Този избор е цивилизационен. И по всичко личи, че София вече го е направила: с бездействието си тя отказа солидарност на партньорите си. А това я отдалечава от европейския модел и европейските ценности

В поредица хаотични изявления от последните два дни представители на управляващата коалиция (най-вече от ГЕРБ) опитаха да убедят гражданите, че България хем е солидарна с Великобритания, хем има нужда да бъде убеждавана, за да демонстрира тази своя солидарност - както постъпиха бързо останалите европейски държави. Целият управленски апарат – от обикновени депутати до външен министър и неговите заместници - се заеха с украсяването до приемливост на разказа, който обаче е кратък и еднозначен: страната ни бе поставена между поредния избор между Изтока и Запада и първата ѝ реакция бе да опита да се хареса на всички, но все пак избирайки Изтока.

София твърди, че е солидарна с Лондон, но все пак нямало да избързва със санкции срещу Русия. Въпреки пристигащите от Обединеното кралство медийни съобщения, че са били представени солидни доказателства за руското участие в отравянето на семейство Скрипал, българската страна поиска още доказателства. Справка: изявленията на заместник-външния министър Георг Георгиев и вицепремиера Томислав Дончев, според които България трябвало да изчака доклада на Организацията за забрана на химическите оръжия.

Липсата на коментар от страна на премиера Борисов също е символна. Както е символ и привикването на българския посланик в Москва за консултации – най-слабата дипломатическа демонстрация. Символни за еднозначния избор, който България направи в първите дни на скандала, са и редицата изказвания на БСП, президентството и партньорите на ГЕРБ във властта – патриотите. Всички те малко или много подкрепиха Борисов в отдалечаването на България от Европа.

Срамната похвала от Русия

Президентът Радев адмирира подхода на управляващите за търсене на още доказателства, а от БСП сметнаха привикването на посланика от Москва за свръхусилие и подчертаха, че ако получат 100% доказателства за участието на Русия в отравянето на Скрипал биха проявили "известно разбиране". Волен Сидеров пък, който е част от управляващите, хем поиска повече доказателства, хем обясни, че не трябва да гоним руски дипломати, и лансира версията на Кремъл: скандалът бил създаден, за да дискредитира Путин за изборите.

На този фон руският посланик похвали България за позицията. И така се превърна в единствения пратеник на Москва в Европа, който не просто не си замина от страна, която уж изразява солидарност с Великобритания, ами и благослови действията ѝ.

На практика единственият политик от управляващите, позволил си да изкаже ясно европейската позиция, т.е. за експулсиране на руски дипломати, се оказа зам-председателят на ГЕРБ и шеф на ПГ на партията Цветан Цветанов. Така стигаме до въпроса: как България, която вече 10 години е член на ЕС, а в момента го председателства, се озова само с един представител на управляващите, който се осмелява да изрече европейската гледна точка?

София доказа какво не може

Графиката показва кои страни колко руски дипломати гонят

Ако Европейският съюз е и солидарност между партньори, България доказа, че не е способна на солидарност. А също и че не може да бъде предвидим партньор. Отказът на София да се присъедини към останалите партньори изигра и решаваща роля в демаскирането на ГЕРБ като партия за европейско развитие на България. Впрочем, ГЕРБ отдавна се разкриха като имитация на дясна формация. Но не това е най-голямата беда, а че тази партия ясно показа как не е способна да направи такъв избор - въпреки редицата декларации за европейския си избор. Нерешителността в действията на Борисов ни отдалечава от европейския модел и ценности.

Изводите

Изборът обаче е цивилизационен. И по всичко изглежда, че той вече е направен. Дори позицията на България да се промени в посока към повече солидарност с Великобритания, България си остава страна, в която демокрацията е само фасада на олигархията, а европейската солидарност се разбира като възможност за достъп до еврофондовете.

Два извода се налагат: България показа, че е неспособна да се държи солидарно, а оттук - и да бъде част от Запада; и второ: страната дълго още няма да бъде демокрация от западен тип, каквито и граждани за европейско развитие да твърдят обратното. А темата Европа ще бъде актуална само дотогава, докогато София получава средства от Брюксел. И дано никога не се налага България да има нужда от подобна проява на солидарност, защото няма да е заслужила да я получи. Защото тя направи своя избор. Който нито е европейски, нито демократичен.