БСП и ДПС ще искат вот на недоверие. Ако той е по темата "корупция", разговорът би бил доста абсурден. И най-вече циничен. Защото и управляващи, и опозиция са част от корупционната култура в България

Първият вот на недоверие към кабинета "Борисов 3" ще бъде в началото на европредседателството, но по неясна тема. Това се разбра след първите официални разговори между БСП и ДПС по темата. В рамките на една седмица и двете партии решиха, че поемат курс към свалянето на властта на ГЕРБ и Обединените патриоти. Социалистите, защото се обявиха за алтернатива на Борисовата партия, а ДПС - защото искат да демонтрират т.нар. патриоти от управлението.

Въпреки че първоначалната идея на левицата бе вотът на недоверие да бъде по темата "корупция", след първата официална среща между двете формации депутатите им обявиха още няколко теми: национална сигурност и отбрана, демографска политика и здравеопазване.

Фокусът на исканата оставка щял да бъде уточнен в последващи разговори, но от думите на ДПС стана ясно, че елементът "корупция" може да присъства във всяка една от темите. От редицата официални и неофициални обяснения в парламента пък се разбра, че опасението на опозицията всъщност е следното: тя самата е толкова уязвима по корупционните казуси, колкото и властта.

Изборите – вот на недоверие

В този ред на мисли е редно да се отбележи, че вотът на недоврие за корупция се получава винаги на избори. Партиите в България отдавна са наказвани от избирателите само за това. А не за политики в различни сектори - просто защото подобни липсват. Формациите нямат визия за бъдещето, в техните програми няма разказ как би изглеждала страната след години. За сметка на това за тях управлението се е превърнало в един безкраен източник на постове, назначения и сфери на влияние.

Избирателят съзнателно или не разбира страстта за власт и наказва политиците. Да, той често ги преизбира, в по-редки случаи – размества конфигурацията в парламента, но в крайна сметка резултатите от всеки вот са печални. Защото показват големия брой хора, отвратени от политиката в България – негласуващите. Всъщност, именно те са истинското разобличение на корупцията в България. Те са вотът на недоверие. В буквалния смисъл на тази дума, защото просто няма на кого да вярват.

Ето защо подобен дебат в парламента би бил комичен. Тъй като, за да стигне политическият разговор до КУМ-гейт, той започна от "батко и братко". А "батко и братко" е патент не на ГЕРБ, а е продукт на Тройната коалиция – управление символно и за ДПС, и за БСП.

Впрочем, такъв разговор от най-високата трибуна в страната няма да е само смешен. Той би бил и арогантен. Защото ако се състои, той ще бъде употребен за опаковка на темата на политическия сезон – борбата срещу корупцията, която едновременно се оказа цел и на управляващи, и на опозиция. Таймингът - непосредствено преди председателството и поредния мониторингов доклад - също не е изненада.

Циничният разговор

И не на последно място подобен разговор ще бъде циничен. Защото в него няма да стане дума за две имена. Колкото и разпалено да се говори за корупцията, част от която е политиката на натиска и изнудването в България, препирнята в Народното събрание ще остане заключена до няколко селски (или градски) кметове, един или двама депутати и няколко емблематични случая, с които ще се замерват мнозинство и опозиция. Но нито едните, нито другите ще съберат смелост да изговорят имената на символите на корупцията в страната.

Нито управляващите, нито опозицията имат куража да започнат разобличването на гнилите ябълки в съдебната система – проблем, който се корени в безконтролната фигура на главния прокурор. Защото, който се осмели да го стори, има вероятност рязко да се окаже едно от първите знакови дела в специализирания съд. А делото още по-символно нищо чудно да бъде за корупция по високите етажи на властта.

А кой ще назове имената на символите на корупцията в България?

Загниването на законността

Именно загниването на законността в страната е в основата на всепоглъщащата корупция. Тъй като липсата на адекватно прилагане на закона е в основата и на батко и братко, и на санирането в Хасково, и на възможността "той да си го избере" (от разговора в Банкя). Това загниване е в основата на стремителното развитие на Пеевски – от 20-годишен стар автомобил до бизнес империя няколко години по-късно.

Така би изглеждал честният разговор за корупцията в България. Но няма кой да го проведе, защото тези, които са излъчени в парламента именно за това, са брънки от него. Те са част от корупционната култура в България (да, създадохме си такава). И тя се вижда в гласуването за политическа квота във Висшия съдебен съвет. Вижда се и в липсата на отговори на доста повече въпроси, произлезли от онова символно "КОЙ" през 2013 година.

Впрочем, от вот на недоверие няма нужда. Защото нито БСП може да бъде алтернатива на ГЕРБ, нито ДПС на Обединените патриоти. Всички те са взаимно заменяеми. И получават вот на недоверие от онези, които няма на кого да се доверят на избори и не отиват да гласуват. А дори и за останалите – те отдавна са се превърнали в едно и също, пихтиеста политическа маса, която създава корупцията, а не се бори с нея.