“Ясно е, че като имаш едни пари под масата, които никой не вижда, можеш да правиш каквото решиш – да намаляваш цени на лекарства, да започнеш нов бизнес. В случая това е връзката с паралелния износ на лекарства. „Трейднет-България“ си е направила финансова инжекция през тези две години и през 2014 г. с тези пари се появява като сериозен играч на пазара за паралелен износ на лекарства.

 

 

Видяхме в доклада на КЗК по едно дело, че големите играчи на пазара за паралелен износ са 5-6 големи фирми и една от тях е „Трейднет-България“. Това ми се видя много интересно, защото собственик е 70-годишна рускиня.

 

И аз се запитах как една възраства жена може от дистанция да направи толкова успешен бизнес за милиони левове. Без да идва в България. Излиза, че една възрастна жена от Русия може да продава на европейските държави лекарства за милиони левове.

 

 

Пак по данни на НАП, само през първите три месеца на 2017 г., „Трейднет-България“ е изнесла лекарства за 5 милиона лева. Как Нина Катченко, както се казва рускинята, на която е прехвърлена фирмата, която живее в къща с дървена ограда в малко село, може да върти такъв бизнес?” казва в интервю за “Гласове” разследващият журналист от БНТ Валя Ахчиева.

 

В последния брой на Вашето предаване „Открито“ има разследване за така наречените „ихтиманските аптеки“, които са свързани с фамилията Марешки и които са си спестили плащането на ДДС. Какво разкрива тази история за пазара на лекарства в България?

 

– В разследването става дума за милиони левове заедно с лихвите, които фирмата „Трейднет – България“ дължи на държавния бюджет за ревизирания период от 1 март 2012 до 30 юни 2013 г. Периодът е проверяван от данъчните инспектори. Тази фирма е основен играч на пазара за паралелен износ на лекарства. Разследването се отнася за ранния период, когато „Трейднет-България“ е била дистрибутор на лекарства в България. Точно тази ревизия мога да нарека дълго чакана от нашето предаване, защото се надявахме НАП да приключи работа още миналата година. Ревизията течеше бавно и трудно именно поради насрещните проверки на аптеките. Сега, когато вече знам по какъв начин става източването на ДДС, мога да си обясня забавянето.

 

Всъщност едни собственици на фирми притежават аптеки в цялата страна, но седалищата им са в Ихтиман на един и същ адрес. Тогавашни собственици са сегашните депутати от партия ВОЛЯ на Веселин Марешки – Андон Дончев и Гергана Стефанова. Тогава те не са били депутати, а търговски партньори на Веска Марешка (майка на депутата Веселин Марешки), която в началото и средата на 2012 г. е била управител и собственик на фирмата „Трейднет – България“. След това през септември 2016 г. тя продава фирмата на рускинята Нина Катченко.

 

– Защо продава фирмата на Нина Катченко – защото ВОЛЯ влиза в парламента и искат да избегнат очевиден конфликт на интереси ли?

 

– Не, тогава все още не са продадени. През 2012 и 2013 се занимават с продажба на лекарства. В началото на 2014 г. прехвърлят фирмите на фамилията Марешки и тези ихтимански фирми си остават без аптеки. Когато те от своя страна ги продават, все още не са депутати. След това рускинята също прехвърля фирмите.

 

– Къде е уловката в цялото това прехвърляне на фирми?

 

– Става дума за замитане на следи, защото се къса връзката. Като тръгнеш да провериш кой е отговорен – един човек е бил отговорен през 2012 г, друг – през 2016 г. Отиваш да търсиш къде са аптеките – те казват „ние сме към друга фирма“. Докато се ориентираш тази аптека на коя фирма е, търсиш новия управител, новия собственик – това отнема време и така са минали години.

 

– И вече имаме едни чисти фирми, които нищо лошо не правят?

 

– Депутатите влизат в парламента без фирми, защото ги продават през 2016 г. Но интересен е начина, по който става данъчното задължение и самата схема.

 

– Къде е пролуката в закона?

 

– Няма пролука. Използва се едно уж тълкуване на закона за ДДС, защото в него пише, че върху неустойките не се начислява ДДС. В този случай фирмата „Трейднет-България“ продава лекарства на фирми с аптеки срещу много голяма отстъпка – 20%, но и срещу задължението за изключително висок оборот. Когато се вижда, че аптеката е малка и няма как да изпълни този оборот, данъчните инспектори вероятно са открили, че нарочно е изискан този оборот, за да може аптеката да не го изпълни и да се стигне до неустойка. Неустойката е в размер на 20%.

 

Данъчните са установили, че в някои случаи неустойката дори е по-висока от самата отстъпка. Когато се връщат парите от фирмата с аптека на дистрибутора „Трейднет- България“, тогава не се начислява ДДС. Казват – „това е неустойка – няма да начислим“. Но данъчните са открили така нареченото скрито плащане. Тоест, според тях, схемата е така измислена, че да се избегне плащането на ДДС. Начислено е ДДС само за този период, но като се изчислят и лихвите върху задълженията, се получават милиони левове задължение към държавата.

 

Веднага след като е осъществена тази схема през 2012-2013 г. се вижда, че за фирма „Трейднет-България“ това е приход. Затова, според ревизионния доклад, трябва да се начисли ДДС. За аптеките това е разход и те не са нарушили закона. Те само са помогнали да се осъществи схемата. Ако ти си собственик на аптека и ти кажат, че ще дължиш такава неустойка, вероятно като разумен човек няма да подпишеш договор. Но те са се съгласили – това вече говори за схема.

 

– Аптеките жертви ли са или съучастници?

 

– Нищо не са. Чрез тях се е случила схемата. В случая това е ревизия на „Трейднет-България“ и фирмите с аптеките нямат проблем. В един момент фирмите си остават без аптеки и продължават да мъждукат прехвърляйки се от ръка на ръка. Но възниква въпроса неначисленото ДДС в чии ръце е постъпило, кой го е взел, какво е направил с него, как си е подпомогнал бъдещата дейност?

 

– За партийно строителство ли са използвани тези пари? Това ли е обяснението за ниските цени в аптеките “Марешки“?

 

– Ако на някого му паднат от небето няколко милиона, ще си прави с тях каквото иска. Много се изписа как са се получили тези по-ниски цени в аптеките „Марешки”. Но едно е да разказваш и да си фантазираш, друго е да влезе контролния орган НАП.

 

– За вас отговорът какъв е?

 

– Когато има отклонение от данъчното законодателство с ДДС, както каза представителят на НАП Росен Бъчваров, който на практика в интервю потвърди, че има източване на ДДС, че фирмата „Трейднет – България“ дължи ДДС на държавата.

Ясно е, че като имаш едни пари под масата, които никой не вижда, можеш да правиш каквото решиш – да намаляваш цени на лекарства, да започнеш нов бизнес. В случая това е връзката с паралелния износ на лекарства. „Трейднет-България“ си е направила финансова инжекция през тези две години и през 2014 г. с тези пари се появява като сериозен играч на пазара за паралелен износ на лекарства. Видяхме в доклада на КЗК по едно дело, че големите играчи на пазара за паралелен износ са 5-6 големи фирми и една от тях е „Трейднет-България“.

 

Това ми се видя много интересно, защото собственик е 70-годишна рускиня. И аз се запитах как една възраства жена може от дистанция да направи толкова успешен бизнес за милиони левове. Без да идва в България. Излиза, че една възрастна жена от Русия може да продава на европейските държави лекарства за милиони левове. Пак по данни на НАП, само през първите три месеца на 2017 г., „Трейднет-България“ е изнесла лекарства за 5 милиона лева. Как Нина Катченко, както се казва рускинята, на която е прехвърлена фирмата, която живее в къща с дървена ограда в малко село, може да върти такъв бизнес?

 

Тогава се разбра, че има отговор. Тя е свързана с фамилията Марешки. Както в нашето предаване Катченко сама си призна по телефона, тя живее на семейни начала с бащата на Светлана Марешка (съпруга на депутата Веселин Марешки) – Александър Мозюкин. Тя е нещо като сватя, без да има брак, на Веска Марешка. А Веска Марешка е сватя на Александър Мозюкин. Тази свързаност на дистрибутора на лекарства – фамилията, която внася скъпоструващи и реимбурсирани от здравната каса лекарства, предназначени за българските пациенти и животоспасяващи лекарства за деца, са изнасяни от възрастна рускиня за чужбина.

 

Това ни накара да отидем в Германия, за да видим една от фирмите, в които се изнася едно от най-скъпо струващите лекарства. Винаги избирам нещо, което стои в горната граница. В случая избрах „Хумира“. В България струва около 1800 лв., а в Германия – около 1800-1900 евро. Проследихме пътя до Германия. Видяхме как там се преопакова на немски език за тамошните аптеки. Обиколихме немските аптеки. След това получих сигнала от български пациент от Бургас, който е получил в аптека турска контрабандна „Хумира“.

 

– Паралелният износ е легален…

 

– Да, легален е. Като нямаме регламент, като в другите държави, да се изнася лекарство само, когато са наситени аптеките в България. Ако и в най-малкото селце на върха на планината има съответното лекарство, само тогава то да може да се изнася.

 

– Въобще имаме ли такава обобщена система?

 

– Нямаме. Някой иска ли да въведе? Чак сега казват, че ще направят. Но не вярвам докато не го видя, защото от 6-7 години говорят, че ще направят регистър за медицинските изделия, но още няма такъв.

 

– Кой трябва да направи това?

 

– Държавата е длъжна по закон да гарантира адекватна здравна грижа на всеки пациент. Тя ще измисли закона и правилата.

 

– Доколкото знам в Румъния и Словения има ограничителни закони за паралелния износ на лекарства?

 

– Не само там. Има в Полша, Испания, Словакия. Тези три държави доста се бориха с Брюксел, за да си прокарат съответните закони и да си защитят техните болни.

 

– Това е проблем в държави, в които лекарствата са по-евтини, нали така?

 

– Точно така, в по-бедните държави от Югоизточна Европа.

 

– Защото го има и обратния процес. В Германия, например, поощряват вноса на по-евтини лекарства.

 

– Да, но немската държава го прави, за да защити своите болни, не за да поощри големите печалби. Немският закон разрешава да се внесе определен процент лекарства и да се продават с 10% по-евтино от немските. Така се правят икономии за немските здравни фондове. Става дума за 3 милиарда икономии. Освен това немските пациенти имат достъп до оригиналните лекарства, а не до генерици.

 

– Защо се задействаха сега органите на реда – преди дни пресконференция по темата дадоха трима министри и главния прокурор?

 

– Обществото трябва да разбере, че само може да придвижва нещата напред. Когато фактите са шокиращи и голата истина излезе наяве, се стига критична точка на поносимост и държавата не може да не направи нищо. Бездействието на държавните органи също е престъпление по Наказателния кодекс. Хубаво е, че се задействаха. Но въпросът като се задействаха, какво друго им пречи.

 

– Не ми е много убедително. Хванаха сириеца Амир Мохамед ал Хусани и едно момче от Ямбол. Това ли са най-големите престъпниците, при условие, че става въпрос за бизнес между 200 и 400 милиона лева годишно?

 

– Много резонен въпрос. И аз си го зададох докато гледах първата пресконференция на ГДБОП и прокуратурата. Като поразпитах и разузнах, става ясно, че има двама големи играчи…

 

– Кои са те?

 

– Още не съм направила разследване и не искам да коментирам… Това не го казвам аз, а всички запознати. Значи има двама големи грачи, един среден и няколко по-малки. Много е хубаво, че прокуратурата и ГДБОП са започнали с тези акции, но нека да продължат и към голямото. Оказва се, че всяка институция работи по нейни сигнали.

 

– Колко институции разследват подобни проблеми?

 

– Тези акции са направени от ГДБОП по техни сигнали. Специализираната прокуратура си работи по нейни сигнали. Моите разследвания се работят в Софийска градска прокуратура в специализирания отдел за борба с корупцията по високите етажи на властта. Нормално е да разплиташ истината постепенно, но е важно да не остане усещане в обществото, че хващаш малките, а оставяш големите.

 

– Засега усещането е такова.

 

– Тука възниква въпроса кое пречи на институциите, които наистина искат да се справят. Мисля, че главният прокурор Сотир Цацаров добре го обясни на изслушването за контрабандната „Хумира“ от Турция. Той каза, че Агенцията по лекарствата няма никакви правомощия. Законът е такъв, че дори всички фирми да решат да изнасят животоспасяващи лекарства, агенцията не може да ги спре, защото режимът е само уведомителен, а не разрешителен. Фирмите само съобщават на Агенцията по лекарствата, че смятат да изнасят дадено лекарство. И какво като ги уведомят? Агенцията по лекарствата дори не знае дали заявеното е осъществено или собственикът на фирмата се е разболял и нищо не е изнесено. Агенцията по лекарствата няма информация за реалния паралелен износ. Това го знае НАП, но пък няма право да го каже на ИАЛ заради данъчната тайна.

 

Пропуснахме да кажем, че контрабандната „Хумира“ се е появила в една от аптеките „Марешки“ в Бургас. Някой трябва да обясни как се е появила там? Обясненията, че пациентът, след като излязъл от аптеката, сам си е пъхнал контрабандната инжекция, за да компрометира някого са смешни. Когато човек е толкова тежко болен – не може да върви, да си вдига дясната ръка и т.н., едва ли ще започне да прави циркове със собствения си живот и здраве.

 

В нашето придаване показахме как оригиналната „Хумира“ пристига от Америка, после се клонира на две „хумири“ менте. Паралелно от Турция се внася контрабандно „Хумира“. Оригиналната спринцовка се изважда от опаковката, пъха се ментето от Турция в оригиналната опаковка и отива в аптеката и после при пациента. Представете си, за това плаща Здравната каса. Как е възможно Здравната каса да плаща за контрабандни лекарства? Това не е ли източване на касата?

 

– А къде отива оригиналната инжекция?

 

– Отива в някое цехче, където оригиналното съдържание се поставя във фалшива опаковка и заминава за Европейския съюз. Много се зарадвах как месец след като показахме тази схема ГДБОП заловиха такъв цех и дадоха пресконференция.

 

– Има ли нещо, което спира разследващите органи  – страх от политически чадър или това е просто инертност?

 

– Има от всичко по малко. Не мога да си го обясня иначе. Има начин компетентните органи само по документи да направят анализи и да установят, че има престъпление.

 

– Петър Москов каза в едно от своите интервюта по bTV, че ако е било запазено вземането на пръстов отпечатък, щяло да има контрол върху паралелния износ на лекарства. Вярвате ли, че това е така?

 

– Специално за него не искам да коментирам, защото вече е обвиняем по наше разследване. Но когато той говори за пръстовия отпечатък, трябва да си спомним разказите на близките на пациенти как вместо да оказват първа помощ на болния човек го разнасят по няколко пъти напред-назад, за да му вземат отпечатък. Това е безпрецедентно! Спасяването на човешкия живот е най-важно! За лекарствата пак казвам има документи. Всичко може да се докаже по документи.

 

– Защо когато служебният здравен министър Илко Семерджиев се опита да смени шефа на Изпълнителната агенция по лекарствата, му оказаха отпор, имаше скандали и той се оплака от саботаж – с какво ИАЛ е толкова важна?

 

– Тази агенция е толкова важна, защото отговаря за здравето и сигурността на всички пациенти, които приемат лекарства. Какво ще приемат пациентите, дали ще го има, как ще бъде доставено, дали вземат хората лекарства, които не са разрешени за употреба в България. Но не можеш да носиш отговорност без да имаш някакви права. Доцент Асена Стоименова – директор на ИАЛ, показа, че е костелив орех. Тя не се отказва да съобщи, когато открие нещо нередно. Наистина, благодарение на усилията на Агенцията по лекарствата, досъдебното производство приключи и делото влиза в съда.

 

– Имате предвид делото на Москов за ваксините?

 

– Агенцията не сложи чадър върху фактите. Което е основния проблем на институциите. Много е лесно да се манипулира една експертиза, но агенцията беше принципна и не спря да изнася факти… Когато се разбра, че ваксините са незаконно внесени от Турция, „Еувакс“ трябваше да бъде унищожена. Тя стои под контрола на ИАЛ в един склад, а по закон в срок от една година трябваше да бъде унищожена.

 

– Унищожена ли е?

 

– Подготвени били всичките документи, поне до преди месец беше така. Казаха, че документите са някъде в Министерството на здравеопазването. Министърът трябваше да подпише заповедта за унищожение. Чакат. Не е унищожена. Явно смятат, че нещо като не се случи, на някого няма да му се утежни ситуацията. Унищожаването също струва много пари.

 

– Дали не помагат на Москов по този начин?

 

– Щом толкова ясно е написано в закона, защо не се унищожава? Колко министри се смениха от тогава? Агенцията по лекарствата трябва да има повече правомощия. Прокуратурата трябва да бори по-големите икономически и криминални престъпления. За лекарствата няма кой друг освен ИАЛ.

 

– Оказва се, че доста пари има в дистрибуцията на лекарства – ако говорим за 400 милиона лева от паралелен износ – без нищо да си произвел, само търговия, това е голям бизнес.

 

– Лекарствата са голям пазар, който винаги е пораждал апетити. Въпросът е защо се отключва това? Защото тук цените са много ниски и касата реимбурсира част от тези пари, а друга част се дават като отстъпки от производителя.

 

– Но изглежда, че не може да бъде по друг начин – ние не можем да имаме по–високи цени на лекарствата, защото сме твърде бедни.

 

– Не може. Но може да се избегне момента, в който отстъпката взема търговецът. Ако касата плаща 100% за едно лекарство, тогава тя ще получава парите от вносителя и няма да има тази сложна търговска схема. Тогава снабдяването на пациентите с лекарства няма да е проста търговия, все едно търгуваш с картофи. Касата плаща, касата получава, касата дава. А тук с тази отстъпка, която дават производителите, става апетитно да изнасяш лекарства навън.

 

– Това е част от цялата сбъркана философия на здравеопазването. Болниците са търговски дружества и всичко е търговия. Сега имаме финансист за здравен министър, който следи в екселските таблици дали излизат цифрите. А в тези таблици може да е живота на майка ми, на майка ви!

 

– Точно заради това, защото моделът е сбъркан навсякъде се стига до уродливи схеми – при медицинските изделия, ваксините за бебета, лекарствата, реимбурсирани от Здравната каса, болничното лечение. Схеми, които унищожават пациента, не му гарантират адекватна здравна грижа, той страда и понякога се стига до най-лошото. Близките на болните най-добре знаят.

 

– Нещата изглеждат доста объркани и сякаш дребни малки жестове не могат да променят картината. Има ли нещо, което може да се оправи, за да се позатегне ситуацията или трябва да се започне модела отначало?

 

– Монополът на здравната каса не трябва да продължава. В едно от следващите си разследвания искам да анализирам ситуацията за медицинските изделия. След като министърът заяви, че ще прави електронен регистър за тях и всичко ще се оправи. Аз твърдя, че пак няма да се оправи, защото след като едно медицинско изделие в другите държави струва 30 лв., а у нас касата го плаща по 400-500 лв., няма как да се оправи.

 

– Защо нашата каса е склонна да дава тези пари?

 

– Защото е монополист. Ако има няколко каси, дали всички ще плащат по 500 лв. за нещо, което в съседната държава струва 15 евро. В касата са публични средства, а после ни се казва, че нямаме пари за онкоболните. Знам, че касата има пари, но те са попаднали в други ръце.

 

– Как гледате на мораториума върху новите лекарствата?

 

– Моят коментар винаги е свързан с реакцията на обществото. За мен е странна съпоставката на пазара на лекарствата и пазара на медицинските изделия. При лекарствата има паралелен износ, защото у нас са евтини, а навън са много скъпи. При медицинските изделия е точно обратното – имаме реимпорт. При нас са много скъпи, а в чужбина са много евтини. Защо няма протести на пациенти, които плащат по 10 пъти по-скъпо за едно медицинско изделие, а протестират за лекарствата?

 

– Как си го обяснявате?

 

– Предстои в следващото ми разследване да разбера.