Откакто започнаха споровете около Истанбулската конвенция, многократно беше изтъкнато от нейните защитници, че България има проблем с домашното насилие и той се дължи на патриархалните ценности и презрителното отношение на мъжете към жените.
Подобно нещо се изтъква още в преамбюла на самата конвенция:
„…насилието над жени е проява на исторически неравнопоставените
властови отношения между жените и мъжете, които са довели до доминация над
жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете…“
„…насилието над жени е един от основните социални механизми, чрез
които жените са принудително поставени в подчинена позиция спрямо мъжете.“
Но дали всичко това е напълно вярно?
Изследването на домашно насилие в ЕС на Европейската агенция за фундаментални права установява, че 23% от жените в България са жертва на домашно насилие. Средното за Европейския съюз е 22%.
Разнообразие от полове. Илюстрация: Академи тъдей
Никой обаче не говори за това, че процентът на насилие в еднополовите връзки също е много висок, понякога даже по-висок отколкото в хетеросексуалните. Проучванията на насилието при хомосексуални двойки са оскъдни, но например едно проучване на Sigma Research във Великобритания показва, че 22% от лесбийките страдат от насилие от своя постоянна партньорка, както и 29% от гейовете.
Проучване на американския Център за контрол и превенция на болести, направено в САЩ показва още по-висок резултат – 44% от лесбийките стават жертва на насилие от постоянна партньорка. Дори Международната ЛГБТИ Асоциация отбелязва и привлича внимание върху този проблем.
С тези наблюдения не искам да кажа, че насилието в хетеросексуалните връзки е оправдано, защото го има и в хомосексуалните. Нищо такова. Задавам съвсем друг въпрос – след като патриархатът, неравенствата между мъже и жени и стереотипните полови роли са причината за домашното насилие, защо изобщо има насилие в еднополовите връзки, при това в такива стряскащи размери?
Има само две хипотези, които обясняват статистиката. Или лесбийките и гейовете изповядват много силни патриархални ценности, или просто патриархатът няма нищо общо с насилието над жени.
Кога ще имаме истински разговор за домашното насилие, в който защитниците на Истанбулската конвенция да не са си предпоставили отговорите?
След като е очевидно, че половите стереотипи и неравенствата имат малко или нищо общо с насилието, защо не разговаряме за другите фактори, които може да оказват влияние и да усложняват отношенията между хората – семейните доходи, образованието, злоупотребата с алкохол и наркотици и др.?
Решаването на обществени и семейни проблеми не може да започне с конвенция -трябва да започне с откровен разговор.
