Случайно, ама наистина съвсем случайно, понеже ми се мерна препечатано в един информационен сайт, попаднах на статус във Фейсбук от оперната певица Александрина Пендачанска по въпросите на Истанбулската конвенция. Понеже много уважавам операта - за мен тя е може би на самия връх на развлекателния жанр - зачетох се и се опечалих.

Научих, че българските консерватори и националисти са близки до ислямистите, че „реална България" разглежда въпроса за домашното насилие с истерия и „откровена идиотия", но че, слава Богу, все още не сме такива алкохолици като руснаците и такива фанатици като ориенталците. Научих също, че е налице „пропагандна машина", която се простира от Явор Дачков до Волен Сидеров и която „въздейства дори на умни и модерни хора с прозападни критерии за нормалност".

Обаче причината за моята печал бяха две конкретни тези. Според първата, на цивилизовани взаимоотношения помежду си са способни единствено прозападно настроените либерали; според втората, всеки, който дръзне да се изкаже критично по отношение на която и да е думичка в Истанбулската конвенция, е фанатичен защитник на домашното насилие над жени, тоест - скрит ислямист и антиевропеец.

„Аз съм имала шанса - пише певицата - да бъда отгледана в умерено-либерално семейство... и много добре си давам сметка каква роля играе възпитанието и образованието в разбирането на социалните роли, които възприемаме в живота... Не всички могат да се защитят сами! Тази конвенция е за тях!"

Да, така е. Не всички са имали шанса да са цивилизовани, интелигентни и информирани. Има и по-низши хора, които се нуждаят от елит, за да ги поведе.

Но аз, например, също съм имал своя шанс и той е бил да съм отгледан в твърде консервативно семейство, с което бих могъл да се гордея поне толкова, колкото се гордее певицата със своето, макар че у нас предпочитаме да се обичаме, а не да се гордеем един с другиго - за нас любовта е по-важна от гордостта.

Моля да ми повярвате, че в моето семейство поне пет-шест поколения назад жените не само че не са били малтретирани, но не им е повишаван и тон.

Всичките ми родители бяха вярващи хора, научени да живеят с любов и уважение помежду си. Всички те вярваха без помощта на конвенции, че човекът е образ и подобие Божие и насилието над него е грях. Тъй че „умерените либерали" не са открили топлата вода.

„Ма, защо, бе, мъжаги - пише още певицата, - тогава пропищяхте орталъка, че Европа била "нападната" от ислямисти и всякаква "друговерска измет", с която споделяте основни ценности във виждането ви за света и мястото на половината човечество - или до печката, или в кревата, или под камшика! Аз викам да слагаме бурките и да се приключва!"

Тъй като аз нееднократно съм се изказвал по повод подмяната и неглижирането на християнските европейски ценности и против „всякаквата друговерска измет" (макар че никога не бих се изразил с тези думи, колкото и да съм пернат в устата), тъй като даже дръзнах да се изкажа и против Истанбулската конвенция, то излиза, че съм „мъжага", който иска да види жена си „или до печката, или в кревата, или под камшика".

Дано ми прости, но ако за по-интересно приемем, че медийната манипулация е школска дисциплина, то певицата се намира все още в първо отделение. Тя използва следния силогизъм: „Османската империя даде независимост на българската Църква (голяма предпоставка). Аз одобрявам независимостта на Църквата (малка предпоставка), следователно одобрявам Османската империя (извод)".

Или конкретно: „Който е ПРОТИВ джендър политиката в Истанбулската конвенция, следователно е ЗА насилието над жени. И като такъв, естествено трябва да бъде заклеймен от прогресивната общественост!".

Няма такова нещо. С подобна техника си служат и в дискусията за Пирин - олигарсите искат да строят ски съоръжения, но строителството като цяло унищожава природата. Следователно, който е ЗА инвестициите в зимен туризъм, той е ЗА унищожаването на природата. Няма такава логика. Това е първолашка еквилибристика с елементарни каузални връзки.

Ако си ЗА традиционните ценности и морала, то това по никакъв начин не означава, че си ЗА домашното насилие.

Напротив, има хора, за които е много по-голям подвиг да обичаш конкретната личност до себе си, отколкото да рониш сълзи на умиление към целокупното човечество. Те са чужди на гръмките лозунги, конвенциите и директивите. Може би не са се вдигнали на поход срещу домашното насилие, но ежедневно жертват себе си в името на своите жени, мъже и деца.

Те може да не са много прочути, но са достатъчно морални и цивилизовани. И не заслужават да бъдат обиждани, когато се застъпят за един морал, разбиран, приеман и изповядван още от техните прадеди векове наред.

Нека го кажа простичко (съжалявам, че не мога да го изпея): Да се изказваш против джендър идеологията, известна още като „нова сексуална революция", изобщо не означава, че се изказваш в подкрепа на домашното насилие и против любовта, уважението и зачитането между хората.

Това че някой нарочно е омешал двете теми, все още не означава, че автоматично ще бъде затворена устата на всеки, за когото естественият нравствен закон все още представлява някакъв ангажимент.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен и конвенцията за Картаген да не бъде ратифицирана!