"Чичо Ади беше прав!" Един сравнително често срещан коментар под публикации на различни забавни страници във Facebook, в които по един или друг начин е засегнат лидерът на Третия Райх Адолф Хитлер.

Коментарите, макар и иронични, не дават особено поле за съмнение, че пишещите ги имат нещо друго наум, освен геноцида над евреите и много други малцинства (включително ромите), извършен през Втората световна война.

В същото време става ясно, че една трета от българите намират за приемливи практики, характерни за режими като комунизма, сталинизма и болшевизма. Цели 6% изцяло ги приемат.

Коментари с подобно послание стават все по-често срещано явление през последните няколко години.

9 май уж трябва да е от онези дни, които обединяват. Все пак се предполага, че празнуват всички - кой Деня на Европа, кой Деня на победата... важното е да се отбелязва падането на един от най-мрачните и ужасни режими в света - нацизма на Хитлерова Германия.

За коментарите от сорта на "Чичо Ади беше прав"

Все пак разделения, както всяка година има - кой какъв празник празнува, кой кого поддържа, кой срещу кого се обявява, кой е спасил Европа, и кой е бил истинският враг...

Макар идеята и на двата празника да е победата над нацизма, тя минава на заден план на фона на сблъсъка между Запада и Русия и кой от двата цивилизационни подхода има по-голяма сила в себе си. И Роджър Уотърс не помага много в този разговор.

Междувременно обаче в онази хладна и влажна среда на интернет, дълбоките форуми и тайните Facebook групи "Чичо Ади беше прав!" набира своята сила, без никой да й обръща внимание.

Да, крайно-десни елементи, които да хвалят делото на Хитлер винаги е имало. Интернет и социалните мрежи обаче дадоха на тази идеология полето за изява, което доскоро й липсваше. Заклеймявани като антиобществени, нацизмът и хитлеризмът сега откриват своята благодатна почва. А засилването на консервативните настроения в глобален план след 2013-а година даде необходимото наторяване.

Бежанската криза в Европа, заедно със зараждането на Ислямска държава отприщи един категоричен отговор на либерализма и политическата коректност, а политици като Доналд Тръмп, Родриго Дутерте, Найджъл Фарадж и редица други дадоха тласък на свободата на словото в една нова посока - вярата, че можеш да кажеш всичко, независимо колко омраза се съдържа в изказването ти, абсолютно свободно.

Свобода, която всеки тълкува както му е угодно.

У нас за това си имаме достатъчно кандидати за проповядването й. На едни демокрацията им е отнела много, за други ромите трябва да се отглеждат в резервати, трети нямат проблем да се снимат с нацистки поздрав.

Прибавете към всичко това и доза здрава пропаганда по модела "Герасимов" за гнилите демокрации, упадъка на съвременното общество и по всички онези разделителни теми в едно общество, и ситуацията става съвсем цветуща и жадуваща за "лидерите с желязна ръка".

В такава среда не е трудно едно своеобразно "реабилитиране" на Хитлер. Той е знаел как да се оправя с проблемите, той е знаел как да се оправя с малцинствата и с онези, на които много са им знаели устите. Освен това е направил това, това и това за държавата си/за България. Подхранва се една вяра, че ако той е бил останал, нямаше да има "други", светът щеше да живее богато и най-вече - достатъчно подредено. И всякакви други подобни оправдания.

Че неговият режим е избил толкова много хора - редовният отговор е, че Сталин е избил повече, а комунизмът е още по-голямо зло. Само дето двата минуса тук не правят плюс. И това далеч не е състезание, в което трябва да се избере победител.

Да, това не е все още мнение, което ще се чуе от политик или някое видно лице по телевизията. То все още обитава предимно дебрите на интернет, но там набира популярност и видимост. Там набира сила и последователи.

Ако не вярвате, отворете някой форум или публикация за Третия райх в някоя по-голяма и по-активна група във Facebook. Или различните публикации за 20 април - рождения ден на "фюрера".

Множество хора - млади и не дотам млади вече героизират "Чичо Ади" като символ на силата, здравата ръка и умението да се разправиш с "проблемите" по онзи кардинален начин, типичен за диктаторите.

Да харесваш Хитлер вече не е толкова скандално. Да демонстрираш тези си пристрастия - също. Това, че подобни демонстрации влизат в противоречие със законите на държавата, не значи кой знае какво. За подобни неща отдавна вече май никой не прави проблеми. Нещо повече - на такива неща отдавна никой не обръща особено внимание.