„Матр’яла“, както галено бе наречено населението от Вожда, открай време си има две думички за подобни управленски шумотевици, заглъхнали набързо след голямата актуалност: „Изпърдяла работа“. Сиреч – изветряла, отнесена на майната си... А били дебили... Преструват се.

На 21.12.2017 г. на специална сбирка в МС се обсъжда „вселенският“ проблем с цветовете на пешеходните пътеки.

„Всякакво оцветяване не просто е забранено, недопустимо е“, умничи семплият до болка министър на регионалното развитие Николай Нанков.

„Недопустимо е ежедневно да се газят и убиват хора на пешеходни пътека, често пъти – деца“, реди авторитетно и авторитарно главният прокурор Сотир Цацаров.

„В селата всяко 12-о тежко птп завършва със смърт, а в градовете всяко 26-о, изумително е“, добавя изуменият вътрешен министър Валентин Радев.

Трима юнака, ама по Доню Донев, сами не си вярват на приказките. Знаят, че мероприятието е оперетно – за вдигане на шум и врява.

В Ловеч, на 28 декември двама полицаи, с които се заприказвах на площад „Тодор Кирков“ в кв. Вароша ми рекоха: „Който ги ражда тия простотии, да си ги боядисва. То не е наша работа, а на общината, но нали същите тия началници са казвали какви да бъдат. Като пръдне някой в София, в провинцията бая чиновници се насират… “

И не се шегуваха.

Подобни коментари чух на много места. Най-честите бяха: Крадат от парите за пътеките, а после искат с пръдня боя да правят. Това го знае всяко дете: евтината и некачествена маркировка води до нови поръчки и печалби. Така че от пръдня боя си е много сериозен бизнес по тези земи, с тези управляващи.

Да превъртим времето още по-назад.

На 29 май 2017 г. Бойко Борисов важничи пред репортерки:

„Много е демократично, но е абсолютна глупост - табела има камера. И там всички намаляват, минават на камерата и газ. Защо трябва да има табела да ги предупреждава, нали трябва през целия маршрут да караш така? В Германия е без камери, но те са изявестни със своята дисциплина. Разпоредил съм да ги махнат всичките."

Седем месеца по-късно не е махната нито една. Царят Слънце заповядал, но кочияшът и пъдарите си били камшика – имат по-важна работа… Рекет се казва.

И не е вярно, че в Германия няма такива табели. Освен това в Германия на магистралите няма ограничение на скоростта. 

Изводът: Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша. 

Стив Джобс бе казал: Когато си отговорен за думите си, в тях има страст, ентусиазъм и енергия. Всичко друго е загуба на време и издаване на безсмислени звуци.

Издаване на безмислени звуци… Тукашните политици ли е имал предвид? Едва ли. Но тук издаването на звуци е професия и трамплин към властта. Колкото повече дрънчиш, пърдиш, крещиш – толкова си по-забележим.

Пръднята тук се цени. В Китай специалист по диагностика чрез подушване на пръдни изкарва годишно около 50 000 долара. Такъв веднага ще усети, че нашите големци са виртуози по модулирани пръдни – сиреч, контролират децибелите.

Ако става дума за корупцията, нарушени права, т.нар. „свободно слово“, за сриването на КТБ, за бухалките прокуратура, ДАНС, НАП, КОНПИ, МВР, послушвания ще пуснат безшумните газове. Ще те залее такова зловоние, за каквото противогази няма открити, няма открити… И веднага местят вниманието и темите към „зебрите“ и „демократичните знаци“, където вдигането на шум е миризливо, но безопасно.

Освен това сме председателстващи на Евросъвета.

Научно погледнато пръднята е вторичен ефект от химичен процес в дебелото черво, когато преобработената храна започва да гние. А тук има нещо много гнило, по-гнило и от Дания на Хамлет… Казва се България на Борисов.

Честита Нова година. Честита ли ще е? И 2018 ли ще е доминирана от пръдльовци?

***

ПЪРДИЯДА (Ода за пръднята) от Христо Смирненски

Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор!
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?!

Защо ви трябва да се стискате,
пръднете си със пълен глас,
със тон и тембър, както искате -
тенор, сопрано или бас?!

Пърдете бавно във анданте
или в алегро, в ритъм жив,
ту нежно, мазно - тип “глисанте”,
ту рязко - във речитатив!

Пръднята, братя, е изкуство,
прекрасен музикален дар,
кога пърдиш, пърди със чувство,
с квалификация и чар!

Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид,
че то е здраво доказателство,
че нямаш ти апендицит!

По принцип то е облекчение
в хранителния ни режим.
Затуй - без срам и притеснение -
пърдете да се напърдим!

Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди.
А щом е гръмка и тържествена,
тя никак, никак не смърди!!

Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест!

Пръдни и ти веднъж в живота си
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш!

Пръдни и ти, приятел, здравата!
Пръдни със мен във ритъм жив!
И виж - създали сме в държавата
нов самодеен колектив!

Симпатичен е романтичният поглед на поета към физиологичната пръдня, затова го е кръстил "ода". Действителността обаче ни предлага задкулисна, гадна, политическа пръдня, която със стихове не можеш описа. На корумпирания, дебел управленски г.з много му се иска да произведе нещо като "Ода за радостта", "Союз нерушимый" или поне новогодишна и европредседателска заря. Но всъщност е време за реквием... И епитафия на това управление: "Пърдяха, пърдяха и изпърдяха..." Хубава надгробна плоча ще се получи.