Има един стар лаф, критика към крайния национализъм, която твърди, че той те учи да се гордееш с неща, за които не си допринесъл с нищо, и да мразиш хора, които никога не си виждал (а е възможно и никога да не видиш).

И макар да не е изчерпателно точна тази максима, тя по прекрасен начин илюстрира какво се случва между Гърция и Македония в момента, а и през последните има-няма 27 години.

27 години спро за едно име е нонсенс, нищо друго

Стотици хиляди души маршируват в гръцката столица с един голям лозунг и едно мощно послание - "Македония е гръцка". Като тук дори не се спори за територията, която е заела Република Македония (или Бивша Югославска Република Македония - БЮРМ, както предпочитат да се изказват на юг от Солун), а за името.

Не, че в България сме в позицията да даваме някакъв акъл в случая (все пак през последните дни топ темите у нас не е като да не бяха две лъвчета и един питбул), но да правиш огромни протести с претенции за 1,5 млн. души присъстващи, защото Македония ти е гепила парче от историята, е може би малко прекалено.

Факт е, че южната съседка приема пламенно доста неща и там хората са свикнали да изразяват недоволството си по улиците. Стачки, протести срещу бюджетните съкращения и 14-тите заплати, не на диктата на МВФ...

Сегашното голямо OXI! срещу идеята да бъде признато каквото и да е име на държавата Македония, в което въобще да се съдържа името "Македония", обаче е еманация на онзи лаф горе.

Било кражба на история. Било намек за териториални претенции към Гърция и претенции за обсебване на историческото наследство.

Големият проблем с историята (или поне това, което в обществото се разбира като история) е, че на практика тя е твърде малко наука и твърде много политически доктрини и пропаганда. Твърде много митове и приказки, които се сменят с различните управления.

Истинската история не може да бъде открадната. Тя е в историческите извори, в документите - тя е научната истина. Това, което я заобикаля като политически интерпретации, то е способно на трансформации. А щом се е модифицирало веднъж, ще може да се измени и отново.

Все едно в София да се съберем една тумба народ и да започнем да се гневим публично, че македонците тачат Самуил като техен си цар, а на нас ни викат татари. Не, видяхме, че от другата страна има смяна в идеологията на управление и вместо да се вдигат паметници и да се сочат врагове, от Скопие вече търсят партньори.

И се сключи договор за добросъседство, една от точките в който е създаването на комисия от специалисти, която да ревизира македонската история по възможно най-акуратен и отговарящ на историческите извори начин (или поне да се стигне до ситуация, в която в македонските учебници да обиждат България).

Защото тези неща се случват с политика и с дипломация. С преговори и използване на подходящия момент. А за решаване на спора между Гърция и Македония такъв в момнета има. Стига да не бъде провален.

Сегашните протести, ако успеят (а е доста възможно да го направят), на практика няма да променят нищо от вече съществуващото статукво. Те са за твърдо запазване на отказа да се реши един проблем, който скоро може да удари и три десетилетия.

Патова ситуация. Отношенията пак ще минат към фаза на тиха омраза и неприязън и нещата въобще ще си тръгнат постарому. Македония само няма да влезе в НАТО и ЕС и най-вероятно ще се върне към отношението си на ненавист към съседите и великомакедонския шовинизъм, призната от редица държави под конституционното си име Република Македония.

Междувременно протестиращите гърци ще си легнат спокойно с ясното съзнание, че са предпазили националната си чест, спасили са историята си и са защитили истинската Македония от ръцете на онези гадни... абе със сигурност не македонци. И ще чакат следващия транш от Европа, който да закрепи икономиката им.

Но това е предимството с подобни абстрактни неща като националната чест - важното е в твоята си глава всичко да е наред. Останалото... не е важно.