В модерната балканска история България е много повече коментирана, отколкото гърците. Приблизително от 1885 до 1915 година България е звездата на Балканите в европейската преса. Английският посланик в Атина се оплаква в Лондон, че България е станала „вест

- Проф. Пантев, стотици хиляди гърци се събраха на протестен митинг в Атина заради името на Македония. В България реакциите са различни – някои казват „Браво на гърците“, други  ги изобличават като националисти и шовинисти. Имат ли право да са гневни гърците заради името Македония?

- Съзнанието за принадлежност е по-значимо от името. Аз и не се сещам, че името ми може да напомня руснак или грък, откъдето идва. Толкова ли е важно името? Исус европейско име ли е било?Та и четирите  световни религии днес не са заченати в Европа. Французите не се нервират от това, че носят име на германско племе, а никой не смята румънците за римляни. Това е общ спазм на балканската комплексарска недостатъчност, особено спрямо исторически приоритети и заслуги. Все някой ден и това ще мине като модата за кърпички на саката.

Нека напомня фразата на Гладстон спрямо Ирландия: „По-добре да се разделим като приятели, отколкото като врагове.” А раздялата в случая  е неизбежна. Нима не виждаме, че в европейската политическа динамика доминира фрагментация, а не интегритет, който прави държавите независими?

Но тук виждаме един общ теоретичен въпрос - дали историческият произход носи същностно предимство или недостатък. Дали има „белези” по рождение, които осигуряват качествено предимство. Но ако е така, Гърция отдавна трябваше да е съвременен рай на демокрацията и Англия да е постоянен световен шампион по футбол. ”Славно” минало винаги ли означава славно настояще?

- В похвалата „Браво на гърците“ разчитате ли и известна доза завист за това, че по-последователно от нас, българите, защитават националните си интереси, независимо от казуса, пред който са изправени?

- Е, можем да им завиждаме и за това че казаха „охи” на Хитлер, разбирайки, че ще бъдат премазани от Италия и после от Германия. За жалост, следва да приемем, че пред очите на света гърците имат повече позитивен имидж, отколкото нас. Независимо какво са ни сторили, а и ние на тях. И това не е само защото говорят на език, близък до този на Омир, нито, че са наследници по мъдрост до Аристотел и Платон.

Нито от очарованието на „байроновите общества” и преди това и от самия лорд. А навремето Европа бе силно разочарована от гръцката действителност след възстановяването на гръцката държава. Нейните близки до нашите нрави и дебелащини, диктатура и примитивизъм изненадва всички, защото се е очаквало от гърците много повече като реализация на античен исторически приоритет.

- Македонският парламент ратифицира договора с България с крехко мнозинство и някак мудно. Като познавате историята от последните десетилетия и настроенията там смятате ли, че в Македония са признателни за всички компромиси, които България е правила и прави? Например - този за историческото минало.

- Нека напомня, че когато идват тук, турците заварват едно взаимно враждебно християнско население. След като си отиват, само след няколко години те отново се хващат за гушата. Без да е Великата френска революция в балканската дипломация, този договор е позитив, макар и със закъснение.

Той се тълкува различно от двете страни, което е тревожно. Когато е достатъчно стойностна и позната, чужда история не може да се „краде”. Македонците търсят идентитет и затова всякакви комични мегаломании трябва да приемаме с усмивка, а не със злоба. Нали знаете как фирмата „Ролс Ройс” обяснява защо не участват в ралита - „Ние няма какво да доказваме.”

Шеговито усещаме, че това е най-убедително свидетелство, че македонците са българи. Въпрос на въображение и мащаби. Но и ние понякога достигаме комични висоти като фактор в историята, което е част от потвържденията за нашето братство с тях. Трагична е съдбата на македонските българи – тя следва да бъде обяснявана, а не заклеймявана. Те са повече жертви, отколкото виновници. С нашите умопомрачителни съюзи в решителни времена, ние обричахме българите там на съдба на емигранти без придвиждане. Минават войни, нас ни обявяват за агресори спрямо родните си земи, плащаме с териториални ампутации материални контрибуции. „Македонците” никой не ги е питал срещу кого и заедно с кого да воюваме.

Минават години, при които те са бежанци, емигранти в собствената си земя. Минават години и конюнктури. Те живеят там. Те учат или си изкарват прехраната. Пътуват до Любляна, Загреб, Ниш и Белград. Какво да правят тези хора? Та това не е за месец и дори година. Какво биха направили нашите македонстващи патриотари в такава ситуация. Онези, които отказаха дебългаризацията бяха избити или преследвани. Останалите принудително привикват с този битов език от 1919 г. и не непременно от страх от Коминтерна.

Един диалект може да стане език при определени исторически обстоятелства, изкуствен сепаратизъм. Кой ги е набутал в такава невъзможна среда? Нашата политика, а не тяхното безродие.

Отдавна вече няма Коминтерн, УДБА (б.а. Сръбската Държавна сигурност), на сърбите им се е запалила главата, титовите „колаборационисти” никой не ги пита за нищо. Тогава защо нямаме онова влияние, което би било естествено и обяснимо?

- Зад форсираното приобщаване на Македония към НАТО и европейските структури ясно личат геополитически амбиции. Според вас интеграцията на Западните Балкани ще „угаси“ ли „бурето с барут“, както е известен нашият регион?

- Не вярвам,че НАТО жадува за съюзничество със Скопие. Но някои хора се стараят. При обсъждането на нашето членство там, много леви депутати твърдяха, че от това партньорство ще потече мед и масло. Откъде се пръкна това понятие Западни Балкани? Къде са Източните? В Румъния не обичат да ги прикачват към Балканите. Западните Балкани бяха Хървания, Словения и част от Западна Босна, която през 1908 г. бе анексирана от Австро-Унгария.

- Ние с огромна ирония се отнасяме към преправянето на историята в Македония. Но не правим ли същото и тук, само че пренаписвайки собствената си история от периода от 1944-1989? Могат ли българските ученици да разберат социализма без да знаят каквото и да било за предишния период, за фашисткото настъпление в Европа, за Втората световна война и победителите в нея?

- Като многопластова материя, историята е трудна за преподаване пред деца. Но тя не следва да проповядва ненавист дори и на битова и ситуационна атмосфера. Когато разказваш за априлските кланетата, не следва да гледаш злобно учениците-турчета в час. Същото е и за социализма – бабини или бащини спомени са по-впечатляващи от тенденциозната статистика. Не бива да се захвърляме с костите на предците си, дори и когато те не са били толкова честни и праведни.

- Как ще звучи един ваш урок за Народния съд пред българските ученици от X клас?

- Този съд при цялата му пристрастност е част от следвоенно устройство на Европа, което навсякъде не е осъществено от ангели с бели ръкавици. Пиер Лавал бе екзекутиран, а маршал Петен помилван поради старост. Примери и числа много. Богдан Филов не е убит, защото е европейски археолог. И Александър  Станишев не е убит, защото е световен хирург. Това не е одобрение за присъдите, а обяснение. Ако не сме били фашистка страна, защо да не поискаме сега компенсации за тежките щети при бомбардировките. И то от сегашните ни съюзници! Ще кажа, че са били мерзки и героични времена, че са загивали невинни хора и от двете страни, че следва потомците им да си протегнат ръка - но тук мисията май засега е невъзможна

- Точно определени кръгове в България мълчат за фашизма у нас за сметка на комунизма, хем са страшно притеснени за възхода на „Алтернатива за Германия“ в Германия. Виждате ли тук двоен стандарт?

- От тази гледна точна потвърждавам скромното си впечатление, че всичките уроци на историята остават ненаучени. Май само американците след Виетнам разбраха,че трябва да се бият само от въздух. Германия е милитаризирана, Япония тръгва натам, нито един спорен териториален въпрос не е успокоен.

Това, което назовахме глобализация, не може да няма контра действие, особено когато тази глобализация е предимно чиновническа. А нашият собствен урок е, че не можем да си позволим повече от един враждебен съсед. През 1913 г. воювахме с всички съседи, дори и формално с Черна гора. Заканваме се днес да блокираме Турция, Сърбия, Македония в Европейския съюз. Сещам се за фразата на коминджията и един негов орган. Има исторически ситуации и съвременни дискусии, при които възпроизвеждаме същите беди, от които се оплакваме, съдейки само другите!

Но в модерната балканска история България е много повече коментирана,отколкото гърците. Нека напомним, че Джеймс Баучър е акредитиран на Балканите с резиденция Атина, но той предпочита София. Приблизително от 1885 до 1915 г. България е звездата на Балканите в европейската преса. По времето на Стефан Стамболов английският посланик в Атина Едуард Монсон се оплаква в Лондон, че България е станала „вестникарска сензация” за сметка на Гърция. Но това е кратък звезден миг.