„Ха-ха-ха, това няма никакъв вид на журналистическа статия. Прилича повече на някакъв римейк на „50 нюанса сиво”. „…С мек, благ поглед-ту възторжен, ту снизходителен, ту учуден, ту разбиращ, ту любопитен.” Блажна художествена литература в духа на Сандра Браун – това пише в коментара си във Фейсбук потребителката Ellie Ness по повод съчинението на журналистката Валерия Велева за посещението на Борисов при папа Франциск. Тя е била поканена с делегацията на премиера, заедно с другата „топ-журналистка” Илиана Беновска.

Съчинението й в сайта „Епицентър” предизвика буря от коментари, на другия ден то стана недостъпно на сайта, очевидно изтрито, по-късно се появи пак. Предполага се, имало е колебания у авторката, която е редактор на сайта „Епицентър”, дали да го остави. Тя не е очаквала такава реакция, изглежда не се срамува от съчинението си. Както не се срамуваше и от това, че омеси баница на премиера Борисов през 2009 г. и отиде лично да му я занесе в министерския съвет и да вземе интервю от него, когато стана премиер.

Жанрът на сегашното съчинение е трудно да се определи – не е информация, не е коментар, прилича на някакъв поетичен репортаж, най-близо е до възхвално есе. Ода. Журналистическа поема за Бойко Борисов. Поредната. И образец на един тип писания, каквито се срещаха само в миналото по време на 33-годишното управление на Тодор Живков. Така го описваха него и дъщеря му. Но написаното от Валерия Велева сега трудно може да се сравни и с образци от едно време. Защото чак такова възхваляващо тогавашния диктатор слово по онова време не се срещаше толкова често. Любомир Левчев остави някои образци, например „Другарю Живков, всичко можете да ми забраните, но не можете да ми забраните да ви обичам”.

Ето изказа и таланта на Валерия Велева:

„…Наблюдавайки ги отстрани двамата изглеждаха като баща и син – видимо доволни един от друг, с някаква химия помежду им, с прямота.

Като ученик пред дъската Борисов искаше да си каже всичко бързо и достатъчно убедително, подчертано уважително – смирението и настойчивостта се редуваха в изказа му. Гонеше целта си – да ангажира папата по темата за Западните Балкани, за да се „поддържа световното внимание“. „Искаме просто да има мир на Балканите“, заяви Борисов и три пъти настоя пред Франциск“: „Молете се за България и за мир на Балканите!“. Не криеше страховете си, че и тук оръжието може да се развихри.
Взирах се в очите на папата. Грееха.

С мек, благ поглед – ту възторжен, ту снизходителен, ту учуден, ту разбиращ, ту любопитен. Цялата гама на положителната емоция мина през очите на Франциск за отредените минути на тази аудиенция… От спомена за българското кисело мляко, през делата на Ватикана и световните събития, до Западните Балкани. Странна смесица, която забъркаха двамата с премиера, основата на което може да бъде само едно – доверието.”

(от сайта „Епицентър”, виж тук целия текст)

В част от текста си личи, че Борисов е разказал подробно пред Валерия Велева разговора си насаме с папата:

„В началото на разговора папата изненадващо извадил „българска връзка“ в своя живот. И какво мислите че е? Киселото мляко! „Като бях малък баба ми купуваше от аптеката квас на прах и ми квасеше кисело мляко – българско кисело мляко“, разказал историята си Франциск. А, сега кажете, че Съдбата няма пръст в тази среща!

И Борисов бавно следва своята цел – кани папата да дойде в България. И за да е сигурен, че това ще стане, в неподражаемия си стил премиерът го моли да поеме обещание и пред журналисте. Папата се навел, дръпнал едно чекмедже от бюрото, извадил листче и саморъчно написал: „България“, после добавил Румъния, защото вече е обещал на румънския премиер Виорика Дънчила да посети страната в началото на 2019-а. Борисов му предложил да избере и още една, трета балканска страна. Франциск старателно сложил листчето в джоба си. Това не успокоило Борисов. Минути по-късно пред медиите той не само повтори, но и потрети поканата си, на което папата, учуден от тази упоритост в преследване на целта, усмихвайки се, направо му рече: „Много сте твърдоглав!“

Ето как се възприема това съчинение – коментари от Фейсбук:

Мария Палеолог
Чак ми е неудобно да я чета.

Красимир Стойчев
Аз първо помислих, че този текст е някаква пародия, ирония, пък тя верно го била написала!? Гледай ти… Направо е идентично с хвалебствията за Сталин и Червенков навремето!

Vassil Karkelanov
Ужас! И това е публикувано?!

Walt Dench
Описанието на папският поглед е добро – така снизходително се гледа само ощетен от Бога, безнадежден дебил. Подходящо за възторга на мадам „Пантоф”. Овчият възторг.

Маргарита Кръстева
Най-жалкото е, че и като се гледа, сама си се харесва. Поредния повод да се срамувам, че Бойко Борисов е премиер на моята държава! Просто каниш папата дори и за десети път да е това, а не припомняш, че такава вече е имало. За да стигне папата до отговора „колко сме твърдоглави” си представям през какво е минал отеца.

Svetla Karoleva
Мадам В. е срам за журналистиката. Това дали е правила свирки си е нейна работа. Лошо е, че човек без морал дава акъл на простолюдието. Срам!

Gogo Donkov
Рубриката е „Журналисти по безгащи”.

Грациела Ингелска
Не я цитирайте толкова – просто й правите реклама! Валерия Велева винаги е била ТАКЪВ “журналист”…

Boris Loukanov
Обикновено ибрикчиите са мъже, но в изключителни случаи - жени

Румяна Чобанова
Мили Боже, не мога да повярвам , имах добри впечатления от нея, написаното предизвиква сериозни конвулсии в стомаха ми. Дори лизачеството може да се прави с финес,а това тук е просто отврат.

Vlado Tschervenuschev
Нашата родна т.н.интелигенция винаги е била раболепна към властимеющите. В. Велева не е изключение… Я ги погледнете колко много станаха сега „антикомунистите от седмия ден”! Ако дойдат на власт китайците, опашка ще направят пред кабинетите за издърпване на очите по азиатски! Блюдо-гъзолизането си е нашенска черта, защото винаги е носила дивиденти, за което са виновни тези с властта, които ги купуват евтино най-често! За чест и себеуважение никой не се и замисля!

Бойко Пангелов
Човек, погален от папата, се казва „папагал”.

Наталья Димитрова
Явно ще се кандидатира… да му пише „мемоарите”

Martin Mikush
„Рим” на Фелини – там има яка пародия на модно шоу с „папски” и „църковни” одежди.
И въобще политическото сводничество е гнусна работа, но още по- якото е че местните бабаити се „барат” православни, но понеже са невежи и даже не знаят чий го дирят там.

Коя е Мадам В.?

Ахмед Доган подарява статуетка във формата на перо на журналистката Валерия Велева, по случай 13-годишния юбилей на нейната рубрика с интервюта “По пантофи”. Доган е връчвал и награда за журналистика, учредена от ДПС, на Велева. Снимка: Булфото

Ето извадки от писмото на Доган:

“Браво, Мадам В!

Съзнателно не общувам с теб от последните парламентарни избори (юни 2009 г). Винаги съм знаел, че не си “моралният стожер” на обществото, за каквато се представяш.

Доколкото знам, само преди месец беше подновила офертата си да ни бъдеш таен P.R. Колегите ми бяха наясно, че и понятие си нямаш от P.R. стратегии, а с този акт искаш само респектиращо възнаграждение за “добрия тон”, който ще имаш в писанията си за нас.

Знам, че не си изключение в това отношение. Но не мога да проумея, кой ти внуши, че можеш да бъдеш моралния рупор на обществото!

А само преди няколко дена, когато започна да провокираш поредната си манипулационна атака срещу ДПС, за един ден ме потърси шест пъти по телефона, и когато не ти отговорих, ми пусна sms, че “можеш да омекотиш и най-тежките удари, които получавам”.
Браво, Мадам В. Много е яко, нали? В случая деликатният въпрос е: от колко места ти плащат за подобни “поръчки”? Или, може би, самосиндикално задаваш неприятната ситуация и притискаш  жертвата? Разбира се, срещу цената за “омекотяване на удара”.
Не знаеш, че това е подсъдно, нали? А за морал, да не говорим…

…

А. Доган” (цялото писмо на Доган тук).

След публикуването на писмото на Доган, Валерия Велева се разконспирира сама като Мадам В., защото се яви в един ден в сутрешните блокове и по Нова тв, и в бТВ и обяви, че, ще съди Доган.

Друга журналистка от “Труд”, починалата неотдавна Милена Бойчева, написа роман “Вестникът един ден”, в който има описания на героинята Корнелия, вероятен прототип на Валерия Велева (виж тук откъс).