Предстоящите парламентарни избори на 5 юли най-сетне ще предложат на българския избирател възможността да избира мажоритарно. При всичките спорове около това дали един мажоритарен депутат от Силистра „струва“ толкова, колкото избраника на София или Пловдив например, много хора очакваха с интерес предложенията на партиите за известни личности, които са успели и доказани професионалисти в своята област, и най-вече – не са компрометирани от политическите интриги у нас.
За съжаление обаче това не се случи. С малки изключения, партиите ни отново се затвориха в своите политически черупки и почти не предложиха мажоритарни кандидати в класическия смисъл на думата. Партийни лидери и силно обвързани със собствените си политически формации лица оглавиха мажоритарните листи. Като за по-сигурно дублираха мажоритарната си бюлетина и с избираеми лидерски позиции в пропорционалните листи.
Факт е, че в България достойни кандидати за мажоритарен вот има. Такива, които въпреки политическите си възгледи, биха обединили избиратели с различни партийни пристрастия. Въпреки това мажоритарните листи останаха почти без такива кандидати. Дали самите те отказаха на партийните лидери, или от централите не ги поканиха? Това са сериозните въпроси, на които трябва да отговори политическият ни елит.