Тревогата, че в България продавали шоколад и нещо друго, което било в същата опаковка, но с по-малко лешници, отколкото същата вафла в Париж ми се струва доста странна.

Преди всичко ние трябва да имаме институции, които гарантират сигурността на храните и това съдържанието да отговаря на опаковката.

После, трябва да имаме институции, които да премахнат убийствените разстройства, от които половината население страда по Черноморието.

Напаст, която се постепенно се свива, главно благодарение на стотиците милиони евро от ЕС фондове, с които се строят пречиствателни станции в България.

Трето, българските институции трябва да гарантират, че

Банско никога повече няма да мирише на клозет -

миризма, която се носи от повечето механи, тоест там, където е храната на хората.

Четвърто, ако толкова много сме загрижени за храната си и за справедливата търговия, трябва да принудим всеки, който продава нещо в България да пише на опаковката

"шоколад с 3 лешника", "ракия с 20 кила захар на бидон джибри", "сирене от мляко на прах", "бабино кисело мляко от соя" и т. н.

И шесто, ако сме загрижени за качеството на услугите в България, трябва моментално да се оттегли забраната на UBER.

И най-накрая, нека си дадем сметка, че българската храна е много хубава, стига да е чиста, да не е мазна, и да не е приготвена със запръжка.

Да се съсредоточим върху качеството на собствената си храна, която всъщност постоянно се подобрява.

Върху качеството на собственото си вино, което най-сетне започна да излиза от мизерията на Меча кръв и наистина да съперничи на добрите европейски вина и вината от Новия свят.

Да се запитаме какво пречи на българските ракии да се развият като ценен продукт. Сега не са.

И накрая, да започнем да развиваме малките ферми и градското земеделие. Тези мерки ще решат и въпроса с трите лешника.