Юнкер искал на всяка цена да прокара българското членство в еврозоната, твърди неназован европейски дипломат. Но готова ли е страната за подобно нещо? Ето какво пишат две авторитетни германски издания.

Още през първата половина на тази година България смята да подаде официална молба за приемане в еврозоната. Това потвърди правителството в София в началото на българското европредседателство, припомня германският "Ди Велт" и отбелязва, че България формално изпълнява всички Маастрихтски критерии, но пък не покрива редица други критерии, които са не по-малко важни. По-нататък изданието посочва, че ЕК подкрепя усилията на България за влизане в еврозоната. Цитиран е шефът на Комисията Жан-Клод Юнкер, според когото "мястото на страната е в ЕС, в Шенген и в еврозоната".

Българският премиер Бойко Борисов уверява, че страната му е готова да влезе в т.нар. чакалня на еврото, т.е. да се подложи на двугодишно наблюдение за това дали се справя дългосрочно с критериите. По-конкретно това означава обменният курс спрямо еврото да остане относително стабилен във фазата на наблюдение, пише по-нататък „Ди Велт".

Премиерът Борисов уверява, че страната е готова за т.нар. чакалня на еврото

Според изданието, това едва ли ще представлява някаква трудност за България, тъй като още от 1997 г. страната е във валутен борд и националната ѝ валута е фиксирана - първоначално към германската марка, а сега и към еврото. Затова и няма колебания в обменния курс на лева. Другите критерии за въвеждане на еврото са бюджетен дефицит под 3 процента и държавен дълг, не по-висок от 60% от БВП. И с двете задачи България се справя с лекота, посочва отново "Ди Велт".

Но при по-внимателно вглеждане се забелязва, че не всичко е така безпроблемно, коментира изданието. Защото напоследък инфлацията значително се повиши – до 1,8%, а ако цените през идните месеци продължат да растат, страната може бързо да се отдалечи от критериите за членство.

Пред въвеждането на еврото обаче има и други препятствия, които страната трябва да преодолее. Така например Европейската централна банка (ЕЦБ) преценява дали съществуват сериозни макроикономически дисбаланси, както и доколко устойчиви са процесите на икономическата интеграция на България в ЕС. Тук голяма роля играе силата на институционалната среда, и точно тук обаче България има сериозни пропуски, както ЕЦБ установи още през 2016 година, припомня изданието.

Но също и ЕК редовно дава лоши оценки на страната в областите правосъдие и борба срещу корупцията, по които България все още не изпълнява всички европейски стандарти. Заради това страната продължава да е под наблюдение от ЕК. Българските граждани оценяват ситуацията по подобен начин. Финансовият министър Владислав Горанов обаче се опитва да разсее всички резерви на страните от еврозоната, като заявява: „Ние сме малка страна с добри показатели и по никой начин не бихме могли да застрашим еврото или еврозоната".

И още рискове

След гръцката криза европейците станаха много по-предпазливи

Но не всички са на това мнение. В публикация на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) под заглавие "България ще стане риск за еврото" четем следното: "Най-вече ЕЦБ, но също така и някои страни-членки изпитват сериозни съмнения, свързани най-вече с икономическата конвергенция на страната в европространството.

Икономическата мощ на страната е далеч под средната за страните от ЕС - през 2016 г. През 2016-та БВП на глава от населението е бил 7400 долара в България - срещу 103 хиляди долара в Люксембург, например. Към това трябва да добавим и критерии, които нямат цифрово изражение: степента на интегрираност в международните пазари, състоянието на салдото по текущата сметка, разходите за труд за единица продукция и т.н.

По всички тези критерии ЕЦБ ще излезе със свои оценки, т.нар. доклади за конвергенция, които със сигурност ще бъдат доста по-скептични, отколкото оценките на ЕК. По този повод ФАЦ цитира неназован европейски дипломат да казва, че "по политически причини Юнкер иска на всяка цена да прокара българското членство в еврозоната". Но последно думата ще имат страните-членки.

А 15 години след въвеждането на еврото в Гърция, тяхната чувствителност относно възможните рискове е значително нараснала, пише в заключение ФАЦ.