Преди мача между "Левски" и "Славия" едни родители са свалили пижамите на момченцата си, подострили са им фашизоидните прически, сложили са им къси панталонки в милитъри стил и са изписали (или са допуснали „батковци" да изпишат) по гърбовете и коремите им ACAB ("Всички ченгета са копелета"), Levski Hooligans и свастики.
После всички заедно са отишли на мача, а по някое време момчетата са пуснати да излязат на терена, да покажат телата си и да демонстрират наученото.
Там ги хващат и камерите на фоторепортерите, а снимката се разпространява из социалните медии. Досега има реакция само от страна на Агенцията за защита на детето. Политици да се изкажат обаче не сме чули. Как да чуем, когато някои от тях сами вирват ръце до танкове, изложени в музеи и се "бъзикат" с фашисткото наследство.
Никой не е изненадан от това, че и децата се фашизират. Ще кажа само, че ако подобно нещо се случи в Германия или Франция, родителите веднага щяха да бъдат подведени под съдебна отговорност.
Без значение дали те лично са подтикнали момчетата си или за това се е "погрижил" някой батко, чичо или по-голям приятел. Във всеки случай вината щеше да се търси. Никой нямаше да си представи, че това може да се подмине като... невинна детска закачка.
Без значение дали родителите лично са подтикнали момчетата си или за това се е "погрижил" някой батко, чичо или по-голям приятел, вината щеше да се търси. Никой нямаше да си представи, че това може да се подмине като... невинна детска закачка.
За всеки мислещ човек е ясно, че толкова малки деца не са отговорни за действията си. Следователно, зад тях стоят болни мозъци, които определят начина им на мислене. Или по-скоро на липса на всякакво мислене...
Тъжната истина е, че у нас сме изключително късопаметни по отношение на историята. Простотията действа като инстутиционален геноцид и тихо, но сигурно убива способността за съждение и поука от миналото. Рано или късно, води до обществена деменция.
Когато попаднеш в нея, или се маргинализираш, или се фашизираш, защото това по-лесния начин да се заявиш изобщо. Първично е, не се нуждае от усилия, гази, мачка и се опитва да респектира с агресия.
Който няма ум, разчита да всява страх.
Преди няколко дни се върнах ог Берлин. Не бях ходила там преди и не знаех какво да очаквам. Изумих се как този град пази историята на най-зловещото световно масово убийство на хора - индустриализираното унищожаване на човешки същества по време на Втората световна война. Споменът за него присъства във всичко с една идея - да ни държи нащрек, за да не допуснем подобна изродщина никога повече.
Берлин държи този ужасяващ спомен като червена лампа, говори за него навсякъде, винаги. Затова и там няма да усетиш каквато и да е омраза или предразсъдък по отношение на произход, националност, сексуалност, вяра. Изумена съм от това скланяне на глава пред историческата истина и куража да кажеш с това "Никога повече".
Мисля, че всеки съвременен човек трябва задължително да отиде и да види монументите, издигнати там в памет на жертвите на Холокоста, за да може реално да осъзнае необяснимата лудост на онова време, да си представи реалните животи и съдби на милионите унищожени хора.
В Еврейския музей има инсталация, която те вкарва в грамадна бетонна кула, от която няма излизане. Вратата се затваря след теб и край, нямаш изход, само бегла надежда в една метална стълба, до която няма как да стигнеш, и в тънък процеп светлина някъде високо, високо. Стоиш там и осъзнаваш страха, можеш да го пипнеш, да го усетиш как мирише на смърт. Има и една пътека от безброй железни дебели пластини, които наподобяват лица, емотикони.
Стъпваш върху тях и шумът от стъпките ти реже въздуха и те удря право в сърцето. Адски е тихо в тази зала. Всъщност във всички такива места е адски тихо, защото пред смъртта си просто човек. Притихнал и сам, осъзнал щастието това да не ти се е случило.
А то се е случило на толкова много хора. Зверски избити, изгорени с специално произведени за това камери, мъчени, окрадени, затрити. Трябва да се види и мемориала, посветен на загиналите евреи в Европа по време на войната. Представлява цял парк от огромни бетонни блокове, който прилича на гробище - всеки един от тези блокове символизира 10 000 човешки живота. Това са съдбите не само на евреи, но и на роми, на хомосексуални, на "неблагонадеждни" и "втора класа" хора, на балканци...
Тези родители, които са си костюмирали децата и са нарисували по телцата им свастики, трябва добре да си дадат сметка, че ако оня жалък комплексар с мустачките и нещастния си сексуален и емоционален живот беше оцелял, щеше да ги изгори в същите тези камери като трета вълна "неправилни хора".
Така е било предвидено - по нашите територии хората е трябвало да са работната ръка на съвършените арийци, пуделчетата им за забавление, горящите им факли.
Едва ли им идва на ума на тези майки и бащи, че децата им щяха да имат точно същата съдба, уви... Без значение дали си вдигат ръчичките като чичо Хитлер и се правят на големи бабаити.
Сега знаят да вдигат ръка в нацистки поздрав, щото така е "готино" и е "левскарско" - така са им казали възрастните. Трябва да плашат, трябва да са агресивни, иначе ще ги мислят за слабаци.
Превърнати са в обръснати малки карикатури на ужасните си родители. Поколение, което живее в обединена Европа. Деца, които утре ще учат в европейски университети и ще трябва да защитават ценностите, за които родителите ни мечтаеха, а ние се борихме.
Слава Богу, не цялото поколение е такова. Но е отвратително само 80 години след най-големия световен исторически срам и грях към човечността отново да виждаме знаците му върху непорасналите тела на децата ни.
Мен обаче не ме е страх. И много други не ги е страх. На това се отговаря с памет и образование, с история, възпитание и мисъл, с ценности, изкуство и култура.
Безпросветникът, колкото и да се перчи с голите си гърди и обръснатия си врат, си остава пълен нещастник. И вътрешно в себе си много добре го осъзнава. Затова и ползва единственото, с което си мисли, че разполага - тялото на детето си - да пише и рисува върху него жалките си послания.
Дано един ден децата да разберат и да простят на родителите си варварството. Ние няма да им го простим.
