Независимо как ще изпълни обещанието си за “много суров” отговор на предполагаемото използване на химически оръжия от сирийския режим, президентът Доналд Тръмп все пак трябва да преглътне една по-сурова реалност: когато става дума за жестоката война там, неговото правителство е натикано в ъгъла. Тръмп, който обича да “побеждава”, няма как да победи в Сирия. Но все пак е способен да влоши нещата.

Тръмп може да прави гневни изявления в Туитър какво “животно” е сирийският президент Башар Асад. Може да обвинява, макар и лицемерно, своя предшественик, че не е направил достатъчно, за да се противопостави на режима на Асад. Може дори да обявява, че в борбата срещу “Ислямска държава” мисията е изпълнена. Но няма нито план, нито желание да спре жестокото затвърждаване на властта на Асад и неотклонното унищожаване на оставащите огнища на бунт от режима.

Ако трябва да бъдем честни, сложността на случващото се в Сирия обърква много по-опитни хора, занимаващи се с външна политика. Много представители на вашингтонската върхушка години наред силно настояваха за по-твърда стратегия, насочена както към обуздаване на Асад, така и към подпомагане на приключването на опустошителния конфликт в Сирия. Те критикуваха правителството на Обама, че не нанася въздушни удари срещу режима, не оказва достатъчна подкрепа на умерените бунтовници или не се придържа към собствените си “червени линии” за използването на незаконни оръжия.

Но имайки предвид сериозното замесване на Русия и Иран на страната на Асад, никога не е било сигурно, че евентуална ограничена военна намеса на САЩ би била достатъчна, за да изгони Асад от Дамаск. Алтернативата - същински военни усилия - разбираемо беше непривлекателна.

В предизборната кампания Тръмп активно говореше против подстрекаване към смяна на режима. Неговото правителство замрази финансиране на Държавния департамент, предназначено за подпомагане на стабилизирането на части от Сирия, отвоювани от контрола на “Ислямска държава”. А през последната седмица Белият дом даде сигнал, че иска да изтегли своите сили от Сирия сега, когато “Ислямска държава” изглежда разгромена. Критиците твърдят, че Тръмп на практика изпраща послание до Асад и покровителите му да не се тревожат, че Съединените щати могат да обърнат хода на битката във вреда на режима.

После дойде съботата и очевидното нападение с химическо оръжия срещу предградие на Дамаск.

Тръмп обеща бърз отговор на “зверското” нападение. “Това не може да се допуска”, каза той пред репортери. А след като вчера Съветът за сигурност на ООН не успя да предприеме смислени действия, нарасна вероятността за предстоящ американски (и евентуално френски) удар срещу режима на Асад.

Ако обаче може да се съди по миналото, Асад навярно не е бил особено разтревожен. Точно преди година Тръмп разпореди удар срещу сирийско военно летище след друго химическо нападение на режима. Акцията по никакъв начин не промени хода на войната и няма причина евентуален нов удар да бъде кой знае колко по-ефективен. “Няколко крилати ракети няма да променят нищо”, заяви тази седмица редакционната колегия на “Вашингтон пост”.

“Президент, който казва, че иска да се маха от Сирия, всъщност не е в положение да заплашва военния напредък на режима”, каза пред моите колеги Файсал Итани от Атлантическия съвет. “Ако Асад ни е вкарал в позиция, при която се налага да му метнем няколко ракети, това всъщност не променя картината.”

Емил Хокайем от Международния институт за стратегически изследвания, който някога беше силен застъпник за противопоставяне на Асад и въоръжаване на сирийските бунтовници от основното течение, каза пред моите колеги тази седмица, че “времето за намеса е минало”. Това отразява както ситуацията на бойното поле, която сериозно се накланя в полза на Асад, така и обърканите послания, отправяни от правителството на Тръмп.

“Може да има ограничен, пораждащ самодоволство удар, но ако няма по-голяма перспектива или по-обширна стратегия за целия конфликт, това може само да изостри ситуацията, без да постигне някаква цел”, каза Хокайем.

Рискът от подобно изостряне е реален. В понеделник беше атакувана - очевидно от Израел, сирийска военновъздушна база, където са разположени ирански военни, а това подчертава колко бързо ответните мерки могат да прераснат в истинска война с Иран. (Разбира се, подобна война би имала множество въодушевени поддръжници във Вашингтон, особено ако се води предимно тайно от израелците).

А всякакво американско нападение срещу сирийски военни активи също така представлява възможност за конфликт с Русия, която все още има значително присъствие в Сирия и неотдавна заглуши електронните системи, както беше съобщено, на американски безпилотни самолети, действащи в сирийското въздушно пространство. Тази седмица съветници на президента Владимир Путин заеха отбранителна позиция, смятайки новата вълна от санкции на Тръмп и обещанието за действия в Сирия за поредния знак, че Русия е изправена пред нова епоха на “геополитическа самота” и враждебност от Запада. Служители предупредиха за нова “Кубинска ракетна криза” в Близкия изток и за изгледи за много по-опасен пожар.

“Тръмп трябва да разбере, че ако имаме сблъсък между армиите на САЩ и Русия, ще говорим за възможност за ядрена ескалация”, каза пред моя колега Антон Трояновски руският военен експерт и член на обществения съвет към министерството на отбраната Игор Короченко. “Всичко може да се случи много бързо, а ситуацията да излезе извън контрола на политиците.”

Този страх помага да се гарантира позицията на Асад. Но Тръмп все пак трябва да начертае път напред, въпреки че планът на неговото правителство е просто да се измъкне набързо след нова единична бомбардировка.

Джеймс Добинс, който беше дипломат при управлението на Обама, настоява, че Съединените щати би трябвало да поставят своето изтегляне в зависимост от някои практически съображения: те би трябвало да притиснат своите сирийски кюрдски съюзници да постигнат някаква сделка с Дамаск и да получат съгласие от Асад, че проиранските милиции също ще напуснат страната. Перспективите за последното може би не са толкова невероятни, колкото изглежда - ако се затвърди сигурно на власт, Асад вероятно няма да иска да предизвиква нови израелски удари, нито да изглежда прекалено зависим от чуждестранни бойци.

“Най-доброто, на което може да се надяваме на този късен етап, е следвоенна Сирия да не бъде по-зле от предвоенна Сирия” написа Добинс в “Ал Монитор”.

Някои сирийци, противопоставящи се на Асад, се примиряват с тази съдба. Както каза пред моите колеги студент по медицина, преживял седмици въздушни удари в бунтовническия анклав Източна Гута: “Когато знаеш, че няма кой да те подкрепи, и когато знаеш, че целият свят ще остане безмълвен, независимо колко пъти те атакуват, нямаш друг избор, освен да кажеш - “добре, спрете убийствата и ще направя каквото искате”.”