През тая зима народът или се поизнерви от шантавото пролетно време, или празниците му дойдоха повечко. Ама толкова повечко, че направо си сбърка географията.

„МОНИТОР” попълва празнините в знанията на софиянци с „Решават за пешеходна зона от „Алабин” до „Графа”. Тия, които са минавали поне по едната от двете улици, са наясно, че те се пресичат, така че пешеходната зона да е най-много с площ зебрата за пешеходци. Прочитаме по-внимателно, за да разберем, че става дума за стотинаметрова отсечка на „Алабин”, но следващото твърдение направо ни хвърля в музиката – че „От март бул. „Витоша” ще бъде затворен за движение на автомобили между ул. „Алабин” и бул. „Александър Невски”… Такъв булевард няма, има храм, само че той няма нищо общо с тия улици.

Отдаваме виденията на временното затопляне и преминаваме към пиянските изпълнения на населението. Жестоко убийство радва майсторите на заглавия на „СТАНДАРТ”: „Младежи убиха клошар за кеф”. Имаше и песничка за банята и кефа – трепете, младежи, сега ви се е паднало! „МОНИТОР” проявява все пак известно съчувствие към жертвата – „Двама младежи убиха старец за удоволствие”. „Удоволствие” си е вече българска дума, добре е да се пише на български, по-интересно е неволното внушение, че заради едното удоволствие може да се трепе, стига трепането да е с удоволствие и мярка – както казват в бирените реклами.

Други двама млади индивиди влагат народопсихологични и политически елементи в подвизите си – след като обрали няколко апартамента, се явиха в телевизиите, зад да обяснят за какво ставало дума всъщност (цитираме по „МОНИТОР”): „Обрахме апартаментите, за да покажем какъв смешен народ сме. Защото всеки краде и то суми над 100 000 лева, а мен искат да ме вкарат в затвора за 100 лева”… Вярно, смешен народ сме, особено полицията ни – докато тя ги издирва, те дават интервюта.

Междувременно се сдобихме и с нов кандидат-президент – да ни е честито! В досадно дълго интервю за „СТАНДАРТ”, о. р. проф. Божидар Димитров заявява първо, че „Само президентска репуб­лика ще върне величието ни”, след което скромно посочва и светлата личност, която ще ни поведе към ново народно величие (не се ли казваше така вестникът на бай ни Ганьо Балкански?) – „Това ще направи бъдещият президент, например аз.”

Партията още не е учредена, но вече си има кандидат-президент – това очевидно си е наша българска политическа специфика – първо се определя кои ще са бъдещите кандидат-президенти, минис­три и депутати и чак после се учредява партия с ясна програма как да изведе страната до сияйни висини и ново величие. Да направим България отново велика!

В устрема към ново величие проектозаконът за медиите остана някак незабелязан, затиснат от споровете за лифтове и джендъри. Все пак „СТАНДАРТ” е потърсил мнения на професионалисти – г-жа Илиана Беновска дори има идеи за допълнение към закона – освен собствениците и източниците на финансиране: „Всички медии да декларират и своята политическа ориентация”.

Великолепна препоръка, но трудно изпълнима – с годишна декларация за политическа ориентация няма да стане, у нас събитията са динамични, сменят се правителства, който вчера беше опозиция, днес е на власт и обратно. Спомняте си как една цяла медийна група за една нощ обърна палачинката и мина от „Боко Тиквата” към „Премиера Борисов”.

Така че, според нас, за да не бъде въвеждан читателят в заблуждение, би трябвало обявяването на политическа ориентация да става всекидневно, на страницата с прогнозата за времето, примерно така: „Утре пак ще има повсеместни превалявания, а ние пак сме с правителството”…

„Бай Ганьо и опозиция – ама де-де”!

Ама как не сме мръднали и на йота от Алековото време…