Послепис – в началото.

Знае ли Бойко, какви ги плещи Захариева – Гинчето на външната ни политика?

Кеф ли му е да има министри като нея?

Има един лаф/достоверен на Хрушчов, който сякаш е измислен заради днешните Гинчета: „Българските политици все гледат да надплюнат всички!“

А Захариева е отровата „Новичок“ за интересите на България.

Живеем в Държавата Плъх.

Имам предвид – като онзи Плъх, убитият в Пловдив.

Ако той е имал десетина присъди за обири, Държавата трябва да има безброй хиляди присъди – за обири, за незачитане на правата ви, за позорно безразличие към съдбата ви и пр.

Макар че, каквото и да се случва, все Народът го изкарват виновен, все с Народа се оправдават – и заради собственото си мишкуване, плъхуване, немара и подлост.

За да не храните излишни илюзии за Държавата Плъх, идете и вижте село Габаре, примерно – дори военновременно Сараево изглеждаше по-добре от него.

Потресаваща бе картината на умиращото Габаре – представена в „Би Ти Ви репортерите, 11 март.

То е най-обираното село у нас, направо е опустошено, след като от години позорно е изоставено от Държавата Плъх.

Всъщност, Габаре е и витрината на Циганското Надигане.

Също и витрината на „европейска“ България.

Отиваш в селото, пускаш камерата – и отвращаваш Историята заради бездушието на Плъха.

Можеш от време на време да показваш и ухиления Юнкер – за да не забравяме европейските си перспективи.

Извън всичко останало, в Държавата Плъх разцъфтява и политическото хулиганство.

Пресен пример: репортер разговаря в кулоарите на Парламента с новонапъпил политик/депутат.

И пъпката казва за протеста пред Министерския съвет срещу „Аферата ЧЕЗ“ /7 март/, че в него участвали само възрастни хора!

Идиотът изобщо не се усеща, какво казва – думите на подобни хора стигат с голямо закъснение до мозъците им.

И какво, възрастните хора пъпките вече не ги броят, така ли?

Нямаш ли родители, бре?

Какво да правят тия хора – да мрат безмълвни, безучастни към съдбата си – за да направят кефа на пъпки като теб?

Политическото хулиганство се отглежда и поощрява от телевизионното хулиганство.

Баламите от телевизиите мрат да се изживяват като политическите си любимци.

Те с лекота прихващат от тях арогантната им дуращина.

Толкова години минаха от гнусното сквернословие на Соломон /“Майната му на православието“/, но никой досега не се сети да го хване за рядката брадица и да го завлече до Стената на плача.

Снимат лъвчетата от Разград и всякакви други животинки, но Пасито – не.

Иначе са християни и половина, дори дават акъл на патриарх Кирил от кое евангелие да чете.

Хулиганството на тия юнаци е основната причина днес публиката изобщо да не вярва на телевизиите.

Има един Георги Георгиев – невръстен юнак, който би бил чудесен клерк в министерството на външните работи, но, всъщност, е заместник министър там.

Кариерата му е толкова буйна, че сякаш е клониран от стволова клетка на Кисинджър.

Но това е малко вероятно – по-скоро нарочно е подбран от веселячката Захариева, за да има и по-случаен от нея във ведомството й.
Та въпросният умник също няма контрол над устата си.

Тия дни казал: „Колкото по-често казваме, че сме бедни, толкова по-бедни ще бъдем“.

Няма защо излишно да чоплим думите му, те отиват направо в класацията за най-идиотските фрази на Прехода.

Само си представете, какви ги дрънка при срещи с опитни чужди дипломати.

Никакъв Кисинджър: този е правен от стволова клетка на съветския маг Кашпировски.

И все се намира някой, който да изпъшка след поредната ми дописка, че съм „черноглед“, че нищо хубаво не виждам.

Добре, поправям се, ето един пример – не е от Габаре, Хитрино, Бисер, Мизия и пр., и пр. – тоест, няма нищо общо със Скритата България.
В деня, когато Европейската народна партия заседаваше в София и кранът за шербета беше отворен докрай, жителите на столичния квартал „Витоша“ обявиха, че повече няма да плащат данъци на общината – защото кварталните улици приличат на селски пътища, няма осветление, има ги обаче всички останали „екстри“, на които човек се натъква, когато се отдалечи за малко от туптящото сърце на Председателството – НДК.

И веднага цопва в 19-и век.

Иначе, царе сме на тъпата пропаганда.

Няколко пъти ни натрапваха от телевизионния екран някакъв италиански дебил – Микеле, който, всъщност, бил българин.

Наскоро открил брат си в село Бъркач и напуснал Падуа, за да живее в нашенския бъркоч.

Сега спи в едно легло с брат си, яде вафла, пие едно кафе на площада и по цял ден се излежава.

А един селянин от Бъркач се чудеше: „От нещото идва на нищото“.

Защо го показват този идиот – може би, за да илюстрират фразата на Кашпировски – зам. министърът на външните работи: „Колкото по-често казваме, че сме бедни, толкова по-бедни ще бъдем“.

Ако се сети, той може и да я редактира леко: „Колкото по-често ви казваме, че сте идиоти, толкова по-лесно ще ви управляваме“.

Много здраве да имаш, Кашпировски.