Казват, че Борисов много се забавлявал като научил за коментара на Божидар Димитров за говорителката на руското външно министерство Мария Захарова. Доскорошният шеф на НИМ каза по повод нейно изявление, че Червената армия е причина за спасяване на българските евреи, следното: „Пикла без цици“. Та Бойко и Божо много се смяли на казармения аналитичен коментар на историка.

Чувам обаче, че и в Кремъл се смяли. Проф. Александър Дугин казал на президента Путин за Божидар: Товарищ Димитров, без мозга, остался. А Путин му отвърнал, че Захарова може да си направи чисто нови цици за има-няма 3-4 хиляди евра, но «с мозгом вещи сложнее»… В смисъл, че в процедурната листа на д-р Енчев няма такава услуга... Много се смяли. Зевзеци. Да поясня: проф. Дугин е за Путин това, което Божидар Димитров за Бойко.

Божидар Димитров е близък с Борисов и щом използва такъв език, значи това е езика, който разбира премиерът. Иначе, защо ще го ползва, нали? Ако бях написал в заглавието вместо курвенски игрички, гносеология, например, кой щеше да разбере какво искам да кажа? Защото гносология, според краткия философски речник, означава преминаване от незнание към познание. Тоест, не знаем какво се крие зад задаващия се вот на недоверие в парламента, но чрез анализ на фактите, ще разберем. Гносологията щеше да я разбере еднствен Доган, но и той преди 10 часа сутринта. Никой друг.

ДПС говори за вот и „демонтиране на кабинета“, но това е планиран трик. Движението няма нужда от падане на правителството „Борисов 3“, защото участва в него. Владислав Горанов, министър на финансите, Емил Караниколов, министър на икономиката, а сега и Кирил Ананиев, министър на здравеопазването са такива с горещата препоръка на Делян Пеевски. Заместник-министърът на финансите Бойко Атанасов – бивш шеф на НАП – също е негов избор. Плюс шефа на агенция „Митници“ Георги Костов, както и на 50% земеделския министър Порожанов – така казват. ДПС контролира и повечето шефове на служби и N-брой важни клечки в други ведомства.

За какво му е да е официално във властта и да инкасира недоволство всеки ден.

Вотът на недоверие е нужен на ДПС да се официализира като опозиция, а на ГЕРБ – да покаже, че е силна. И двете партии ще изтъкнат това пред Брюксел. И в рапорта пред Кремъл - нали ще строят Втора атомна и ще пускат газовия хъб „Балкан“…

Вотът е удобен и за натиск върху „патриотите“: оставате във властта, но ще се държите с ДПС по модела „Атака“ – имаш извънбрачни връзки, но не се развеждаш.

Освен това каква опозиция е ДПС след като всички медийни вентилатори на Пеевски обслужват ГЕРБ и Борисов в стил „кенефът ухае на рози“… Което трудно се връзва с желанието на Борисов да покаже на едни важни чужденци, че се разграничава от Пеевски. Само че тия чужденци не пасат трева, знам го със сигурност.

Май само БСП не разбира това. Или не смее да го изрече.

 До степен на абсурден култ.И БСП не разграничаваропаганда от прогерберастката пропаганда на Кралев и сие. Тук влизат всички национални медии, без изключение“. Казано е ясно – да четат.

Тук е мястото да поясня, защо новият български филм „Възвишение“ се озова в заглавието. Филмът е заснет по романа на Милен Русков. Отидох да го гледам с големи очаквания, окрилен от професионално поднесената реклама. Очакванията ми се оказаха прекалени... Но това е друга тема. Нещо подобно се получава и с вота на недоверие – много шум и обещания, после всичко продължава постарому.

Защото в живота ни, както и във филма/романа винаги има „наш човек“, който се е договорил предварително с каймакамина и му е издал всички тайни на револУционерите: тактика, брой на хората, барут, пушки и пр. Във филма понятията револУция и револУционери се повтарят до натрапчивост, сякаш за да проумеем колко сме далеч от истината. А можеше да сме по-близо, ако излизахме на улицата като румънците, когато усетим, че ни лъжат.

И още една прилика: и дебилите и недебилите в татковината няма да получат това, което очакват. И от вота, и от филма, и от живота. Защото са свикнали да очакват наготово. Тук никога не е ясно, защо едните са срещу другите и с какво са по-добри. Както и защо ако не ни харесва, си траем. Или бягаме.

Но не сме дебили – в никакъв случай!

Попитах онзи ден известен юрист, защо „дебили“ е обидно и дори подсъдно понятие, а „Ей, народ поробен, що си тъй заспал…“ и „Не народ, а мърша“ – не са. Стамболов и Петко Славейков не са опоненти на ГЕРБ и Борисов, - отвърна ми той.

Истинският вот е война срещу модела Кой. Войната срещу Кой е война срещу мафията. Войната срещу мафията е война за свобода. Свободата означава по-добър живот, срещу много труд и пот.  

Тук идва и основната прилика с филма/книгата „Възвишение“: много искаме свободата, но не знаем какво е тя, как да я извоюваме, а и паричките са ни по-мили. Особено ако са  откраднати. Както казва главният герой Гичо: Дейба и реката, дейба и таз България…

Дейба и тоз пореден вот, ако няма да е истински, - ми се ще да допълня. Щото като Гичо се лутаме между сезоните на живота и дори не сме сигурни пасат ли костенурките зиме и от зелени джанки запек ли се хваща… Казвам го за едни сценаристи – те си знаят кои са. Ако човек знае дребните работи, може да види и големите…

Д-р Енчев не присажда мозък, а само придава естетичен вид на обвивката. Прави я дори красива. С вота политиците се опитват да ни убедят: едните – че фасадата е грозна, а другите – че е прекрасна. Искат да минат за д-р Енчев, но са от школата на д-р Менгеле... Време е за открит разговор за злото вътре.  

Как мислите, дали ако в горите днес имаше хайдути или партизани, дали Европа щеше да отпуска фондове за тяхното спасяване като рядък и застрашен вид? „Зелените“ щяха ли да провеждат мониторинг за състоянието на популациите им? Щяха ли да се издържат с незаконна сеч и търговия с дървесина? Или щяхме да се строим на Орлов мост в очакване на Червената армия…

От този вот няма да разберем. Трябва да излезем на улицата – там са отговорите.