Покрай началото на българското европредседателство в чуждите медии излязоха десетки статии за България. Казват ли те истината за страната? Александър Андреев обобщава и коментира отзивите по адрес на България.
В началото на българското европредседателство редица международни медии обявиха страната за "най-корумпираната в ЕС". За това обвинение има едно обективно и едно субективно обяснение, които действат синхронно. Обективното е, че различните измервания на корупцията (най-вече на "Трансперънси интернешънъл") действително поставят България на последно място сред държавите от ЕС. А и в съседна Румъния, с която България обикновено се сравнява, все пак постигнаха нещо в борбата срещу корупцията, инсталирайки антикорупционната служба и изправяйки редица политици на подсъдимата скамейка. Но за този имидж на България има и една субективна причина.
Част от чуждестранните журналисти просто поемат клишето "най-бедната и най-корупмираната", изобщо без да го подлагат на сериозна журналистическа проверка, както всъщност би трябвало да постъпят. А по-лошото е, че дори ако го подложат и ако то се потвърди, те не правят следващата задължителна професионална крачка: да потърсят и положителните неща в България. Част от тези колеги отскачат за ден-два до София, разговарят с обичайните си източници и после пишат статиите си. А някои от тях дори не стигат до България – работят въз основа на кореспонденции и публикации в медиите. Което обаче не означава, че критиката е неоснователна.
За клишетата и фактите
Редом с тези два негативни суперлатива "най-бедната и най-корумпираната", в чуждестранните медии се въртят и други клишета, част от които изобщо не отговарят на действителността. Например, че България е малка страна. А тя всъщност е някъде по средата - на 11-то място по големина от общо 28 членки на ЕС. Или пък, че е безинтересна и скучна. Твърдение, което звучи доста арогантно - не може една страна да е скучна, просто защото се намира в периферията на твоето полезрение. Всъщност, вярно е точно обратното: България е много интересна страна от туристическа, от историческа, дори и от кулинарна гледна точка. В интерес на истината, неколцина кореспонденти изрично отбелязват и оптимистичните факти: те говорят за възхода на българската икономика, нарастването на доходите, стабилните държавни финанси, разцвета на София и на такива браншове като информационните технологии или производството на дрехи и обувки. И хвалят още храните, напитките, туристическите забележителности, свестните млади хора в България и вълнуващата парти сцена в столицата.
За съжаление обаче, и голяма част от критиките е основателна. За корупцията вече стана дума, но чуждестранните медии изброяват още много дефицити на България: мутризацията на обществото, демографския проблем, изтичането на мозъци, лошото качество на здравеопазването и образованието, национализма.
В няколко публикации изрично се споменава, че, според анализите на "Репортери без граници", България е на последно място по свобода на медиите в ЕС. Впрочем, корупцията и медийната несвобода са само две от проявленията на по-голямото зло: в България няма върховенство на закона, а демокрацията все още подскача на куц крак. За това също се пише, но тук се намесва един допълнителен фактор, който замъглява общата картина. Както е известно, в момента ЕС е взел под лупа държави като Полша и Унгария тъкмо заради това, че изкорубват правовата държава, че изпълнителната власт слага ръка върху другите власти, че управляващите не зачитат общите европейски ценности. Всичко това обаче се случва в контекста на острата дискусия за бежанците, мигрантите и преразпределянето им.
Основателно или не, възниква усещането, че на България и на управляващите в София им се прощават някои неща, които не се прощават на Будапеща и Варшава. Просто защото България се държи на дистанция от Вишеградската четворка, а правителството подкрепя мнозинството в ЕС по въпроса за бежанците и мигрантите и не извършва никакви предизвикателни телодвижения.
Тоест, в това отношение България се държи като добър европеец, което носи точки на управляващите. Независимо от факта, че повечето хора в България са враждебно настроени към бежанците и мигрантите. Между другото, в публикациите на международните медии става дума и за това. Те често припомнят срамните динковщини, но и грубите расистки и ксенофобски изказвания и действия на политици от малкия коалиционен партньор на Борисов.
Неколцина наблюдатели питат дали на този фон е редно България да председателства Евросъюза? Теоретично обаче едното няма връзка с другото. Председателството е ротационно и на България просто ѝ дойде редът. Доколкото е известно, няма механизъм, по който една страна да бъде лишена от председателство – освен прецедентът с Великобритания, която всъщност беше наред тъкмо сега, но реши да напусне. Но все пак няколко чуждестранни коментатори изразиха смущението си от това обстоятелство. И то си е за смущение. Защото, както казва например Йохана Даймел, как ще дърпаш напред страните от Западните Балкани и ще им бъдеш за европейски пример, като нямаш изградена истинска правова държава?
От друга страна последният доклад за България не беше толкова лош, а председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер дори е оптимист, че механизмът скоро може да бъде премахнат. Защото в България наистина има някакъв напредък. Но без истинска съдебна реформа и без радикално антикорупционно законодателство всичко е половинчато. Да не говорим, че мнозина българи все още живеят в шизофренно раздвоение между гнева си срещу корупцията и собствената си дребна корумпираност.
Реалистична, но опростена картина
Многобройните статии за България в международните медии по повод европредседателството - и най-вече определението "най-корумпирана" - предизвикаха любопитна реакция в част от българските медии. Човек веднага усеща, че на терена има професионалисти, които знаят как се "спинва", как се извърта един проблем, за да се отклони вниманието от същността му. В случая се спусна димна завеса, която скрива факта, че критиките не са срещу България или срещу българите, а срещу определени недъзи на управлението, на законодателството и на властите в България.
И част от медиите в България охотно поддържат тъкмо тази димна завеса. В една от тези медии например излезе полемична статия по въпроса, която звучи меко казано наивно. Големи европейски издания като "Гардиън" и "Ди Цайт" били свързани с милиардера Джордж Сорос и получавали от предубедени източници в България указания какво да пишат за страната. Но нали тъкмо тези либерални медии извадиха на бял свят големите офшорни скандали, известни като "Панама Пейпърс" и "Парадайз Пейпърс"?
И ако тези медии действително можеха да бъдат купени за жълти стотинки или да получават указания от незнайни лобисти, мигар не се намери поне един офшорен милионер, който да ги подкупи? В интерес на истината обаче трябва да се каже и още нещо: част от авторите и кореспондентите на западни медии наистина си имат постоянни източници на информация и анализи в България, на чиито оценки се доверяват. А понякога сигурно се и предоверяват.
В обобщение: десетките статии, които излязоха в международните медии по повод българското европредседателство, представят една реалистична, макар и понякога опростена картина на страната. Добрата новина е, че през последните 11 години за България нито веднъж не се е писало толкова много, т.е. страната влезе в полезрението и в европейския дневен ред. И има добра основа и занапред да подобрява имиджа си.
