Да накажем виновните за кражбите по време на приватизацията - това звучи амбициозно. Звучи епично, смело, едва ли не - с претенция за фундаментален исторически принос.

Да скочим "като един", да поправим конституцията, да сложим точка на миналото, да обърнем страницата, да разчистим всички стари сметки със задна дата (... and justice for all). Най-накрая: да вдигнем паметник на героя, който ще вгради сянката си в справедливата война с грабливите птици на Прехода. И певци песни за него ще пеят, както е каза поетът. И с право.

Имаше ли примери за злоупотреби и безстопанственост при продажбата на хиляди, огромни по обем държавни активи? Наивно би било да се отрича.

Имаше кражби и умишлено източване на работещи предприятия с цел снижаване на цената преди продажба. Имаше го "Мултигруп" на входа и изхода на заводи като "Кремиковци" и "Химко". Имаше и тотална заблуда сред неподготвените и финансово неграмотни работници, че ще им се даде право на глас и дял от печалбата през т.нар. РМД-та.

Бивши кадри на тоталитарната стопанска номенклатура, ченгета, протежетата им и обикновени мутри се събудиха милионери за една нощ.

Накрая гущерът си скъса опашката.

Днес повечето от най-големите индустриални предприятия са собственост на n-то поколение купувачи, доста от тях - чуждестранни инвеститори. И със сигурност много от тях следят с недоумение анонсите за седма поправка в конституцията, която да отмени давността на "тежките престъпления, извършени при или по повод на приватизацията в периода 1992 - 2017 г".

За да си дадем сметка за контекста: в момента единствените случаи, за които липсата на давност е вписана в конституцията, са престъпленията срещу мира и човечеството.

С други думи: 25-годишният период на приватизацията се приравнява на геноцида и расовото потисничество, военната агресия и пропаганда, мъченията на военнопленници или използването на химическо оръжие.

Нещо повече: приема се по някаква странна логика, че злоупотребите с държавна собственост започват на 1 януари 1992 г. и завършват на 31 декември 2017. Поне тези, които си заслужава да бъдат разследвани дори от внуците на внуците ни.

Това е меко казано безсъдържателна идея. Откровено казано - потенциално опасна. Пресен пример: държавното предприятие НДК, което е в забранителния списък за приватизация. Разследването срещу Мирослав Боршош пак е за безстопанственост и неизгодни сделки, ощетяващи бюджета. Давността на това наказателно преследване обаче ще продължи да си тече дори след 7-та поправка в конституцията. Логика?

Нека да разширим обхвата - представете си, че на 1 януари 2018 г. се вземе решение да започне приватизация на НЕК, АЕЦ Козлодуй, Булгаргаз, Терем, ВМЗ Сопот, Кинтекс, БДЖ, Ел Би Булгарикум и Българска роза, 60-те държавни и общински болници, Летище София и всички пристанища, над 30 компании за водоснабдяване и канализация, всички национални спортни бази и т.н. За тях изключението от давността няма да важи. Защо?

Съмнявате ли се, че след 10 години отново ще преливаме от пусто в празно, ако и те бъдат раздържавени пред широко затворените очи на прокуратурата?

При общо 1506 действащи прокурори - независимо дали са компетентни да разследват икономически престъпления или не - излиза, че на калпак ще се падат по близо 4-5 приватизационни сделки за проверка.

Това означава пълно потапяне в документални архиви, разпити на живите свидетели, плюс търсене на следи от парите, изчезнали преди 20+ години. Нашите уважения, но като си припомним "прилежността" на първата прокурорска проверка във ВМА, не смеем да предположим каква ще е ефективността на това упражнение.

Оставяме настрана опорната точка, че крадливата приватизация е изяла конкретно парите от Сребърния фонд, гарант на пенсионната система - създаването му се случи през 2008 г., много след като паметниците на комунистическата мегаломания бяха тръгнали за скрап.

Има обаче една заблуда, която изглежда по-притеснителна. Това е внушаването на илюзията, че изгубеното поколение на прехода ще получи възмездие за жертвите си.

Наличието на давност за престъпленията не е случайно изобретение. В едно нормално общество, това е силата, която принуждава прокуратурата и полицията да си вършат работата в срок.

Да проспиш 25 години, без да накажеш справедливо извършителя на тежко престъпление, е не по-маловажно предателство спрямо националния интерес. Да потърсиш справедливост със задна дата не носи същия ефект за пострадалите.

Пещите на "Кремиковци" няма да проработят отново с една поправка в закона.

Провалените дела за приватизационни сделки няма да бъдат преразгледани - поне докато България има претенции да бъда правова държава. Никой не може да бъде съден или наказан за престъпление, за което вече е бил окончателно оправдан, освен ако не се появят извънредни, нечувани досега доказателства.

Рискът от грешки на прокуратурата и съда се понася от държавата.

Въпросът е - готова ли е държавата да гарантира защита от този риск?

Популистка промяна в конституцията е лесно изпълнима (стига да мине през качествения контрол на КС).

Дали обаче Бойко Борисов или Сотир Цацаров са готови да поемат ангажимент, че в рамките на един мандат ще има поне една разкрита и доведена до окончателна присъда схема за източване?

Ако отговорът е "да" - прекрасно. Но, ако не е тайна, защо това не беше изпълнено досега? Защо например за последните 5 години има само едно приключило дело по сигнал на Агенцията по следприватизационния контрол?

Ако отговорът е "не" - ще останат съвсем основателни съмнения, че седмата промяна в конституцията не е исторически ход, а загуба на време, късогледа недомислица с основна цел - сплашване и държане на зависими лица на къс повод.