Липсата на културна политика превръща България в пустиня на вкуса, казва Александър Кьосев. Професорът от Софийския университет заедно със свои съмишленици основава Гражданско движение за реформи в българската култура.

Вие сте един от съоснователите на новото Гражданско движение за реформи в културата, което многозначително стартира на 24-ти май. Кому е необходимо такова движение? Нали България все пак си има Министерство на културата?

Александър Кьосев: Според нас това министерство очевидно не си вържи работата. Проблемите в културата стават болни, а болните проблеми в културата стават болни проблеми на нацията, затова и ние, хората, които разбираме от тези неща, решихме, че трябва да стартираме такова движение.

Кои точно са болните проблеми на българската култура?

Александър Кьосев: Те са най-различни. Като започнем от това, че културата е недофинансирана, както от държавния бюджет, така и поради лошите условия за фондовете и частния бизнес, които биха финансирали културата. Отсъства и възможността гигантските приходи от хазарта да бъдат употребени в полза на културата – поне частично, естествено, някакво малко отчисление. И стигнем чак до онова, което на нивото на жълтия език звучи така: „Нацията опростява". Преведено на един по-сложен език, то изглежда малко по-диференцирано: Днес образованието не цели сериозна културна компетентност, то не създава обща картина на света, това постепенно води до провинциализация и превръща България в пустиня на вкуса.И ние бихме искали да се противопоставим именно срещу тази тенденция.

Но нали знаете, че веднага ще Ви възразят: Хората на изкуството и културата пак плачат за пари и чукат на държавната врата. Ако обичат – нека създават такива продукти, които до голяма степен да ги издържат.

Александър Кьосев: Самият този дискурс вече е пример за онова, за което става дума: начинът на говорене, риториката от типа „Някой пак плаче за пари". Това свидетелства за дълбока вътрешна агресивност, за отсъствие на елементарна вежливост и способност да разбереш чуждите проблеми. Този начин на изразяване беше въведен в България в началото на прехода – и той е част от проблема. Част от общото спадане на българското културно равнище.

Ако не разберем, че това е част от проблема – нищо няма да разберем. С хората, които говорят по този начин, аз изобщо няма да споря. Ние самите пък не сме на „държавна хранилка" и не желаем нищо повече, освен справедлив процент от бюджета за култура, който е валиден във всички европейски страни. Желаем данъчни облекчения, особено за българската книга, желаем подкрепа на българските читателски практики, желаем да се спазва балансът между висока култура и масова култура, който в момента не се зачита. Искаме да покажем, че е налице една опасна подмяна на българския патриотизъм. Тоест, това са все изключително сериозни проблеми, които не могат да бъдат подминати с някакви подобни лекомислени фрази.

Като казвате „български патриотизъм": в областта на културата непрекъснато се появяват интересни сюжети с културно-историческото наследство, с крепости и паметници, с древни владетели. На пръв поглед в културата все пак се случва нещо...

Александър Кьосев: Ще разделя този въпрос на две части. От една страна съществува масов, доста агресивен патриотизъм - всъщност прикрита ксенофобия. За онези, които познават историята на българския патриотизъм, е очевидно, че този сегашен патриотизъм е плосък, лишен от културна памет, не помни истински националните ценности, които в много голяма степен са европейски и общочовешки. Това е един така да се каже плакатен патриотизъм, който работи с два символа и половина: главно с флага, с Левски и Ботев. И това е цялата работа. Ако човек си татуира на гърба лика на Ботев – вече е патриот. Това не е патриотизъм, това е национал-популизъм с ксенофобски цели. Истинският патриотизъм означава познаване на историята, културата и духовността на тази нация. Такова познаване днес липсва. Другото е елементарна далавера: псевдо реставрация на псевдо крепости, които вече станаха над 20, ако не се лъжа. Това са едни много съмнителни проекти, направени за да се усвоят „едни пари". И изобщо не са мислени дълбоко – нито исторически, нито финансово, нито туристически. Така че не стават дори за туристически обекти.

Накрая: какво конкретно ще направи вашето Гражданско движение за реформи в културата, по какво ще разберем, че има смисъл от него?

Александър Кьосев: Първо – подобни неща не стават бързо. Проблемите в културата не се решават само с добро желание и със замах. Тези процеси изискват дълги усилия и концентрация на експертен и творчески потенциал. Ето защо ние ще започнем с една поредица от срещи, на които ще направим мониторинг на културните политики на това и на предишните правителства. Постепенно ще очертаем болните проблеми в културата и ще създадем визия и собствена стратегия за развитието, на българската култура.

Дано да имате успех, на добър час и (в аванс) честит 24-ти май!