Китайското “настъпление” в Африка започва да променя лицето на континента. Според някои оценки вече над един милион китайци са се преселили в Африка по различни причини. На много места те оставят отпечатъка си върху всекидневието, можете да ги срещнете при всеки вътрешноафрикански полет - китайци от всякакви класи и произход, от ръководители на държавни концерни през строителни работници, бизнесдами и туристи до продавачи на химикалки.
Често това са хора със силен пионерски дух и все по-често можете да чуете истории като разказаната от бизнесмена, пристигнал в Кот д’Ивоар без да знае и дума френски, който за няколко седмици построява фабрика за ПВЦ. Това е предприемаческа класа, която за трите десетилетия главоломен китайски растеж се е научила да се справя с постоянни трудности и е осъзнала, че големият риск предлага и големи възможности. От полза е също, че самият Китай до неотдавна бе развиваща се страна - предприемачите са запознати с този тип пазар и имат подходящите продукти.
След три десетилетия политика на реформи Китай се промени и сега е негов ред да променя света. За изключително кратко време той стана най-важният търговски партньор на Африка, изпреварвайки останалите с голяма преднина. Стойността на стоките, изтъргувани между Китай и континента през 2015 година, достигна 188 милиарда долара или над три пъти търговския обем с Индия, която е вторият по големина партньор на Африка. Дълго време отношенията следваха простичък сценарий - китайското правителство търси ресурси и политически партньори, a за постигането на тази цел държавните му компании строят пътища и правителствени сгради. Те прегръщат всички, дори най-лошите автократи - прозрачността и системата на управление са без значение. Практики, заради които мнозина обвиняват Китай в неоколониализъм.
Сега обаче отношенията между Китай и Африка стават по-сложни. Да вземем за пример Зимбабве. Само седмица преди военните да свалят от власт дългогодишния диктатор Робърт Мугабе през ноември, шефът на зимбабвийската армия пътува до Пекин. Дали там е получил одобрение за преврата? Това би било нарушение на принципа за ненамеса в работите на друга държава, който Китай традиционно спазва. Появява се обаче принципен конфликт - предвид мащаба, с който се увеличават китайските интереси по света, Пекин може да прецени, че е необходимо да се намеси, макар по-рано да порицаваше подобни действия.
Големите сделки в Африка все още се правят от китайската държава и нейните предприятия. Освен тях обаче има и много частни “войници на късмета”, чиито брой според консултантската компания MsKinsey е близо 10 000. Сред тях има такива, които извършват хищническа експлоатация, занимават се с нелегален дърводобив или риболов. Има обаче и други, които обучават и създават работни места, предлагат нови проекти и съживяват икономиката. Сред 1000-та компании, които MsKinsey анкетира, 89 % процента посочват, че служителите им са африканци. Това означава 300 000 нови работни места.
Със стратегия на “меката сила” към по-добър имидж
Китайската държава отдавна следва доказала стратегията на меката сила, която се е доказала като успешна, създавайки например институти “Конфуций”, аналог на германския институт “Гьоте”.
Интересно е, че честните компании също започнаха да възприемат този принцип. В бедняшко предградие на Найроби китайски компании раздават хуманитарни помощи. Стремежът е да се дистанцираме от образа на жадни за печалба китайци, казва един от участниците.
Когато е необходимо, предприемачите дори се включват в националните стратегии на държавите, където работят. Пример е Етиопия.
В столицата Адис Абеба трамвайната линия преминава през града, който в задъханото си бързане към модерността не полага особени грижи за външния си вид. Линията е престижен проект, построен от китайци и единствен на целия континент извън Република Южна Африка (РЮА). В града е централата на Африканския съюз (АС) и Адис Абеба е показна витрина, нещо като местната столица на Африка. Всички африкански страни имат в него свои представителства.
Тук може да се види как се правят нещата, с китайците и от китайците. Близо до новата централа на АС, построена от китайци, са разположени офисите на китайски държавни компании. Китайските строителни фирми са из целия град. Китай не само е най-големият източник на финансиране за инфраструктурни обекти на континента, но и 50 % от международните проекти се изпълняват от китайски компании.
Дипломати от средите около АС разказват, че представителите на само две държави не трябва да си уговарят срещи предварително, а направо влизат навсякъде с предимство - домакините от Етиопия и китайците.
Наред с РЮА, Етиопия е най-важният африкански партньор на Китай.
Още Мао Цзедун поставя на пиедестал етиопския император Хайле Селасие, знаейки каква тежест има той като представител на свободна Африка. С изключение на кратката окупация от Италия по времето на Мусолини, Етиопия остава пощадена от колониално господство. Усилията на Мао се отплащат. Когато ООН през 1971 година гласува дали мястото в Общото събрание и Съвета за сигурност да бъде дадено на Пекин или на Тайпе, много от необходимите гласове идват от Африка.
Етиопия избра китайския модел на развитие и изцяло заложи на индустриализацията.
“Ще станем Китай в Африка, промишленото сърце на континента”, обещават непрекъснато етиопските лидери. В цялата страна китайски фирми изграждат индустриални паркове. Китайски предприемачи инвестират, подкрепени от правителството в Пекин, и Етиопия, повече от всяка друга страна в Африка, следва китайския модел.
Промишлена зона “Аваса” край Адис Абеба. Управителят на текстилна фабрика Дани Лю работи в бранша от 31 години. Той е преживял времето, когато работници от всички части на Китай са се стичали към заводите в южната част на страната, където са произвеждали стоки за целия свят. Той обаче става свидетел също така как изведнъж работниците стават по-малко и по-скъпи. “Резултат от политиката на едно дете”, посочва Лю.
Евтиното производство за останалата част от света вече не е изгодно. Още в края на 90-те години китайското правителство дава нови указания на предприятията - да излязат по света, в други страни, и да изградят глобални компании, разказва той. Когато през 2008 година избухва световната финансова криза и търсенето от Запада намалява, натискът върху китайските компании се засилва, те са принудени да търсят нови пазари.
Въпреки всички проблеми Етиопия има огромен потенциал, убеден е Лю. С над 100 милиона жители страната има второто най-многобройно население в Африка, хората са млади, а заплатите ниски. По оценки на икономисти към 2034 година се очаква в Африка да има 1.1 милиарда души в трудоспособна възраст.
До 2025 година африканските потребители биха могли да харчат 5.6 трилиона долара годишно.
Африка е последният континент, на който му предстои да се развива, според Александър Демиси, етиопец, израснал в Германия, основател на консултантската компания China Africa Advisory.
Новият Път на коприната
Китай не губи време. Телекомуникационните гиганти Huawei и ZTE изградиха голяма част от дигиталните мрежи в Африка. Следвайки плана си “Нов Път на коприната”, Китай строи пристанища, тръбопроводи, жп мрежи по целия свят, включително в Източна Африка.
“Когато се вгледате в китайските инфраструктурни проекти, се вижда каква е целта им - влияние в целия регион”, казва Демиси.
Джибути, по-малкият съсед на Етиопия на Африканския рог, вече стана стратегически център, след като там бе открита първата китайска военна база. Сега престои страната да стане също финансов и логистичен център за Източна Африка - “нещо като Сингапур, където големите китайски банки вече предявиха претенциите си”, допълва Демиси. Китай не само разширява местното пристанище, но и работи по множество обекти в Танзания и Кения, които се конкурират за най-големите пристанищни съоръжения в Източна Африка. Инфраструктурата бива допълнена от различни жп линии. Отсечката Момбаса-Найроби току-що е завършена, а между Джибути и Адис Абеба трябва скоро да бъде открита. Двете линии някой ден ще бъдат свързани и разширени към Уганда, Бурунди, Руанда, Конго, Судан.
Голямата далечна цел е в бъдеще да бъдат свързани Западна и Източна Африка. Щом Китай успее да наложи стандартите си с всички тези големи договори, ще последват още много други поръчки - за услуги, за резервни части, пояснява Демиси.
Африка е континентът, където китайските компании могат със светкавична скорост да се превърнат в глобални играчи, където Китай може изключително активно да оформя глобализацията. Тези инициативи включват изкупуване на южноафрикански медии, изпаднали в тежки финансови затруднения, от китайски компании, за да се създаде общественост, както си я представя партията (Китайската комунистическа партия - бел. прев.).
Демиси е наясно с това, но оценява положително китайското участие. Инфраструктурата е крайно необходима и никоя друга страна не може да си позволи това, което Китай прави. Страна като Етиопия най-накрая има шанс да се развие и е в много добра позиция да се възползва от китайския интерес за нуждите си, посочва той.
Аламайеху Геда, професор по икономика в университета на Адис Абеба, е по-скептичен. Той отдавна проучва китайската икономическа стратегия и подчертава, че трябва да се отчитат не само преките инвестиции, но и кредитите.
“Китайските преки инвестиции в Етиопия през последните десет години достигат 600 милиона долара, кредитите обаче са за 70 милиарда, посочва експертът.
“Китайците променят играта. Кредитите отиват при правителството. Всички кредити са свързани с конкретни проекти, например в сферите енергетика или инфраструктура, и се изпълняват от китайски фирми. Няма нито един кредит, който да не носи някаква полза на китайската икономика”, подчертава той. По думите му, китайското правителство от рано е започнало да обвързва помощите за развитие със стимулирането на външноикономическата дейност, оформяйки принцип “на взаимната изгода”.
Геда признава, че страната му наистина се нуждае от цялата тази инфраструктура. Какво обаче ще стана, ако един ден независимостта трябва да бъде пожертвана, щом етиопците вече не могат да изплащат кредитите си, коментира с тревога той.
“Тогава китайското правителство може да изиска например, етиопските авиокомпании да купуват китайски самолети вместо Boeing или Airbus”. Геда нарича това “стратегическата уязвимост” и според него има само един начин тя да бъде избегната. “Нуждаем се от експертни познания във всяко отношение, но най-вече на масата за преговори”, убеден е той.
