Дядо Коледа, дай някой лев

По времето, когато аз бях дете, си подарявахме подаръците на Нова година. Всеки, който е над 30, знае защо. Бъдни вечер беше по-скоро за ядене на постни сарми и кадене в апартамента с тамян. И Дядо Коледа (тогава все още Дядо Мраз) не купуваше подаръците от Хиполенд, Метро или от онлайн магазини, а от Детмаг и ГУМ.

 

Нашите ни подаряваха настолни игри, книги и евентуално шоколадови яйца от Кореком, а помежду си си подаряваха пуловери, чорапи, тенджера под налягане, електронен часовник за стена или от каквото там се нуждае домакинството.

 

Дядо Коледа – благ старец или зъл демон?

 

На фона на рекламите сега, които показват как Добрия старец раздава таблети, мегабайти и мебели от ИКЕА, подаръците отпреди 15-20 години може и да изглеждат наивен анахронизъм и дори смешни, но поне съдържаха елемент на изненада и можеха да се ядат, счупят или подпалят. (Това последното го казвам, понеже помня как за една Нова година ми подариха комплект "Млад химик". Много скоро нещата в тази научна сфера излязоха извън контрол и се разбра, че трябва неотложно да се преориентирам към хуманитарните дисциплини.)

 

Под изкуствените елхички и еко-дръвчетата в саксии в днешни дни Дядото вече рядко оставя кутии, които крият чудеса и изненади. Просто защото вече всеки си е направил предварително рисърча онлайн, знае какво точно иска, какви са приложенията на желания продукт, какъв му е срокът на годност, докога може да бъде върнат срещу пълно възстановяване на платената сума и т.н.

 

Всъщност все по-малко хора си пожелават олд-скуул подаръци за Коледа. В Дания сайтът Pricerunner проведе предколедно социологическо проучване. Според резултатите от него най-висок е процентът на датчаните, които очакват да намерят под елхата… пари. На второ място се нареждат ваучерите за пазаруване и смартфоните.

 

Според пиара на Pricerunner Сьорен Кнудсен датчаните вече са по-склонни сами да си избират подаръците и затова ваучерите и парите оглавяват класацията.

 

Обаче това с “Дай ми пари, пък не ме мисли” далеч не е само датски феномен. Откакто в глобален план Коледа престана да бъде тържество на надеждата за ново начало и се превърна в тържество на комерсиализма и повод за преяждане без придружаващо чувство за вина, разменянето на подаръци също престана да има само символна функция.

 

На биологичния вид, известен като "потребител на материални блага", вече му е писнало да се преструва, че е харесал пуловера от леля София, а и няма нерви да се реди на дълги следколедни опашки, за да го заменя за друга стока. Потребителят иска да държи юздите на празника здраво в собствените си ръце.

 

Той не иска да бъде изненадван, нито да остава разочарован. Но най-много от всичко той не иска да се чувства прецакан като купува  за близки и приятели парфюми, дрехи и обувки, за които знае със сигурност, че ще бъдат намалени наполовина само няколко часа след като Христос се роди. Затова той не само очаква да получи пари като подарък, но и самият той предпочита да подари пари.

 

Тази нова тенденция в поведението на потребителите социологът Клаус Расборг от Университета в Роскилде коментира не без известна горчивина така:

 

"Ако аз ти подаря ваучер на стойност 500 крони и ти ми подариш ваучер за същата сума, какъв е смисълът изобщо?! Свидетели сме на едно бързо и сигурно отмиране на цялата институция на размяна на подаръци…"

 

Едва ли някой би се учудил, ако тази Коледа Добрия старец пристигне вместо помъкнал чувал с подаръци на гръб, с гердан от двайсетолевки като булка от 80-те години. Така де, да има за всички от сърце...

Станете почитател на Класа