Безброй очаквания, безброй обещания имаше преди 28 години, в началото на Прехода. Тогава наистина вярвахме, че рогът на изобилието ще се излее върху ни. И той се изля. Но само върху една много малка част от българите. При раздаването на благата останалите бяхме пропуснати. Я не се оплаквайте, гълчат ни спечелилите от Прехода.
Имате най-важното нещо, продължават те, свободни сте, да говорите, действате и пътувате, така че нямате никакви основания за недоволство. Дали обаче наистина сме свободни?
Да, ако свободата се изразява в това да пишеш във фейсбук или да сменяш каналите на телевизора, така е, свободни сме. Но това е твърде мижава свобода.
В нашия случай има един важен въпрос – възможно ли е бедните хора да бъдат свободни?
Не мисля, че е добре да се връзваме на клишето, че свободата била състояние на духа, че не зависела от материалното благосъстояние. Пълни глупости са това. И спокойно можете да наречете глупак всеки, който ви ги разправя. Без значение колко титли има пред името му.
Не е възможно да сте хем бедни, хем свободни. В най-добрия случай единственото, което ще имате при това положение, е илюзията за свобода. Когато си беден, не можеш да направиш нищо. Единственото, за което си в състояние да мислиш, е оцеляването.
Всъщност една от причините да ни държат на границата на екзистенц-минимума е точно тази – стремежът да ни оставят в несвободно състояние. Така елитът не се чувства застрашен.
Тези, които би трябвало да му поискат сметка, нямат възможност да го направят. Те се скъсват от работа, за да останат поне няколко сантиметра над водата. При това положение няма как да мислиш за революции, да се стремиш да променяш статуквото.
Следдесетоноемврийските елити прекрасно разбират това. Бедността на населението ги устройва. И те ще правят всичко възможно това състояние да не се променя.
Защото бедността не ти позволява да мислиш. Нито да се съпротивляваш. А мисленето и съпротивата са двете основни качества на свободния човек. Няма ли ги тях, значи никаква свобода нямаме. Имаме илюзия за свобода, която упорито ни пробутват през последните 28 години.
По същия начин ни проглушават ушите с някакъв „цивилизационен избор“ и „светло евроатлантическо бъдеще“. Ако нещо ни залива по време на прехода, това са лишените от всякакъв смисъл фрази. Фрази, които колкото са по-кухи, за толкова по-свещени биват обявявани.
Има и блюстители на господстващия либерален новоговор, които зорко следят никой да не го нарушава. Никой не бива да говори неща, които влизат в противоречие с мисловното статукво. Всеки, който си позволи подобен грях, биван наказван. Хайде сега някой пак да каже колко сме свободни.
