"На България, откакто съществува, основният проблем е битовият проблем... Ако решим един ден битовия проблем, според мен ние сме си решили всичко".

Това са думи на Теодосий Спасов, произнесени в Народното събрание в началото на ноември 2017 г. Още тогава директорът на БНР Александър Велев и Теодосий Спасов, като директор на музикалните състави на Радиото, настояват да се обърне внимание на проблема с безобразно ниските заплати на музикантите.

Средното възнаграждение на мъжете и жените от Симфоничния оркестър, Биг бенда, Оркестъра за народна музика и Смесения хор възлиза на 852 лв. Заплатата за млад музикант, току-що постъпил в БНР, с висше професионално образование и минимум 10 години обучение, е по-малка или равна на тази на среднист-заварчик на строителен обект.

Като се вземат предвид и разходите за поддръжка на скъпоструващите инструменти, се оказва, че музикантите в една от най-престижните държавни културни институции си плащат, за да работят.

И то - буквално. Като семейството на хориста от БНР и певицата от фолклорния ансамбъл "Филип Кутев", които доработваха като таксиметрови шофьори с нощни смени, за да си позволят удоволствието да създават качествена национална култура.

Как човек издържа семейството си, как купува книги на децата си, как си позволява сам да "консумира" висока култура, когато няма пари да покрие месечните си сметки? Как крепи мотивацията да се усъвършенства като професионалист, да пази творческия си дух и да не деградира до жертва на "битовия проблем"?

Някои бягат към държави, в които талантът им не се оценява в кофички кисело мляко и декемврийски сметки за парното. Други отказват да се борят. Трети лазят по нервите на разпоредителите с бюджета - и все напразно.

И министърът на културата Боил Банов, и предшественикът му Вежди Рашидов са подкрепили без условия исканията за по-висок бюджет на БНР. Подкрепа има и от "Патриотите", и от опозицията.

И въпреки това финансовото министерство отказва да осигури още 420 000 лв. в Бюджет 2018, колкото би струвало увеличението на заплатите на музикантите.

Обяснението е чиновническо: оркестрите на БНР останали "встрани от реформата" (по думите на Менда Стоянова), за разлика от всички други сценични изкуства бюджетът им не се формира с целева субсидия на всеки 1 лв. от продадени билети, а се спуска през общата каса на радиото. Оттам идват и парите за поддръжката на Фонда на БНР, издаването на албуми, участията на фестивали, турнета, подготовката на детските хорови формации.

Днес парите ги има, утре ги няма, а реформата се отлага за догодина.

Логиката напомня вица за лошия късмет на магарето, което тъкмо се научило да яде камъни, а се споминало. Само че в ролята на добитъка са хористи, оркестранти, инструменталисти, класически, джазови и фолклорни изпълнители.

Бас ловим, че проблемът им ще се реши за един ден, стига протестното изпълнение на "When The Saints Go Marching In" да прозвучи в правилния часови слот на правилния сутрешен блок.

Нищо, че самият Теодосий Спасов се обяви против "унижението музиканти от такъв висок ранг да излизат по улиците".

Имат всеки потенциал да подразнят слуха на премиера, както показва практиката с майките на тежко болни деца, с надзирателите от затворите, с полицаите, с фермерите, с работниците от военните заводи, с природозащитниците, с Изпълкома на БФС, та и с Гинка от Пазарджик.

"Битовият проблем" на България обаче не се решава с еднократна милостиня. Не и в държавата, в която над 1 милион възрастни мъже и жени оцеляват с 321 лв. на месец, а 1/3 от населението е в риск от бедност - дори работещите хора.

Няма защо да се изненадваме, че българските семейства харчат най-много за ядене, пиене и комунално-жилищни сметки, а най-малко - за книги.

Докато чиновници с емпатия на калкулатори оценяват науката, образованието и културата по ценоразписа за нискотарифен труд, няма как да е по-различно.