България не само застарява, не само силно се свива, но и заема първо място в Европа по дял на функционално неграмотните ученици. А след броени години именно това поколение ще бъде гръбнакът
на работната сила в страната.
Производителността на труда в българската икономика нараства два пъти по-бързо в сравнение с темпото, с което намалява населението на страната. Въпреки това експертите на Световната банка допускат, че след 2050 година българската икономика може би няма да бъде в състояние да осигурява дори изплащането на минимални пенсии. Днес в България живеят около 160 хиляди души под 35-годишна възраст, които нямат дори начално образование. Тези неквалифицирани хора трудно могат да си намерят работни места в една бързо развиваща се икономика през 21 век. В същото време два пъти повече техни връстници имат висше образование и могат да бъдат много полезни за икономиката. Пита се обаче: как тези хора да бъдат стимулирани, за да останат да работят и да създадат семейство в родината си?
Остър недостиг на кадри
Ново изследване на БАН за последствията от демографската криза показва, че образованите млади хора искат преди всичко да получават добри доходи и да имат висока покупателната способност. Освен това те обръщат голямо внимание на възможностите за кариерно развитие и за повишаване на квалификацията и професионалните компетенции. Младите професионалисти държат да се чува думата им. В сравнение с по-възрастните трудещи се за тях обратната връзка с преките началници и с ръководството на фирмата или институцията играе много по-важна роля.
Младите търсят по-настойчиво и правата си при неспазване на трудовото и социално-осигурителното законодателство. Понастоящем близо половината от големите и средните предприятия в България предлагат на младите работници и служители курсове за повишаване на квалификацията. Средно за Европейския съюз обаче този дял е около три четвърти.
През последните три години все повече добре квалифицирани млади българи се завръщат в страната, но въпреки това проблемът с изтичането на мозъци в такива ключови сфери като здравеопазването и инженерните специалности си остава нерешен. В това отношение твърде показателен е провалът на опита няколко средни училища с разширено изучаване на западни езици да бъдат преобразувани в професионални колежи, които да подготвят дефицитни кадри за българските работодатели.
Според шефа на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, бунтът на родителите е мотивиран от разпространените нагласи, че децата нямат бъдеще в родината си. „Професионалното образование не върви, защото родителите искат децата им да учат в езикови гимназии и да намерят поприще зад граница. В Техническия университет например дори няма обучение по хидравлика и пневматика, които са ключови специалности за българското машиностроене. Как като работодатели да насърчим кадърните младежи със стипендии, за да дойдат при нас, след като няма нито един студент в тези специалности?", реторично пита Велев.
Много тревожно изглеждат и прогнозите за така наречения „коефициент на възрастова зависимост", тоест - колко пенсионери, деца и служители в публичния сектор издържа един човек, работещ в икономиката. В края на 2017 година на 10 пенсионери и деца до 15-годишна възраст са се падали 18 души в активна възраст, но част от тях работят в икономически непроизводителния обществен сектор или пък са безработни. Тъжен факт е, че понастоящем 1,7 милиона заети в частния сектор осигуряват парите за пенсии на 2,2 милиона възрастни граждани, както и заплатите и социалните осигуровки на над половин милион заети в държавния и общинския сектор - управници, държавни и общински служители, учители, полицаи, военни и т.н.
През 2050: едва 50% от българите ще бъдат в трудоспособна възраст
Към средата на столетието, когато се очаква броят на българите в трудоспособна възраст да е намалял с 40%, това съотношение ще се влоши драматично, смятат експертите от Световната банка. До 2050 година се очаква една трета от населението на страната да бъде на възраст 65 и повече години, като едва 50% ще бъдат в трудоспособна възраст - в момента трудоспособни са 60% от българите. „Данъкът на застаряването" ще отнема от икономическия растеж поне един процентен пункт годишно, сочи анализ на банката, разглеждащ икономическите последици от демографските тенденции в България.
Световната банка бие тревога и за още нещо: България е на първо място в Европа по дял на функционално неграмотните средношколци. В изследването „Пиза" четирима от всеки десет български ученици на 15-годишна възраст са показали изключително ниски резултати в ключови области като четенето и елементарните аритметични операции. Подобен резултат означава, че завършващите гимназиално образование в България на практика са учили пет години по-малко от връстниците си в страни като Финландия и Естония, сочени като примери за качество на средното образование. А именно изследваните от „Пиза" български поколения след броени години ще бъдат гръбнакът на работната сила, заета в националната икономика.
