Психопатията е патология на характера и темперамента, от която страда както психопатът, така и хората, които го заобикалят. Психопатът се намира на границата между психическото здраве и болестта. Той се адаптира лошо в обществото и ясно си личи, но той не е луд.
Психопатът може да се характеризира с френския израз «delire des actes» – ненормални постъпки, но мисленето му е правилно и логично, а постъпките му често са асоциални.
Психопатът невинаги има нужда от психиатрична помощ и попада под наблюдението на психиатъра. Често се случва нито той, нито близките му да не подозират, че при него има патология, като приписват всичко на неговото чудачество и странен характер.
Но психопатията често нанася огромна вреда. Например истероидите могат постоянно да лъжат, епилептоидите – да вредят на заобикалящите ги хора чрез изблиците си на ярост.
Точно затова не само психиатърът трябва да познава особеностите на психопата, но и всеки човек, защото не се знае кога ще се сблъска с него.
Подробно описание на психопатите
Психопатът е човек с патологична деформация на характера, която носи страдание не само на него, но и на заобикалящите го хора.
Признаци на психопатия
Всяка психопатия има свои особености и прояви. Епилептоидът е конфликтен и агресивен, а астеничният психопат е тревожен и мнителен.
Терминът психопатия обединява три основни черти:
1. Нарушена адаптация към социума.
2. Стабилност на патологичните промени през целия живот.
3. Тоталност на патологичните характеристики на психопата, което влияе на психиката му като цяло.
Кои са причините за психопатията
Най-често психопатията е вродена. Причините за нея са неизвестни.
Според френския психиатър Бенедикт Морел психопатията е болезнен процес, който поразява цели поколения.
Психопатията може да бъде и придобита чрез възпитанието.
Причините за психопатията могат да бъдат и органични. Например по времето на епидемии на енцефалит преболедувалите се превръщали в психопати. Изследвания показват, че причината за психопатията може да бъдат травми, интоксикации, инфекции в първите 2-3 години от живота на детето. Органичната психопатия най-често се формира в детството.
Класификация на психопатиите
Според Кречмер психопатията може да бъде два вида – шизоид и циклоид.
Гуревич разделил термина психопатия на четири групи – добавил епилептидоид и истероид.
Астенична психопатия
Астенията е състояние, при което човек чувства постоянна умора и бързо изтощаване. Астеникът в този контекст е човек с аномалия в характера, в който астенията преобладава.
Астенията се съпровожда със следните симптоми: нервно-психическа възбудимост и раздразнителност, изтощаване, уморяемост, мнителност, отсъстваща инициатива.
Тези признаци астеникът започва да проявява в ранна възраст. Такива деца може да заекват, да имат нощни страхове, да са плачливи и капризни. В по-зряла възраст астеникът може да не си намери постоянна работа, тъй като тя бързо му омръзва и предизвиква умора, слабост и сънливост. Астеникът често има изблици на гняв.
Шизоидът
Това име този вид психопатия получава заради сходството си с вяло протичащата шизофрения.
Шизоидът е затворен, откъснат от света, не желае да установява контакти, има снижена потребност от общуване.
Характерни черти на шизоида: липсата на дейност, която му носи удовлетворение, емоционална хладност, неспособност да изразява искрени чувства към заобикалящите го хора, слама емоционална реакция на похвалата и критиката, повишени фантазии, потребност от самота, неприемане на социалните норми и обществените условности.
Шизоидът може да прояви жестокост. Той обича да мечтае и фантазира.
Епилептоидът
Приет е терминът емоционално неустойчиво разстройство на личността
Особености на епилептоида
Висока възбудимост и ярки емоции
Нарушение в познавателната дейност при умението за бързо ориентирани
Висока скорост на въображението, склонност към измислици и преувеличения
Повишена внушаемост
Малкопродуктивна дейност при относително висок интелект
Невъзможност да доведе работата до край
Изблици на гневен афект, които водят до насилие
Лека провокативност
Необоснована критичност и пренебрежение към хората
Повишена самооценка.
Ганушкин посочва, че епилептоидната психопатия има три основни признака:
Крайна раздразнителност, която води до изблици на ярост
Пристъпи на разстройство на настроението – мъка, страх, гняв
Морални дефекти – антисоциални установки.
Истероидът
Характерни особености:
Демонстративност и театралност
Лабилност на емоционалните реакции
Постоянна потребност от внимание към себе си
Повишена внушаемост
Неадекватна демонстрация на сексуална привлекателност.
Истероидът може да бъде описан с два основни признака:
Стремеж да бъде винаги в центъра на вниманието
Липсата на обективна истина по отношение на себе си и към заобикалящите го хора.
Истероидът често разиграва цирк, че е обиден и нещастен.
Истероидите често са патологични лъжци или митомани.
Те могат при нужда да се скрият в болестта. За да привлекат към себе си вниманието, могат да симулират проява на болест.
Друго разстройство на личността е параноикът
Основната черта на параноика е демонстрацията на свръхценни идеи, които изцяло запълват съзнанието му. Най-важната идея е мисълта за значението на собствената му личност. Оттам се раждат егоизмът, самодоволството и чрезмерното самомнение на параноика.
Особености на параноика
Постоянна неудовлетвореност от някого или нещо
Подозрителност, представяне на неутрални или позитивни факти като негативни
Параноикът проявява необосновано недоверие дори към близки хора
Свръхценно отстояване на своите интереси, включително до агресия
Неоправдани подозрения относно сексуалната невярност на партньора
Усещане за лична значимост.
Параноикът е едностранен човек, който се вълнува само от собствената си личност, останалото за тях няма значение. Той търпи само онези, които се отнасят благосклонно към идеите му. Равнодушните и критиците за него са глупаци и лични врагове.
Най-опасната черта на параноика е отмъстителността му. Той е злопаметен и не забравя нито една дреболия.
Параноикът настойчиво и упорито постига целите си, игнорирайки мнението на другите.
Друга характерна черта на параноика е фанатизмът му. В повечето случаи идеите му са заимствани отнякъде и са достатъчно прости.
Социопатът
За обществото социопатът е най-опасното разстройство на личността. Той запазва умствените си способности, но има дефект на емоционалната сфера.
Характерни черти на социопата: нарушено поведение, пренебрежение към социалните норми, лъжливост, равнодушие към емоциите на другите, не може да поддържа отношения, склонност към насилие, липсата на чувството за вина.
Всеки социопат страда от емоционална тъпота по отношение към други хора – безразлично отношение към други хора. Социопатът няма съвест, чувството за чест и срам, лъжата е неговата втора природа, най-често социопатите са лакоми, сластолюбци и развратници.
