Мине се, не мине и от лагера на Обединените патриоти излизат с някое важно, смислено и решаващо за бъдещето на България предложение, което да промени изцяло живота на хората към по-добро. Понякога ще е връщане на казармата, друг път ще е налагането на тишина в най-парти курорта на България, трети път ще преименуват някое и друго старо турско име. Въобще важни дела.

Сегашният им порив е за запазване (или възвръщане) на чистотата на българския език с глоби до 2000 лв. за онези грешници, които си позволяват да допускат правописни, граматически и пунктуационни грешки в официалните държавни документи и сред доставчиците на медийни услуги.

Сега жаргонното grammar nazi (граматически нацист - епитет, обозначаващ тези хора, които изключително стриктно спазват и изискват от другите да спазват езиковите правила и норми) ще придобие съвсем ново значение...

Проектозаконът на Обединените патриоти предвижда да се създаде нещо като "езикова полиция" - Съвет за българския език, който да следи дали институции, издателства, печатащи учебници, доставчици на медийни услуги и т.н. спазват всички книжовни норми и правила. Ако съдим от закона - нещо като СЕМ, ама за проверка на чистотата на българския език. А който не спазва (и бъде хванат) - глоба от 100 до 2000 лв. в зависимост от тежестта на провинението и това кой е допуснал грешките.

Как ще действа тази "езикова полиция" никой не знае. Накрая ще вземе към нея да се добави и една Служба "Контрол и управление на речта" - за по-кратко... Да си знаят хората за какво иде реч.

Вероятно под определена светлина внесеният от парламентарната група на Обединените патриоти този нов Проектозакон за българския език може и наистина да прилича на нещо като решителна крачка за опазването и обогатяването на книжовната реч.

Въпросът обаче е, че дори самите патриоти в мотивите към документа си признават, че промените на практика са много, и законопроектът си поставя за цел да сложи единна държавна езикова политика, национални приоритети и отговорности за изпълнението им.

Това, което получаваме обаче, ако се вгледаме по-внимателно в законопроекта, е пореден опит за раздуване на държавната администрация с нови институти и плащането за разработване на нови, специално български, шрифтове на кирилица. И тези неща изглеждат меко казано излишно. Едни постове да се завъртят, едни пари да се завъртят...

Защото и в момента у нас има институция, отговаряща за развитието на езика - Институтът за български език към БАН. А МОН продължава да полага усилия за преподаването на майчин език на българчета в чужбина и без да има специален институт за целта, какъвто се предвижда в новия законопроект. На фона на това нещата продължават да съществуват и без специалните уредби, глоби и раздуване на администрацията.

Вероятно за някои това би прозвучало странно, но не всяко нещо има нужда от регулации и регулатори. Понякога нещата просто се случват. И когато правилата бъдат натрапени, законовата рамка започва да се вписва повече в онзи прастар лаф за вратата в полето, отколкото на практика.

Може би трябва да сме благодарни, че поне ни се спестяват безумните постановки, подобни на онази, предложена в самия край на 43-тото Народно събрание от старозагорския депутат от ГЕРБ Кирил Добрев, наречена "Закон за съхранение, чистотата при употреба и развитие на българския език".

Тогава на прицел и медиите, а цялостният дух на законопроекта беше тотален превод на всичко в публичната сфера - от текстовете на песни и имена на групи в живо предаване до задължаване на медиите да ползват само и единствено кирилица в текстовете си.

А може би живеем вече в толкова добре уредена държава, че само и единствено въпроси като този за езика и това баничката с айрян ли трябва да се консумира, или с боза, са най-належащите в страната.