Достойно влизам в книгата на рекордите на Гинес – упражнявах престижна журналистическа професия в страна членка на ЕС, близо година не ми се плащаше заплата за труда ми, но аз оцелях. Значи мога да оцелея и на Марс.

Не предполагах,  че съм най-търсената жена в страната. Невероятно, но факт! Търсят ме от Топлофикация, търсят ме от Софийска вода, търсят ме от ЧЕЗ, търсят ме мобилните оператори, търсят ме от банките, търсят ме домоуправителите, застрахователите и кредиторите. Боже мой, колко съм търсена… Е как да разбера, когато телефонът ми е спрян и интернетът  също.

Длъжностни лица ми дойдоха на крак! Каква чест.  Звъннаха на вратата и поискаха  подписа ми на толкова много „покани“.  Почувствах се като  истинска  холивудска звезда, раздаващи автографи! Досега получавах покани за коктейли, приеми, юбилеи и светски събития , но не и за съдебната зала. Чувала съм, че в Щатите хората живеели на кредит. Може и да е така,  но рано или късно си го плащат от заплатата.

Ау, каква мръсна дума изрекох – заплата. Това за мен се превърна  в митично и абсолютно несъществуващо явление, липсата на което ме направи толкова желана и търсена! Да ви призная – щастлива съм. Няма нищо по-хубаво от  това да седиш вечер на свещи в пълна тишина, омотана в одеяла и да препрочиташ „Престъпление и наказание“ на Достоевски.

Щастлива съм от това, че гледам с безразличие градския транспорт, защото отдавна ходя пеш. Билетчето от 1.60 лв., умножено по четири, за да стигна до редакцията, е безумна и непосилна за мен сума , която от своя страна ме тласка към здравословния начин на живот. Ходя пеш и изобщо не рискувам да се разболея от грип в претъпканите рейсове.

Толкова съм  щастлива, че колата ми е трайно закотвена пред блока. Само като си помисля колко е мръсен бензинът, а и на всичкото отгоре се плаща. Защо ли трябва да се дават пари за вредна мръсотия. Затова съм щастлива от факта, че нямам пари за бензин. Така спасявам околната среда с един автомобил по-малко.

Лошото е, че съвсем скоро ще ме потърсят и от КАТ, защото ще се наложи да плащам технически преглед, данък, глоби и гражданска отговорност. Всъщност аз цял живот съм била отговорен гражданин. Не разбирам защо трябва да си плащам за гражданската ми отговорност?

Наскоро  и адвокатите ми признаха, че копнеят за мен. Оказах се не само търсена, но и желана от шефове на институции, които твърдят, че съм им длъжна…

Изобщо, нещата не са чак толкова зле, напротив. Прибирам се вчера вкъщи, отварям хладилника – той празен. Ама толкова ми стана хубаво – чист, блести от вътре. Същото е и положението с  печката – напълно е неизползваема. Дори й метнах  върху капака една розова покривчица, купена някога от „втората употреба“.

А знаете ли  колко е практично, когато не готвиш  – нищо не кипи, не търкаш с тел, не си цапаш ръцете с вредни препарати. Да не говорим колко мразя да мия чинии. Сега, като не ям, не цапам и чинии. Вероятно ще се вталя и ще стана още по-търсена и желана.

Виждате ли колко е полезно да се живее 10 месеца и 15 дни без заплата.  Поддържам един  страхотен  европейски био-еко стандарт на живот.  Дори смятам да предложа този стандарт  в ЕП и да го патентовам като българския „Стандарт“. Къде другаде има такъв уникален стандарт на оцеляване.

Достойно влизам в книгата на рекордите на Гинес – близо 11 месеца оцелях без заплата, значи мога да оцелея и на Марс. Упражнявах престижна професия в страна членка на ЕС, близо година не ми се плащаше за труда ми, в резултат на което станах популярна и желана. „Стандарт“ погази стандартите на професията, но затова пък наложи новите европейски стандарти и иновативни християнски ценности. Щастлива съм, че съм най-търсената жена в страната благодарение на вестник „Стандарт“!