Интервю с кдп Никифор Герчев-Председател на БУЛСАР

 

 

 

 

Класа:Капитан Герчев, в публичното пространство се появи информация, че МТИТС са внесли в МС предложение за „Национален план за морско търсене и спасяване”, а МС вече го е предоставил на НС, където е минал на първо четене. Вие запознати ли сте с този „План...”

 

Кап. Гeрчев: „Национален план за морско търсене и спасяване” (НПМТС) бе обявен наскоро така да се каже, едва забележимо и скромно накрая и между редовете на внесените от МТИТС мотиви за неговото прокарване в МС и НС. Научих, че вече е минал на първо четене в НС. От където и да погледнеш-правен абсурд, бюрокрация, недостатъчна компетентност, недоглеждане и/или поръчково законотворчество, а може би и някакви други предпоставки!

 

Класа: Много сериозни изводи правите, бихте ли се обосновали?

 

Кап. Гeрчев:НПМТСняма нищо общо с цитираната в предложението „Директива 2024/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета”, която се отнася до всичко друго, но не и за дейности свързани с националната сигурност, каквато част от сигмента за „Морско спасяване”, е морското хуманитарно спасяване, наричано „търсене и спасяване” (от английскиsearchandrescue). Нещо повече, тази директива изрично обръща внимание, че тя не се прилага към дейности свързани с националната сигурност.Спасяването по въздух, земя и море е сигмент на националната сигурност и е посочно като такова в директивата за Европейската критична инфраструктура. Какво още може да се коментира за подобна абсурдна ситуация! Отделно от това няма публично обществено обсъждане. Само в сайта на МТИТС е обявено че има предложение и една обосновка, в която непрекъснато се натяква за Директива2014/89/ЕС.

 

Най отдолу е посочена за контакт г-жа Красимира Стоянова, която аз не считам за специалист по проблемите на морската безопасност и сигурност и по тази причина няма смисъл да говори с нея. Аз поне не знам някой да е запознат с проекта на предлагания „Национален план ...”

 

Той никъде не е поместван, за да се запознаем с него. Но това е отдавнашна практика за „прокарване” на предложения в това министерство и се прилага не за първи път. В момента има депозирани сигнали за сериозни нарушения в коментираната сфера и може би това е причина да се бърза трескаво за допълнителни промени. В бранша не сме изненадани и знаем, кой стои в дъното на подобни предложения. Уж живеем в демократично време, а е известно, че демокрацията се крепи на два основни стълба: пазарна икономика и граждански контрол. За първото не мога да давам мнение, но за второто съм сигурен, че отсъства. Така, че нека обществото оцени резултата. Инициативата за коментирания план, не се вързва с разпоредбите в ПМС от 2013 г., касаещо проблемите на Европейската Критична Инфраструктура (ЕКИ).

 

Правната дирекция на МТИТС е тази, която следва да предлага на министъра си разумни предложения, защищавайки държавния и обществен интерес, по възложена със закон на МТИТС държавна функция с международна правна отговорност. План отдавна следваше да има, само че, преди това, следва да се оправи матрицата на дейността „морско спасяване” иначе е безмислено, а съм повече от сигурен, че ще се запази конфликта на интереси, така както години наред той си съществува в сферата на морското спасяване. След 2000 г., правната матрица е подложена на поръчково законотворчество и е неадекватна на разпоредбите на международните морски конвенции, ратифицирани по парламентарен път.

 

В предлаганите мотиви от МТИТС безсрамно се твърди, че предложенията са в синхрон с разпоредбите на международните конвенции. Обидно и арогантно е да твърдиш нещо, което не е вярно. Това не е ли правен абсурд? Предложителите от МТИТС разчитат на това, че коментираната материя е изключително специфична и трудно разбираема и прокарват навсякъде където могат, своите твърдения за компетентни и необходими. Това се случва в МС, на парламентарните комисии и т..н. Цитират се директиви, членове, параграфи, а там им се доверяват, защото вярват, че насреща си имат компетентни и добросъвестни държавни служители. Така се процедира и в момента, срамът ще отнесе Министър-председателя, защото той е отговорната фигура,съгласно Закона за защита при бедствия..

 

Класа: Добре, а до сега без План ли сме били?

 

Кап. Гeрчев: Не, но той не е правен инструмент, а някаква сбирщина от постановки във вид на „Инструкции за взаимодействие”, но пак повтарям, без оправяне на правната рамка на дейността, така както се изисква от „Koнвенция за морско търсене и спасяване-1979 г. (SAR-79)”, конвенцията за морско имуществено спасяване (ISC-89)” и още няколко конвенции, не може да говорим за „Национален план...”

 

. Освен това морските правни инструменти следва да се изчистят от нецелеосъбразни промени направени в нечий интереси, но не защищаващи обществените отношения. Вижте, отдавна е нарушен баланса на отношенията в „троицата”: Държава – Общество - Индивидуален субект, а докато този баланс не се възстанови, ще сме свидетели на подобни примитивни действия и правни абсурди, които петнят имиджа на държавната администрация, на министрите, на МС, на висшия орган – НС, за тяхната компетентност, честност и почтенност. При това искам да отбележа, че от 2000 година насам, се смениха няколко управляващи политически субекта, но бюрократичната олигархия е като „Александрийския стълб”-Непоклатима!

 

Класа: Кап.Герчев, Вие сте човек с много респектиращоCV. Участвали сте в подготовката и създаването на няколко конвенции, казаха ни че, Вие сте разработили националната концепция за морското спасяване, така както тя е била внедрена в закона. Имате зад гърба си проектиране, организиране и осъществявани на над 20 морски спасителни операции у нас и зад граница. Имате сериозен принос за спасяването на повече от две стотици бедстващи в морето хора, били сте поканени от НАСА по повод Ваша софтуерна програма за автоматизация на процесите на снасяването на бедстващи хора. Имате реализирани уникални проекти и съдбоносни решения, например при ликвидацията на пожара на танкера Ерма във варненското пристанище, заплашил града от много сериозна катастрофа, По Ваша уникална технология сте извадили потънал кораб в Бургаското пристанище. С това искам да подчертем сериозния Ви опит. При това положение, защо не оказахте съдействие на институциите, които изготвят националният план за морско спасяване?

 

Кап. Гeрчев: Не сте прав. Многократно съм говорил на тази тема, помагал съм на различни инстанции, борил съм се професионален подход, но държавните чиновници остават глухи на предложенията, мненията и препоръките. Сега например е допуснат много сериозен конфуз, мисля, че МО и МВР в този случай са подведени. Достойния подход е да се изтегли проекта от НС. Така постъпват професионалистите, а правните корифеи от МС, Парламентарните комисии, ако проверят това което твърдя ще се уверят, че са се предоверили на хора с неподходяща компетентност и може би нечестни интереси.

 

Изхождайки от българския ни манталитет, аз мога да се обзаложа, че проекта няма да бъде оттеглен. Друг съществен мотив за това ми мнение е това, че Директива 2014/89/ЕС не засяга компетентността на държавите членки да разработват и определят, в границите на морските си пространства, обхвата и съдържанието на своите морски пространствени планове, не засяга дори и териториалното и селищното планиране, което г-жа Красимира Стоянова беше длъжна да съобрази и да не злоупотребява с използването на Директивата, като основание за създаването на Национален план за спасяване.

 

Считам, че важен мотив е, че Директива 2014/89/ЕС не засяга суверенните права и юрисдикцията на държавите членки по отношение на морските им пространства, произтичащи от приложимото международно морско публично и частно право като, конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS-82), тази за откритото море, (OSC-58) двете конвенци за „морско търсене и спасяване” (SAR-79) и за имущественото спасяване (ISC-89) и други.

 

Класа:Като споменахте конвенцията за откритото море, каква е ситуацията в Черно море в това отношение, определени ли са изключителните икономически зони (ИИЗ) между крайбрежните страни?

 

Кап. Гeрчев: Ще останите изненадан, но в Черно море, по смисъла на Конвенцията на ООН по морско право няма „Открито море”,. Размерите му не позволяват, крайбрежните страни да получат цялата полагаема се площ водна повърхност. Всеки квадратен метър е „Изключителна икономическа зона” на някоя от страните, в която те упражняват своя суверинитет и суверенни права. От това следва сериозна необходимост от сътрудничество между тях.

 

 

 

 

А проблеми има, най новия е, че Турция скоро ще започне прокопаване на корабоплавателен канал „Истанбул” (втори Босфор), през европейската си територия, което от една страна е техен вътрешен проблем, но от екологична гледна точка е проект с непредвидуеми последствия за Черно море, чиято соленост от милиони години е непроменена, а сега ще се увеличи с около 35 %. За нашите еколози лифта на Банско ще им се види, като лека хрема. Не съм чул до сега страните от черноморския регион, да са се разтревожили, но знам, че екологични организации в Турция, са сериозно обезспокоени. Във връзка с Кримските промени, възникват такива и с границите на ИИЗ и шелфа.

 

У нас в частност съществуват редица несъответствия в националното ни морско законодателство, възникнали след редица изменения и допълнения на нормативни актове, по специално в онази част, която засяга точно коментираните по горе дейности, а без да се корегират несъответствията, не може да правиш национален план за спасяване. Не може да се прилага Директива 2014/89/ЕС и по отношение на делимитацията на морските граници от държавите членки, а в тази сфера, а в нашия регион има някой нерешени въпроси от подобен характер. Не трябва да забравяме, че само България и Румъния са в ЕС т.е., европейските директиви, не са догма и следва да се хармонизират първо на регионално ниво, защото от векове живеем на тази земя с едни и същи съседи, чийто интреси по отношение на хуманитарното и имуществено морско спасяване, следва да решаваме заедно.

 

Класа: В публичното пространство се говори за някакви морски спасявания, при които имало някакви нередности, че сме нямали подходящи спасителни кораби, знаете ли за тях?

 

Кап. Гeрчев: Вижте, аз бях координатор на група сформирана по указание на Министър-председателя, който предварително беше запознат с факта, че националната морска аварийно-спасителна система е в колапс, поради груби нарушения при изпълнение на националните и международни задължения и ангажименти, Групата събира информация в продължение на повече от 7 месеца, направихме системен анализ, чийто резултати бяха предоставени на г-н Борисов, но от септември 2017 г., нямаме никакъв огговор. На въпросът Ви, най краткия отговор е, че сме констатирали фрапиращи нарушения в структури на МТИТС респективно морската администрация и дирекция Правна. След като , внесохме сигнал до Главна прокуратура, те въззложиха с проблема да се занимава Специализираната прокуратура.

 

След внасяне на материалите в МС за г-н Борисов, забелязахме че от МТИТС, респективно морската администрация (ИАМА), съвместно с Дирекция правна, се предприемат някой мерки, например многофункционалния спасителен кораб Перун, бе заличен от списъка на корабите. Сега видимо се предприемат мерки за правни промени в законите, а какви са промени са предложени, знаят само много тесен кръг от хора в МТИТС. Безпричинното и умишлено извеждане на многофункционалния спасителен кораб Перун, от изпълнение на функционални задължения, направено чрез самоволна промяна на статута на кораба, който по § 2, т. 3 от Закона за морските пространства е на „държавен кораб, използван с нетърговски цели” и на „специален кораб” по § 1а, т. 31 от Кодекса за търговско корабоплаване (КТК), според нас е престъпление по служба.

 

Класа:До колкото знаем кораба Перун и още един спасителен кораб, много отдавна не са в състава на ИАМА, защо казвате, че ИАМА е отговорна.

 

Кап. Гeрчев:Сагата Перун бе създадена под чуждо влияние, с редица нарушения на националните закони по отношение на морското спасяване. Само си представете Перун е здрав спасителен кораб, юридически определен като „държавен кораб използван с нетърговски цели” и още „специален кораб”, изпълняващ специални държавни функции, първо е даден под наем с редица нарушения, след това вързан на кея без екипаж вече 9 -10 години ...това не е ли престъплепна безстопанственост.

 

 

 

 

Въпреки многобройни сигнали, никаква реакция от отговорните държавни институции, т.е., все едно, че всичко това е нрмално. Не намирам точни думи с които да изразя този очивиден рецидив, достоен за Гинес. Ние от неправителния сектор сме убедени, че конците се дърпат от ръководството на МТИТС, а сегашните му собственици, имат само фиктивна власт над него. Кой стои най отгоре нямаме представа.

 

 

 

 

 

 

Така в от десетина години, при смяната на няколко правителства. Целта е да се заличи Перун. Действа се по Сталинския принцип: Има човек има проблем, няма човек, няма проблем. У нас човека бе заменен с кораб. Финалния сценарий вероятно е по прилаганата схема: фиктивно бракуване, а за повод ще докажат протоколно негодност, ще следва купуване за жълти стотинки от „правилния” купувач и върнат на мястото си, само, че функциониращ в чуждестранен икономически интерес.

 

Припомнете си как се постъпва с бездомните кучета: ловят ги, кастрират ги и ги връщат на мястото където са живеели преди това. Честно казано аз и истинските морски специалисти, патриоти, се чувстваме национално унижени от ширещият се крайбрежно-морски примитивизъм, апатия, унищожаване на създаденото по силата на обстоятелствата, че бяхме морска държава, а сега сме само крайбрежна такава. Някой се опитваха да ме уезвят преписвайки ми носталгия към миналото, други, че имам лични амбиции и т.н. Всичко това прилича на гьобелсова пропаганда и примитивна демагогия.

 

Истината е, че съдбата на морска България, изграждана от предците ни, в момента се решава от лаици, тъпчещи по жълтите павета, интересуващи се само от битовия си комфорт и материални интереси. Ако Бог е българин, ще ги накаже, защото е известна старата гръцка моряшка поговорка: „Който не харчи за безопасност, плаща за ковчези”. Ние от третия сектор (НПО) продължаваме като Дон Киховци, да се борим за по малко черни забрадки край нашите брегове. Ще завърша с една фраза изречена през 1773 г., от Председателя на Касационния съд на Франция - Анрион дьо Пенси:

 

„Моралът и законът са стълбовете, върху които се крепи добруването на човечеството. Притежанието на морал може да обогати законите, но там, където властва безнравственост и най-мъдрите правила нямат стойност”.

Благодаря за интерсните въпроси.