Д-р Николай Михайлов за Истанбулската конвенция и идеологическата опека на либералната „църква“

Конвенцията идва от Запад, следователно – да. Несъгласните са путинисти; Демокрацията е спор, а не директива;

Брюксел е колективен папа

 

 

 

 

 

Истанбулската конвенция е куфар с двойно дъно. Отгоре е безспорното, отдолу са допълнителните разпоредби, задълженията и контрола. …


Тази Конвенция може да бъде тълкувана и по „безопасен“ начин, разсъдъчно и филологически. Понятието „джендър“ се отнася само до социалните роли на мъжа и жената, уверява г-жа Бриджит О’Лъфлин. Но Конвенцията е написана с понятиен апарат, който поема и „допълнителни“ значения.


Думата „джендър“ е хамелеон. Асоциациите с идеологията на третия пол и глобалната сексуална революция не са в главите на читателите, а в главите на писателите. Не сме объркани в превода, в клопка сме. Това е накратко впечатлението.


Конвенцията трябва да се възприема, като произведена в духа и практиката на джендърната идеология, програмните следствия и профила на изпълнителите. Хората от НПО са прогресисти. Индоктринирани и финансирани. Какъв мотив имат хората от ЛГБТ да обикалят наоколо, освен за да промотират собствен дневен ред? Специалисти по хомофобия в детските градини, училищата и старческите домове. Повсеместен хомофобски ужас.

 

Нашите братя и сестри с артистичната ориентация са напълно гарантирани, никой няма да им стори зло. Но не бива да разчитат на възхита. Не е реалистично.

В началото е „джендър“. Тази дума съдържа повече от „соцпол“, тя е революционен знак, призив за борба. „Джендър“ еротизира „дискурса“, думата е снобска, знак за принадлежност към либерален авангард. Тази стара феминистка парола освобождава от тегобата на „класическия“ пол и отменя стоическата, а по-късно и християнска  идея за природен закон (lex naturae). За естественото, за човешката природа и човешкия род. Мъжки род и женски род. Оттук и напрегнатата дихотомия „джендър-пол“, смисловите колебания, неяснотите. Проблемът не е в превода, а в идеологията.

Джудит Бътлър, която има култов статут в „джендърните среди“, нарича биологичния пол – фантазма. Полът не е анатомия, а дискурсивно произведена телесност. Радикалните еманципатори твърдят, че полът никога не е окончателен, а е флуидно състояние, перманентна възможност. Полът не е основан в природа, а в инвенция. За подобни идеи, близки до безумството, тази жена получава наградата „Адорно“, връчена в църквата “Св. Павел” във Франкфурт. Нищо случайно в избора на място. В Римляни 1 гл.:18–32  апостол Павел описва сексуалната  перверзия като метафизически бунт и антропологическа катастрофа. Не могат да му простят.

Европейският политически елит има административна и жреческа власт. Брюксел е синедрион, окончателна инстанция по въпросите на вярата, управлението и дисциплината. Брюксел е колективен папа. Истанбулската конвенция е приета без гласуване от Европейския съвет, по обикновена административна процедура. Конвенцията е езотеричен акт, решение на посветени.

 

Още веднъж: Конвенцията е в текста, паратекста и подтекста. В „аурата“ на документа. В патоса на глобалната революционна перспектива.

Във враждата срещу човешката телесност. В амбицията за заличаване на унаследените стойности. С други думи, в изходните идеологически предпоставки. И накрая, но не на последно място, в платоничната ненавист към християнската традиция. Никакво преувеличение няма в тази констатация.

 

Неотдавна група европейски интелектуалци, между които Реми Браг, Роджър Скрутън и Ришар Легутко, публикуваха манифест, озаглавен „Европа, в която можем да вярваме“. В него призовават за секуларизация на Европейския съюз, сиреч за „отделяне на църквата от държавата“. Коя църква? Либералната. Гражданската сфера трябва да бъде свободна от идеологическа опека.

 

Демокрацията е рационален дебат, разноезичие и спор, а не директива. Това изискване звучи странно в страната на победилия либерализъм, но убеждението на подписалите манифеста е, че в Европа или в „псевдо Европа“ , както предпочитат да се изразяват, е в ход тотална идеологизация на обществения живот, силно наподобяваща съветската система. Тази либерална демокрация не е либерална, казват те, а конфесионална. Квазирелигиозна. „Меко“ тоталитарна (Легутко).

Истанбулската конвенция е политически документ, отказът да бъде ратифициран оспорва власт. Но в Европа нараства съпротивата срещу тази власт. На този етап България няма големи възможности за самозащита, но съпротивата е дълг. Резултатът от евентуален плебисцит е ясен: ще захвърлят документа в Перловската река и ще отрежат достъпа на НПО до децата.


Но кой ги пита хората. Клиентелизираната публичност ще бъде вдигната на крак за „защита на европейското ни членство“. Европа очаква отговорно поведение. Долу Путин.

В българското училище, от Рада Госпожина насам, не се е чуло да учат момчетата да бият момичетата. Какво ще изкореняват? Рада Госпожина? Вазов? Шекспир? Чуват се гласове, засега „екстремистки“, за политкоректна редакция на класически литературни произведения. Звучат в дисонанс с догматиката на либералния метатекст. Звучат еретично.


Да не бяха скрили насилието над жените в Кьолн, щом ги боли за насилието над жени. Обвиниха късите поли на момичетата. Нагонът на пришелците бил виновен, те били невинни. Либидото било под налягане и не можело да не избухне. Това разясняваше кметът на Кьолн. Дама, впрочем…  Нима не е знаела за Истанбулската конвенция?

Когато следвах медицина, хомосексуализмът се преподаваше като нагонно разстройство, в рубрика „перверзии“. Джендърната версия беше ненаучна и, така да се каже, неприлична.


Нататък, под натиска на хомосексуалното лоби в Американската психиатрична асоциация, науката по въпроса беше отменена и разстройството беше изведено от списъка на болестите. Френският постструктурализъм, Фуко, Маркузе и другите, предоставиха освобождаващата идеология.


Сега се работи по отмяна на инцестното табу и педофилията. Делото на свободата не е завършено. Предстоят чудеса. Вместо майка и баща - родител първи и родител втори. Бременен човек. Наказателно преследване за неподчинение. Безкрайност от полови идентичности. Феерично човешко същество…

Старият либерализъм обещаваше толерантност към всички „истини“, новият  либерализъм е склонен да санкционира несъгласията. Много информативно: Ришар Легутко, философ и деец от нелегалния период на „Солидарност“, е озаглавил последната си книга: „Демонът на демокрацията: тоталитарни изкушения в свободните общества“ (2016).

Бедата на тази Конвенция, която адресира глобална драма на насилие, е, че сама съдържа латентно идеологическо насилие. Натрапват идеология дискретно и под морален шантаж. Маневрата е прикрита, но и разгадана. Съпротивата не идва по линията на мъжкия шовинизъм или дефицит на чувствителност към човешкото страдание, както твърдят, а по линия на страха за детето и отвращението от перверзното. Това е същината на скандала.


Идеята да въвличат детето в ролеви игри за релативизиране на половите граници и за да му предлагат дрешки за джендърно преобличане, каквото се случва в демократичния свят, е за „простия“ човек кощунствено посегателство срещу свещеното. Тези  „педагози“ са мисионери на бог Ерос в детска среда. И нека не възразяват, че това е преувеличение, фалшива новина или паническа представа, която изпреварва събития. Не е. Информирайте се какво се толерира в свободния свят и каква е тенденцията. Гугъл, лични свидетелства.

Разделиха се на Сорос и Путин. Конвенцията идва от Запад, следователно – да. Несъгласните са путинисти. Това ще е така изглежда до края на българския свят. По този въпрос съм терапевтичен нихилист. Стеснено съзнание с клиентелен интерес не се лекува.

Конвенцията има сила, защото открива фронт срещу зло. Но идеологията е опасна. НПО не внушават доверие, защото го загубиха. Най-лошото, което може да се случи, е да приемат документа с козметични поправки и да го забравят. И после следва  мониторинг и просвещение. Както си знаят.
Да му мислят родителите. Авантюристите на този век.

Станете почитател на Класа