На(д)граденият от премиера Борисов за “заслуги” (за каквито началникът му Сидеров беше осъден) управител на София-област Илиян Тодоров явно не може да се въздържи да не изиграе отново себе си на вълната на разразилата се истерия около Истанбулската конвенция.
Уж се беше смирил в камуфлажното по своята чиновническа символика костюмче с вратовръзка (заменило коженото му яке с надписа “РОССИЯ”) по примера на своя партиен началник и се беше вживял в ролята на управник и държавник (!) (загрижен за междудържавните отношения с Русия), но отново изригна по типичния за него начин.
Тодоров, който съди моя милост на 7 февруари за 60 000 лв. в Софийския районен съд (дело № 17036) за 60 000 лева, защото се почувствал обиден и оклеветен от мен в рамките на критични мои публикации във връзка с награждаването му с високия държавен пост на 25 май миналата година, размахва публично омразата си по начин, по който, смея да твърдя, нито един висш държавен служител не си е позволявал толкова разюздано в близката история на (демократична?) България.
В рамките на няколко изречения Тодоров бълва обиди към (цитирам с искрено извинение) “педалчета, педеружковци, педали, извратени типове, олигофрени” и обобщава, че за тяхното съществуване била виновна демократична Европа “под закрилата на огромните криле на типовете наричани евродепутати и комисари”. Интересно дали въпросните “типове” няма да се засегнат и да съдят самозабравилия се български висш дъжавен служител за обида и клевета?
Изстъплението на Тодоров долита до масовата публика на крилата на “агенция БЛИЦ” . То е придружено със семейна снимка, предоставена от Тодоров, която вероятно трябва да служи като контрапункт, визуализиращ схващането на злобния автор как трябва да изглеждат “правилните хора”, от името на които Тодоров се заканва, че рано или късно щял да сложи край на тази “хомо-наглост” – дали чрез концлагери и газови камери, не става ясно засега.
В нацистка Германия “край” на непълноценните хора, за каквито са били таксувани всички хора извън арийски чистия свят на хетеросексуалността, се е наричал “окончателно решение”. Така че трябва да очакваме Тодоров да развие мисълта си как точно смята да “сложи край” в това отношение спрямо хилядите хора, които носят в себе си различността по хормонални причини без да имат “вина” за това – според оценките на специалистите, такива са между 4 и 10 на сто от раждащите се с различно съотношение на хормоните от хетеросексуалните.