Българите обичаме добрия хумор и качествените смешки, дори и да са с леко (понякога не много леко) черен отенък. Спомнете си как буквално минути след земетресението в Перник от 2012-а година въпреки паниката интернет бъкаше от остроумни шеги по темата.
Като че ли можем да се пошегуваме с всичко - от унищожителна градушка до последното явление на политическата сцена - и да ни е смешно до припадък.
Но в продължение на 11 години едно предаване опровергаваше този народен талант и правеше на пух и прах твърдението, че сме забавна нация.
Възможно е обаче да идват по-светли времена за българския хумор, защото от БНТ решиха да сложат край на тази мъка - "Шоуто на Канала" спира да се излъчва. Сега старите вицове и смешките, разказвани по фирмени банкети през 60-те години на миналия век, ще трябва да си търсят ново място.
Това може и да звучи твърде хапливо и критично, но от нас да знаете - един от най-сигурните начини бързо да разберете, че дадено предаване не е никак смешно, е озвучаването с предварително записан смях в края на всеки виц или на местата, които би трябвало да са смешни. Един вид - ако не сте схванали шегата, деликатно ви намекват къде е веселото.
Всъщност няма нищо по-противно от това изкуствен кикот на запис да прекъсва дрямката, на която сте се отдали, защото на малкия екран реално не се случва абсолютно нищо интригуващо.
Тъкмо сте се подпрели на една страна, отпуснали сте глава, затворили сте очи и пронизително "Ха-ха-ха-ха, хи-хи-хи-хи" ви изкарва от нирваната. И така цял един мъчителен час, в който от унеса ви вадят ту смехът, ту рекламните паузи.
Друг явен знак, че това, което гледате, не е забавно и няма никакви изгледи да стане, както беше в "Шоуто на Канала", са скечовете извън студиото, които изглеждат като заснети с Нокиа с фенерче. Размазана картина, кошмарен звук, който е стара традиция за българските продукции, и неясното подозрение, че на оператора му треперят ръцете и затова кадрите са такива.
Не се чува добре какво говорят актьорите, но и без гласовете им разбирате, че преиграват повече от Рич Форестър.
Към тази липса на професионализъм, изобретателност и живец можем да добавим "хамалите/ брат'чедите" Тончо Токмакчиев и Камен Воденичаров, както и Кирето и Сийка. Те бяха смешни за последно малко след старта на шоуто, който беше през 2007-а. Тоест ако изпитвахте носталгия по времето, в което едничката ви грижа е била да си намерите костюм/рокля за бала, това беше точното предаване.
Също така ако сте от хората, в чиято душа се таи един третокласник, който се киска на всяка мръсна думичка, "Шоуто на Канала" щеше да ви се стори по-смешно и от "Последният ергенски запой". Къде другаде можете да чуете шегата, че Доналд Тръмп си е преместил от едната страна на другата... бретона?
Какъв размах на хумористичния гении, какво въображение!
Във всеки друг случай предаването можеше да се използва като средство за мъчение. Сократ е казал, че когато Бог иска да накаже някой, той го прави учител. Допреди седмица обаче, когато Бог искаше да накаже някого, той го правеше актьор в "Шоуто на Канала", за да разказва тъпи смешки за сторените си грехове.
Предаването изхаби не един и два таланта като този на Ани Михайлова, карайки ги да забравят уроците си по актьорско майсторство и да повтарят банални лафове с възможно най-неестествения си тон.
Но край - вече няма кой да ви каже, че когато в Русия няма интернет, се казва "интер-ньет". Смейте се, за да не го повторим.
Общо взето хуморът в "Шоуто на Канала" беше далеч по-малко, отколкото в това как обществената телевизия отразяваше слънчевите затъмнения. Съгласете се, че за разлика от вечерното шоу, опитите на БНТ да покажат природния феномен бяха наистина забавни.
