е отвсякъде да стърчат, сияят, крещят и трещят законни и незаконни реклами; общинарите решиха, че така не може да продължава и въведоха ограничения.

Операторите на съоръжения, които останаха извън ограниченията се зарадваха, защото конкуренцията се оказа разстреляна. Бизнесът обаче мрънка, защото се нуждае от реклама, а пък всяка регулация на пазарите води до монополизъм и покачване на цените.

Мрънкат и търговските обекти, защото идва някакъв чиновник и им казва как да рекламират собствените си продукти върху собствените си сгради, за да не се наруши естетическото чувство на някой случайно преминаващ интелектуалец.

Бил съм рекламист и знам какво е.

Съчувствам на всеки, който гледа да спечели някой лев, а по тялото му са се налепили административните пиявици и смучат. Но също така осъзнавам, че рекламата е развратно дело, което превръща човеците в тъпи потребители и ги кара да желаят ненужни боклуци, забравяйки да желаят важното. И може би затова вече не съм рекламист. Но раздвоението остава.

От една страна в рекламата работят най-кадърните графични дизайнери, най-остроумните автори на текстове, скечове и сценарии, най-вещите медийни специалисти, защото се печели добре. От друга страна рекламата не изпитва почти никакво уважение към човека.

За нея той е ходеща касичка и се интересува от него, само докато го тласне към заветната покупка - оттам насетне да мре. Обърнете внимание колко мазни и предразполагащи са банките докато ви отпуснат кредит и какви стават, когато започнете да си го обслужвате.

Но както и да е. Говорим за друго.

Говорим за една реклама, която има общи черти както с рекламата в градска среда, така и със спама по електронните пощи, който отдавна е забранен със закон. Законът за електронна търговия въвежда термина непоискано търговско съобщение - всички знаят какво е това.

Въпросната реклама има общо и с градската среда, защото лъщи от входнте врати на сградите, блика от пощенските им кутии и ветровете я търкалят по тротоарите, когато прелее и се изсипе на земята. Разнасят я нарочни служители на незнайни работодатели и я тъпчат с пълни шепи където им попадне.

Става въпрос за безбройните листовки, брошури, дипляни и дори цели списания, по-дебели от Плейбой, с които заливат жилищата и офисите ни ежедневно.

Те предлагат плодове, зеленчуци, пържоли и наденица, олио и пресен лук, консенрви, бисквити, кревати, дивани, перални, мотофрези, клозетни чинии, лейки, маркучи, теменужки и циклами, малки бетонобъркачки, пешкири, бои, възглавници и парцали за под, акумулатори и вентилатори, гумени ботуши, памперси, хайвер, вода за уста, препарат за отпушване на канали, бяло и червено вино, розе, апарат за кръвно налягане, отвертки, пантофи, ръчни часовници, телевизори, хапчета за сън, хапчета за простата, четки за зъби и безплатен масаж при покупка на магнитен колан.

Любима ми е листовката, с която фирма обявява, че изкупува земеделска земя, а на гърба има кръстословица за допълнителен кеф на потребителя.

Към тези реклами трябва да се отнесат и подвеждащите, които са направенти така, че да приличат на бланките на Софийска вода и на други доставчици на комунални услуги, а всъщност рекламират смяна на щрангове: на ръка е написана дата, на която „обектът" ще бъде посетен от „представител" на дружеството - демек, стойте си вкъщи, за да ви рекламираме нашите щрангове визави.

Тези, а и най-различни други реклами, се лепят върху входните врати на сградите като някои от тях са отпечатани върху залепващо фолио и на практика са стикери, които е почти невъзможно да бъдат отстранени.

Както казах, с разпространението на хартиен спам вероятно се занимават специализирани фирми, които наемат бедни хора и едва ли им плащат много. Тези хора гледат колкото може по-бързо да обходят района си и да разхвърлят брошурите, поради което често ги стоварват на цели топове пред входовете.

Не знам какво точно печелят рекламодателите от това, но любимата градска среда, за която страдат общинари и общественици, заприличва на бунище.

Една брошура с асортимента на голяма търговска верига или примамлива оферта за кола-маска ей там зад ъгъла, натъпкани в кутията ми, с нищо не са по-различни от спама в електронната ми поща - и юридически, и фактически.

Ето защо днес официално изпратих следното писмо до председатела на Комисията за защита на потребителите:

„Уважаеми г-н Председател,

Моля за Вашето становище по следния въпрос. Широко прилагана е практиката в пощенските кутии да се разпространяват печатни рекламни материали (често с голям формат и обем) и да се лепят реклами на входните врати на сградите. Тези реклами не следва ли да се разглеждат по същия начин, както и непоисканите търговски съобщения по смисъла на чл. 6 от Закона за електронната търговия? Ако има такова основание, какво би предприела КЗП по въпроса? Би ли инициирала промяна в нормативната база, регулираща тази дейност? С кои други институции би могла да потърси сътрудничество? Проблемът е важен, защото потребителите имат право както да бъдат информирани, така и да не бъдат информирани и то насилствено".

Щом ще внасяме хигиена в света на рекламата, да я внасяме повсеместно и масово. Ако трябва да пренесем духа на Закона за електронната търговия, нека се приеме закон, според който всеки, който е съгласен да получава реклами, да залепи на пощенската си кутия табелка „съгласен съм" и рекламодателите да пускат само там. Иначе да се наказват. При рекламодателите поне е лесно да се установи виновника, защото рекламите не са анонимни.

И така. Да видим до какво ще доведе моето писмо до КЗП. Ще ви държа в течение.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.