В България е табу да имаш хламидия, да си открито гей и същевременно учител на третокласници, да обичаш Хитлер, да не обичаш Гришо, да имаш три деца от трима различни мъже, да не искаш да имаш деца, да си татуираш лицето, да нямаш срам от Бога. Табу е дори да идеш до кварталния магазин без сутиен!
В скандинавското общество за табу е обявена единствено... смъртта. И хората живеят, не смеят да умират. Живеят дълго и честито. Даже прекалено дълго и прекалено честито според нашите стандарти.
И в трите скандинавски държави човек може да излезе в пенсия между 60 и 65-годишна възраст, след което започва да получава стабилен годишен доход, който му позволява... ами във всеки случай повече от две кофички кисело мляко на ден, пакет солети и два блистера хапчета за кръвно.
Според глобалния пенсионен индекс (Global Pension Index) на престижната американска консултантска фирма Murcer Дания е понастоящем страната-отличник с най-добра пенсионна система в света. Пенсията е гарантирана след навършване на 65 години при минимум 40 години живот в страната. Ако годините са по-малко от 40, пенсията леко се редуцира.
Има възможност и за доброволно пенсиониране при определени условия. Към държавната система са добавени допълнително задължително пенсионно осигуряване, което функционира чрез универсални и професионални фондове, както и допълнително доброволно осигуряване, гарантирано от голям брой пенсионни спестовни схеми.
Но да оставим настрана сухата статистика. Важното в случая е, че теорията работи на практика.
Нямам намерение да дразня българския пенсионер (понеже той по презумция е раздразнен), но ако можеше само за седмица да се размени с норвежкия такъв, например, никога повече нямаше да пожелае да се върне "татовото" време, да е пак на 25 и всичките зъби в устата му да са си негови. Защо ли? Откъде да започна...
Напоследък върви една смешка из норвежките медии, че 80-годишният крал Харолд е един от малкото пенсионери в Скандинавия, който е избрал да НЕ напусне страната си.
А те масово я напускат и то не за да гледат бебетата на бедните си деца-гастарбайтери в Германия и Испания, о не! Просто скандинавските баби и дядовци си опаковат перлите, златните кредитни карти и джапанките и като едни същи прелетни птици масово отлитат за топлите страни. С еднопосочен билет на Скандинавските авиолинии (SAS).
Там си купуват къща на плажа със сателитна чиния на покрива и прекарват щастливо остатъка от земните си дни в разходки, дегустации на местни вина и посещение на курсове по зумба. Предпочитаните дестинации са Тайланд, Испания, Филипините и Турция.
През последните 20-тина години цели колонии от скандинавски пенсионери са поникнали като гъби след дъжд на териториите на тези страни като броят им продължава да нараства с всяка изминала година. Към днешна дата около 52 000 норвежки пенсионери живеят в чужбина. Тенденцията е все повече от тях да се ориентират към страни от Източна Европа за сметка на по-екзотичните дестинации.
Така например, Полша все повече привлича интереса на възрастните норвежци и нищо чудно и там съвсем скоро да се сформира приятна малка колония от пенсионери, които с трогателно старание се опитват да си пречупят езика, за да си поръчат кафе с мляко: "Poproszę filiżankę kawy z mlekiem".
В Дания броят на пенсионерите, закупили имоти в други държави е още по-висок.
"Датчаните са обсебени от идеята да сбъдната мечтата за вечната ваканция", казва Ана Леоноре Блокилде, изследовател в Датския геронтоложкия институт. Тя специализира в изследването на миграционните процеси при хората в пенсионна възраст.
Интервюираните от нея заселници в Коста дел Сол в Южна Испания споменават здравето като един от най-първостепенните фактори, който ги е накарал да напуснат родината си. Друг мотив е социализацията. "Много от хората започват да имат много по-пълноценен социален живот едва след като се заселят в някоя от пенсионерските колонии. Когато си в чужбина е много по-лесно да завъдиш нови приятелства, само защото говорите един език и сте от една и съща националност. Докато ако си в Дания, не се сприятеляваш с някого, само защото и той говори датски като теб", коментира тя.
Какво е положението с шведските "пенсии", ще попитате вие? Швеция е страна на столетници. При това щастливи столетници.
На повечето 80-годишни мъже и жени там не бихте им дали повече от 50. Каква е тайната им? Не е в скалпела на някой доктор Енчев, във всеки случай. Te спортуват ежедневно, похапват сьомга и херинга на закуска, стриктно следят теглото си и най-важното - не се притесняват напразно. И за какво да се притесняват, когато децата и внуците не им висят на главата, а парите им стигат за всичко.
Средният размер на пенсията в страната е 12 хиляди крони, което е равносилно на 2246 лева. Разбира се, шведските пенсионери също търсят слънцето и по-лежерния живот след края на професионалната си кариера. Много от тях инвестират в имоти в Южна Франция, Италия и Гърция.
Докато правех проучването си за статията, реших да се разровя в кутиите със стари документи, дневници и писма. Знаех, че е безсмислено, но някак се бях вкопчила в еднопроцентната надеждата, че може би някъде там, на 2500 километра на север имам някоя баба, която се казва Хедвиг, Лизелоте или поне Пипи Дългото Чорапче.
Уви, единствените данни, които открих в семейните архиви, беше за неграмотната баба Люба, живяла много, много отдавна в село в Кюстендилска област. Както се казва, някои се раждат под слънцето, а други - под дъжда...
