Кой може да пише за комунизма?

Храненик на чуждестранна фондация?


Ренегат-Храненик на комунистическата върхушка?


Ударник от крадливия Преход?


Пред очите ви се готвят да направят поредната си шашма – с урока за комунизма за десети клас.

 

Ще имате ли доверие на онзи, който е специализант на „Фулбрайт“ в САЩ, гост-преподавател в калифорнийския университет „Ървайн“, преподавател в Американския университет в България?

 

Ами на някой от хранениците на Крадливия Преход, които още сто години ще оправдават собствения си провал с комунизма – бездарници жалки, случайници некадърни?

 

Какъв трябва да е авторът на Урока за комунизма?

 

Най-напред: да не е комплексар-завистник.


Да не е някоя мишка, която си отмъщава сега заради своята обикновеност и бездарност преди 1989 година.


Учи децата – и си отмъщава заради собствената си незначителност.

 

Да не е човек, който и досега се хвали, че е слушал тайно по радиото Георги Марков.


Да иска орден „Стара планина“ от Плевнелиев, но да не пише уроци.

 

Да не е човек, който и досега страда, че не е можел да си купува дънки от „Кореком“ – пък минава за най-големия днешен писател.

 

Да не е бил послушник-стипендиант-еничар на БКП, който се е събудил, чак когато е забила новата камбана.

 

Да не е някой хитрец като Станишев, как да не се сетиш за него – той пък грамотен, с дипломна работа за съветската военна униформа, храненик от самата сърцевина на Номенклатурата – но и досега една дума не е казал, как изглежда комунизма в неговите очи.

 

Да не е някой храбрец от западна радиостанция, някой Ботуш Каишев, такъв дървар.


Дървари, които се изпотрепаха помежду си.

 

Да не е нахалник, който казва че „клишетата за сигурността и безплатното здравеопазване тровят въздуха днес“ – и го казва сега, когато сме на челно място в света по смъртност.


Хем сте живели отвратително-несвободно-полуживи – хем сте били по-здрави от сега, когато сте свободно-щастливи.

 

Да не е отрепка-отцеругател от болшевишка фамилия, пък сега – шеф на „дясна“ партия, 100 карата фалшив антикомунист.

 

Авторът на Урока не е нужно да е патил от комунистическия режим.


Достатъчно е да има куража да погледне истината в очите – и онази, и днешната.


А и истинските страдалци отдавна ги няма – и това беше номерът: да си отидат, за да пишат сега историята някакви глухарчета.

 

Най-важното: Урокът за комунизма трябва да се напише едновременно с Урока за Прехода.


Но него хитреците ще го оставят за след 30 години – за да се забрави всичко.

 

Идея: Урока за комунизма да го напишат ония, които ще напишат и урока за Прехода.


Това ще е нечовешко изтезание за хитреците-фалшифци.

 

Понеже „товарът на помненето“ пак носите вие – докато ви има, напомняйте вашата истина на децата и внуците си – всеки ден.
Всеки ден им разказвайте за всичко, преживяно от вас.


Това ще е най-ценният урок за тях.

 

Разказвайте им най-вече за лошото, за да го съпоставят със случващото се днес.

 

Добре: ще набутат на децата биберона с фалшивото мляко.


Ами сетне – как ще им обясняват Днешният Разгул?

 

Урокът за комунизма трябва/ще се превърне в алиби-параван-прикритие за провала на Прехода.


Това ще е най-голямата шашма.

Станете почитател на Класа